Анжелина Пенчева – преводач на февруари в Столична библиотека

Публикувано:
14:06ч / 17.02.2020г
Брой прочитания:
274
Брой коментари:
0

На 18 февруари 2020 г. (вторник) от 18:30 ч. в Литературния клуб на библиотеката (пл. „Славейков” № 4) гост в поредицата „Преводач на месеца“ ще бъде доц. д-р Анжелина Пенчева. Един от изтъкнатите преводачи от чешки, в библиографията й са автори като Карел Чапек, Ярослав Хашек, Милан Кундера, Бохумил Храбал и много други. Събитието ще се води от сладкодумния Емил Басат, а представящ ще бъде доц. д-р Добромир Григоров от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Анжелина Пенчева е родена на 10 април 1957 г. в гр. София. През 1981 г. завършва специалността Славянска филология, чешки профил в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1998 г. защитава докторат по чешка литература (PhD) в Карловия университет в Прага.

Работи като референт в Министерството на културата, като редактор в Държавно издателство „Народна култура“ и в Университетско издателство “Св. Климент Охридски”.

Преподава дълги години като хоноруван асистент в различни университети: СУ “Св. Климент Охридски”, Нов български университет и др. През 2003 г. се хабилитира по специалността Чешка литература и от 1.6.2003 г. до 1.2.2019 г. е доцент по чешка литература и славянски литератури в Югозападния университет в Благоевград. От 2019 г. е преводач на свободна практика.

Освен основната си академична специализация – чешка литература – Анжелина Пенчева чете лекции по Теория на превода, Превод и редактиране, различни видове специализиран превод и др. Има и редица научни публикации по проблеми на художествения превод.

Превела е около 40 заглавия чешка проза, сред тях произведения на едни от най-изтъкнатите чешки писатели и интелектуалци – Карел Хинек Маха, Карел Чапек, Ярослав Хашек, Бохумил Храбал, Милан Кундера, Вацлав Хавел, Иржи Кратохвил, Яхим Топол, Александра Беркова и много други.

Има голям опит и практика и като преводач на документи, синхронен и консекутивен преводач, вкл. на правителствено ниво и за институции на ЕС.

Член е на Съюза на преводачите в България (от 2019 г. – член на УС на СПБ) и на редакционната колегия на списание “Хомо Бохемикус”.

Работила е и като кореспондент на чешкия всекидневник “Право”, на чешката секция на ВВС и на различни чешки радио- и телевизионни програми.

През 2010  г. ѝ е присъдена наградата „Премия Бохемика“ на чешкото Сдружение на писателите за най-добър чуждестранен преводач на чешка литература за въпросната година. През 2019 г. е наградена с Грамота за преводаческата си дейност от Министерството на културата на България.

Библиография на Анжелина Пенчева

  1. Карел Чапек. Ранни разкази. – Хомо Бохумикус, Малка чешка библиотека, № 1, 1995.
  2. Милан Кундера. Смешни любови. – София, Христо Ботев, 1996; 2-о издание София, Колибри, 2005.
  3. Милан Кундера. Непосилната лекота на битието. – София, Колибри, 2000.
  4. Бохумил Храбал. Подстригване. Светла печал. – В сб. Строго охранявани влакове, София, Народна култура, 1985.
  5. Бохумил Храбал. Adagio Lamentoso. – сп. Панорама, № 1-2, 1992.
  6. Владимир Неф. Кралиците нямат нозе (с Андрей Богоявленски). – София, Народна култура, 1987.
  7. Зденек Заплетал. Среднощни бегачи. – София, Народна култура, 1990.
  8. Вацлав Хавел. Слово за Словото. – сп. Панорама, № 3, 1990.
  9. Алекс Кьонигсмарк. Краят на Великия комбинатор (с Владимир Пенчев). – 1993, пиеса, играна няколко години в Народния театър.
  10. Владимир Мацура. Източният Дон Жуан. Игра на лейди Годайва.– Литературен вестник, № 34, 1995.
  11. Владимир Мацура. Гражданинът Монте Кристо. Игра на нещо. – София, Панорама, 2001.
  12. Ян Пелц. Разкази. – Хомо Бохемикус 2/3, 1998
  13. Иржи Кратохвил. Любов моя, постмодерна. – София, Херон прес, 2001.
  14. Александра Беркова. Абсурдия. Убийствена любов. София, Херон прес, 2004.
  15. Ирена Доускова. Как вълците ме изядоха. – София, Колибри, 2005.
  16. Милош Урбан. Сянката на катедралата. – София, Колибри, 2005.
  17. Иржи Кратохвил. Лягай долу, звяр! – София, Колибри, 2006.
  18. Зденек Ротрекл. Светлината идва по мрак. – София, ЕМАС, 2005.
  19. Вацлав Хавел. Largo desolato. – сп. „Панорама“, София, 2005.
  20. Денис Кейн (Зденек Червенка). Обирът на века. – София, Слънце, 2006
  21. Мариан Пала. Записките на чистачката Мод. – София, Колибри, 2007.
  22. Милош Урбан. Седмоцърквие. – София, Колибри, 2008.
  23. Ярослав Хашек. Така е то в Прага. – София, Делакорт, 2011.
  24. Милан Кундера. Животът е другаде. – София, Колибри, 2012.
  25. Яхим Топол. Сестра.– София, Парадокс, 2012.
  26. Ива Прохазкова. Ваканция с магарешки уши. – София, ЕМАС, 2013.
  27. Рената Щулцова. Шифърът на крал Карл. – София, ЕМАС, 2014.
  28. Ива Прохазкова. Портокалови дни. – София, ЕМАС, 2015.
  29. Иржи Кратохвил. Лека нощ, сладки сънища. – София, Парадокс, 2014.
  30. Иржи Кратохвил. Авион. – София, Парадокс, 2015.
  31. Вацлав Клаус. Къде започва утре. – София, Изток –Запад, 2012.
  32. Михал Вивег. Мафия в Прага. – София, Парадокс, 2013.
  33. Михал Вивег. От Храда вее мраз. – София, Парадокс, 2014.
  34. Катержина Тучкова. Богините от Житкова. – София, Парадокс, 2015.
  35. Ян Немец. История на светлината. – София, Колибри, 2016.
  36. Владимир Парал. Любовници и убийци. – София, Парадокс, 2017.
  37. Бохумил Храбал. Прекалено шумна самота. – София, Колибри, 2018.
  38. Иржи Кратохвил. Нощни работи. – София, Парадокс, 2019.

Източник: Столична библиотека