Възторжената публика в Сатиричния театър изпрати със ставане на крака и нестихващи аплодисменти представлението на пиесата „Влюбеният Шекспир“ – една постановка, изпълнена с много емоции, ритъм и чувство за хумор. Зрителите оцениха по достойнство това потапяне в епохата на великия драматург, който също е изпитвал силни чувства като своите герои.

Както изтъкна пред БНТ1 режисьорът Андрей Аврамов (който е на 79 г.), повечето актьори, участващи в постановката на Сатирата, са толкова млади, че не са гледали навремето едноименния филм от 1998 г. Аврамов обаче им казал да го гледат и това със сигурност е било полезно за тях.

Тези, които са имали удоволствието да видят „Влюбеният Шекспир“ на големия екран или по телевизията, не бива да си мислят, че е излишно да дават пари и за театър. Пиесата е специално адаптирана за сцена от английския драматург и сценарист Лий Хол, известен като автор на сценария на филма „Били Елиът“ и едноименния мюзикъл. Сюжетът на лентата в основни линии е запазен, но е съобразен със спецификата на театъра. Това е станало възможно благодарение на факта, че единият от двамата съсценаристи – Том Стопард, е прочут драматург (автор на пиесата „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ по мотиви на „Хамлет“). Лий Хол всъщност изважда наяве театралността в сценария на „Влюбеният Шекспир“ и дава възможност той да се разиграва „на живо“, сякаш сме пренесени с машина на времето в Лондон преди повече от четири века. Декорите са малко, което напомня за Шекспировия театър. Режисьорът се възползва с успех от условността при представяне на действия, които изискват едрогабаритен реквизит –  возене в карета или отплаване с кораб. Използвал е обаче и някои похвати от киното, например, стопкадър – „замръзването“ на второстепенните персонажи при важен диалог между основните герои. Спектакълът е наситен с музика, танци и песни, характерни за епохата на кралица Елизабет Първа, но и произведения, специално написани за постановката от Любомир Денев.

Съществена разлика с киноверсията на „Влюбеният Шекспир“ е, че българската постановка е съобразена изцяло със спецификата на Сатиричния театър и комичните акценти в нея изобилстват, докато във филма преобладава драматизмът. Разбира се, и на театралната публика се случваше да се развълнува до сълзи от ставащото на сцената.

Пиесата има много пластове, които задоволяват вкуса както на непретенциозния зрител, така и на познавачите на класическия британски театър. Известно е, че по онова време и Шекспир, и неговите колеги (включително и великият драматург Кристофър Марлоу, който за съжаление не е добре познат у нас), са включвали в произведенията си груби шеги, за да се харесат на масовата публика. Подобни елементи има и във „Влюбеният Шекспир“, но те са по-леко загатнати и са органично вплетени в тъканта на пиесата, за да ни представят духа на времето.

В спектакъла присъства най-вече това, което винаги е вълнувало хората – темата за любовта и нейното влияние върху творците. Сюжетът проследява създаването на най-красивата любовна драма – „Ромео и Жулиета“, и зараждането на идеята за „Дванадесета нощ“.

Актьорът Сотир Мелев умело пресътворява душевните амплитуди на Шекспир. Отначало той е изпаднал в творческа криза, но вдъхновението му се възвръща след срещата с Виола де Лесепс (Рада Кайрякова), в която се влюбва. Любовният му възторг обаче е попарен от неизбежната раздяла с нея, защото тя се омъжва за друг. От своя страна изпълнителката на главната роля показва невероятна способност за превъплъщение в серия от образи: тя е обсебената от театъра дъщеря на богат търговец Виола, която се представя за мъж, за да я ангажират в новата пиеса на Шекспир. Тя получава в нея ролята на Ромео, но накрая й се налага да изиграе и Жулиета… Рада Кайрякова преминава с лекота през всички тези сценични метаморфози и е убедителна във всяка от тях. Боян Арсов пък се преобразява блестящо в кандидата за ръката й, а впоследствие и неин съпруг – лорд Уесекс, като проявява не само ярък комедиен талант, а и умение да танцува старинни британски танци.
Драматургът Марлоу също е между действащите лица във „Влюбения Шекспир“ (във великолепното изпълнение на Явор Борисов) и има ключова роля за развитието на сюжета. Той присъства много повече в театралната версия на „Влюбения Шекспир“, отколкото в едноименния филм.

В постановката на Сатиричния театър участват общо 25 актьори, което е необичайно много, като се има предвид съвременният стремеж за икономисване от всичко. Но дори изпълнителите на поддържащи роли в спектакъла заслужават специални аплодисменти. Впечатляващи са Елена Атанасова като бавачката – един от най-симпатичните персонажи в „Ромео и Жулиета“, Борислав Захариев като актьора Нед Алин и Меркуцио, Божидар Мицев като увличащия се по кръвожадни сцени Уебстър (в неговия образ е описан реален автор на трагедии, в които има много жестокост, съвременник на Шекспир). Петър Калчев като Фенимън проявява истинска виртуозност, показвайки как високомерният инвеститор коренно се променя, когато му предлагат да се включи в актьорския екип и старателно, с доста преиграване, изпълнява ролята на аптекаря, продал фаталната отрова на Ромео. Неговият герой е далеч по-богат на нюанси от този във филма „Влюбеният Шекспир“.

Отделно трябва да се отбележи превъплъщението на Стела Ганчева в образа на Кралицата. В пиесата тя е не само deus ex machina, раздаваща справедливост от последна инстанция и харесваща кучетата (намигване към навиците на починалата неотдавна Елизабет Втора), а демонстрира достойнство и солидарност с жените, на които се налага да изпълняват типично мъжки роли. Актрисата успява да представи образа й в цялата му дълбочина.

Не може да не споменем и кучето, което се превърна в голямата атракция на постановката. Този домашен любимец се мярка на два пъти във филма, но е голям риск да изкараш живо четириного на сцената. За щастие, кучето в постановката на Сатирата е добре дресирано, притежава безспорен артистичен талант, има точни реакции и допринася за всеобщото добро настроение.

Независимо от това, че авторите на тази публикация имат роднинска връзка със създателката на костюмите за спектакъла Яна Дворецка, редно е да се изтъкне и нейният принос за успеха на постановката. Дрехите, в които са облечени актьорите, не само отговарят на духа на епохата, но и дават достатъчно свобода на актьорите при движенията им по сцената.

Впечатленията, които споделяме, са от представлението на 9 януари 2023 г. Следващото е на 26 януари.

Гергина и Владимир Дворецки

Повече информация за творческия екип на спектакъла ще намерите на сайта на Сотиричния театър.

На сайта ни може да прочетете за още една успешна творческа изява на Андрей Аврамов и Любомир Денев – мюзикълът „Законът на джунглата“:

Български мюзикъл за Маугли напът да стане хит в Музикалния театър

 

 

Източник: www.evropaworld.eu