Христос Хартомацидис е роден през 1954 г. в град Казанлък, в семейство на гръцки политемигранти. Израства в София, където завършва медицина. Репатрира се в Гърция (1980 г.), където работи като завеждащ лаборатория по микробиология и биохимия в Окръжна болница, град Комотини. Автор е на стихосбирки, пиеси, сборници с разкази и романи, публикувани в България и Гърция. Носител на няколко български литературни награди. Член на два гръцки писателски съюза и на Съюза на българските писатели. През 1990 г. печели втора награда на издателство „Хр. Г. Данов” за романа „И това съм аз” (1990 г.). На гръцки е публикувал романите „Китарист в таверна” (1996 г.), „Приключенията на Бренгас” (2001 г.), „Спомените на една хетера” (2009 г.), „Празникът е някъде другаде” (2011 г.), както и сборниците с разкази „Старото здание” (1991 г.) и „Фото Веритас” (2003 г.). Книгата му „Една хетера си спомня“ (2009), за любовен скандал от античността, разказва историята на незаконната връзка между Алкивиад и владетелката на Спарта Тимеа, за Леотихидас – плод на тази връзка, и за могъщия цар Агис.

Автор е на две стихосбирки, на драмата „Кошмарите на палача Сансон” (2009), поставена в ДТ „Сава Доброплодни” в Силистра, режисьор Стефан Стайчев и на едноактните пиеси „Асансьорът” и „Изходът след 18 ч. – забранен”. Сборникът му с разкази „Святото дете” (българско издание: „Жанет 45”, 2015 г.) е представян на „Пловдив чете” същата година. Преводът на разказите от гръцки е направен от автора. Превежда български, руски и гръцки автори.

Театралната му пиеса „Лилия“ е отличена с първа награда за театрална творба на Фондация «Elizabeth Kostova» в България и е играна в София и на Международния театрален фестивал във Варна през юни 2015 г. Поставяна е през ноември-декември 2017 г. в общинския театър на Каламария „Мелина Меркури“ в Солун. Хратомацидис представя образа на Лили Брик егоцентрична, абсурдна, ревнива, искаща да бъде единствена, но същевременно неспособна да се отдаде изцяло на един човек; образ не много далечен от онзи, който представя самият Маяковскив в писмата си до нея.

НОВИЯТ РОМАН НА ХРИСТОС ХАРТОМАЦИДИС „HELLGA И HELLENA“

Роман – игра на въображението, на влизането в пълнолетие и на „отбиването„, „Hellga и Hellena“, се появява на гръцкия книжен пазар с марката на атинското издателство „Вакхикон“, 286 страници.

Електронната медия „Паратиритис нюз“ (www.paratiritis-news.gr) представя романа с думи на автора:

„Ние сме богове и същевременно демони. Всички ние. И непрекъснато се колебаем, пазейки опасно равновесие като акробати между тези две наши самоличности. По същество изразходваме голяма част от живота си в търсене на нашето истинско аз“.

Новата книга на писателя от Комотини Христос Хартомацидис „Hellga и Hellena“ представя на пръв поглед напълно обичайна ситуация: деветнайсетгодишна студентка от Комотини, която следва в Солун и която, за да допълни семейния доход, работи в барче. Накрая то ще се превърне в основния „пристан на нейния живот“, а не университетът – както често пъти става в живота. Привидно спокойният живот, обаче, ще бъде разтърсен един хубав ден от повикалата я на улицата непозната за нея възрастна жена, която я нарича „Олга“ и настоява, че тя е нейна внучка. Какво, впрочем, се случва? Дали наистина е така или може би всичко това са измислици на възрастната жена? Както и да стоят нещата, Надя решава да отстъпи и да играе играта с нейната предполагаема баба… Без обаче да знае къде ще я отведе всичко това… Плюс останалото, в живота на Надя също толкова важна роля играе момчето в което е влюбена, ди джей в бар, чичо й и леля й, при които живее, семейството й, собственикът на бара Насос, чернокожият портиер и нощен пазач Якуб и други. Надя е дъщеря на репатрирали се от Казахстан в бившия Съветски съюз родители. Така, спомените от детството й са оцветени от известен оттенък на другост, в сравнение с останалите деца. Тук на авансцената излизат спомените от Комотини, където живее авторът. Следователно в повествованието е вграден автобиографичен елемент, поне до известна степен: „На никого не съм казвал, че съм от репатриралите се гърци. Не че се срамувам от произхода си, но всякакви хорица започват да се държат към теб расистки. Преживял съм този „филм“ още в началното училище. Майка ми ме беше отписала от училището в Сапес[1], където половината от децата бяха като мен, а другата половина турчета. „Чистокръвните“ гърчета се губеха сред нас. Мама смяташе, че там няма да науча правилно езика и имаше право. С невероятно търпение тя ме водеше до Пето начално училище в Комотини“ – разказва Хартомацидис.

