Може би не е пресилено да се твърди, че всеки българин има в сърцето си своя лична представа за Ботев. И също без преувеличение бих могла да кажа, че Ботев присъства трайно в живота ми: софийското 21-во училище, в което учих до 7-ми клас, носеше неговото име. По-късно стана така, че професионалният ми път беше свързан основно с програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. Намирам, че няма по-подходящо име за обществената радиопрограма за култура и образование от това на един поет и публицист, който е бил и учител, и който е посветил живота си на свободата. Ботев винаги ми е бил близък и с характера си – ескспанзивен, действен, целеустремен. 20-те му стихотворения са част от всекидневието ми – приятно ми е да си повтарям по някой негов стих в зависимост от случая, като се почне от прозрението „Свестните у нас считат за луди“, та до по-делничното „Стой, почакай д’идем двама!“ И досега съм убедена в думите на един мой преподавател в университета, че всяко време прави свой прочит на Ботев и иска да го направи свое знаме.

На този ден след една година ще отбележим 140 г. от подвига на Ботев и четата му.  Още отсега отправяме поглед към тази годишнина, която ще бъде повод да осмисляме личността и делото на националния ни герой в контекста на днешна България и Европа. В средата на май в сградата на СБЖ беше учреден Инициативен комитет за отбелязване на годишнината и бе обсъдена националната програма по този повод. Участваха интелектуалци, историци, представители на Общонародната фондация „Христо Ботйов” с председател Боян Ботйов, кметовете на Козлодуй, Калофер, Враца, с. Скравена, зам.-председателят на Народното събрание Явор Хайтов и други народни представители. За председател на Инициативния комитет беше избран проф. Валери Стефанов, зам.-председатели: Снежана Тодорова, председател на СБЖ, Ася Николова, директор на Национален музей „Христо Ботев“ в Калофер, Николай Иванов, кмет на Враца, Румен Маноев, кмет на Козлодуй, Румен Стоянов, кмет на Калофер, проф. Николай Жечев, координатор: Боян Ботьов, председател на общонародна фондация „Христо Ботев“.

Присъствах на учредяването и се убедих за колко много българи Ботев е част от всекидневието им, така както най-искрено го чувствам и аз. Може някои от мненията, които се чуха тогава, да изглеждат спорни, но бяха изказани с вътрешно убеждение.  Според общественика Христо Смоленов, подвигът на Ботев е свързан с Априлското въстание, но превземането на кораба „Радецки“ и кавалерското отношение на четниците към пътниците прави много по-силно впечатление на тогавашна Европа от самото въстание. Проф. Любен Димитров настоя да се опровергае публично твърдението, че „Символ верую на българската комуна“ може би е фалшификат, защото изследванията доказват авторството на Ботев. Директорката на Ботевата къща-музей в Калофер, Ася Николова, призова да не се ровим повече в темата чий е бил куршумът, убил Ботев – това ли е най-важното, на което да научим децата ни за този велик българин. Докато ги слушах тогава, си мислех, че лично аз бих предпочела истината – и за това кой е авторът на „Символ верую…“, и за прострелването на Ботев. Не е ли поучително да знаем, че понякога българите са склонни да убиват собствените си герои? Не е ласкателно за нас, но е добре да си го кажем, за да не се повтарят стари грехове…  После младият художник Георги Врабчев подари на фондация „Христо Ботйов” нарисувания от него портрет на героя. Бях сред мнозината, които поздравиха художника за жеста му. Един от тези хора каза: „А два различни източника сочат, че на Ботев брадата е била възрядка. Възрядка…“ – повтори човекът. Художникът нищо не отговори. Едва ли би прерисувал портрета, но вече с рядка брада. Замислих се дали бих искала да видя такъв по-реалистичен образ на Ботев и усетих у себе си силна вътрешна съпротива. Не, не желаех да ми отнемат представата за героя с буйната му гъста брада! А само преди малко си бях мислила, че е добре да знаем цялата истина за великите личности…

Може би още дълго ще търсим баланса между истина и идеал. Важното обаче е едно: че става дума за човек, белязал висините в историята ни.

Гергина Дворецка

Повече снимки от събитието в СБЖ може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук

Източник: www.evropaworld.eu