Написана с голяма доза хумор, динамичен ритъм и на естествен и спонтанен разговорен език, „Hellga и Hellena“ има и интересен сюжет, почиващ върху оригинална идея. Става дума за опит за съзряване на едно младо момиче, което търси дълбокото си вътрешно „аз“, написан с находчиви идеи и вдъхновение от един автор на „точните науки“.

Кириаки Ганити, пишeща за книги под името Dominica Amat, дава мнение за новоиздадения роман:

„В живота през ръцете ми са минали много книги. За да съм съвсем откровена, малко от тях са оставили ярък спомен в паметта и мисълта ми. Не казвам това с намерение да омаловажа стойността на някои издания или творци, а пред всичко за да изкажа мисълта, че повечето от книгите, освен че съдържат положителни елементи, често пъти постигат и отрицателен резултат. И понеже съм читателка, уважаваща както литературата, така и нейните творци, се радвам, когато чета книги „удовлетворяващи ме всячески“. Една от тях е и новият роман на Хр. Хартомацидис „Hellga и Hellena“.

Като се има предвид, че не съм чела предишни произведения от същия автор, очакването ми за това какво ще открия сред страниците на този роман, оправдано бе голямо. Започвайки да навлизам в света на героите, онова, което забелязах и ме настрои положително, бе прозорливостта на авторовото писане. Тоест, от тази гледна точка знаех, че ще прочета нещо, което ще ми допадне. Преимущество на авторовия стил е успешно въздействащият му и на места хаплив хумор. Очевидно той изповядва това, в което съм убедена и аз – че с шеговит тон се казват най-големите истини. Стига да имаме уши и мисъл, „отворени“, за да ги чуем.

„Hellga И Hellena“ е заглавието на книгата. Какво по-логично от това читателската публика да предположи, че по всяка вероятност става дума за двете главни героини на тази история. Вярно или погрешно? Дали не говорим за двете страни на един и същи медал? Дали това не е умел ход на автора, така че да ни предаде някакво послание, свързано със сюжета, но и за това какво очакваме от него с прочитането на книгата?

На гърба на корицата четем: „Солун, квартал Амбелокипи. Всичко изглежда като че изглежда спокойно в ежедневието на деветнайсетгодишната Надя. Животът й протича между работата и свободните часове и нищо не изглежда да смущава ежедневието й. До онази събота! Една неочаквана среща с жена, която самата тя не познава, но тя дава вид, че добра я познава, а след това се появяват един жесток злодей и един стар дълг. Къде ще я изведе всичко това? Дали ще съумее отново да открие изгубеното равновесие в живота си? И коя, в последна сметка, е непознатата жена?“

През живота си – по желание или не – човек влиза в различни роли. Някои от тях ние избираме сами, а други ни биват „налагани“’ от трети лица, от други фактори. Въпросът, който се поставя обаче е дали са отчетливи границите и дали можем със сигурност да отговорим на въпроса кои в последна сметка сме. Дали имаме осъзнатост за самите себе си и направения от нас избор? Дали живеем живота, който искаме, дали мечтаем да бъдем някой друг/а? И най-важното. Как емоционалната воля, афектираността, а може би и неосъзнаваното, направляват стъпките и решенията ни.

Когато стигнах до послеслова на книгата, смея да кажа, че тя ме бе увлякла в такава степен, че се бях оставила на самородното перо на автора, който не само владее и използва правилно гръцкия език, а очевидно и влиза в интелектуална игра – психологическа и на ума  – както с читателската публика, така и с героите на сюжета. Това е история, хармонично преплитаща фикция и правдоподобност, книгата се чете без усилие. Става дума за значима литературна творба, в много отношения необичайна, но толкова достъпна и разбираема. Книга, която поставя проблеми, но и възпитава, забавлявайки“.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова, Атина

[1] Село Сапес се намира в югоизточната част на гръцкия окръг Родопи, Комотински – бел.прев.

Източник: www.evropaworld.eu