„60 години след Рим: Да изградим заедно европейската демокрация“

Публикувано:
13:16ч / 21.03.2017г
Брой прочитания:
364
Брой коментари:
0

Дискусия под наслов „60 години след Рим: Да изградим заедно европейската демокрация“ се проведе в Дома на Европа в София на 20 март. Тя беше организирана от Европейското движение и Съюзът на европейските федералисти, съвместно с Информационното бюро на ЕП в България и неин патрон беше президентът Румен Радев. Дискусията имаше за цел да отбележи шейсетата годишнина от подписването на Римските договори и да допринесе към дебата за бъдещето на Европа. Основните теми на дискусията бяха:

  • Какви реформи са необходими, за да засилим икономическото управление, да преодолеем демократичния дефицит и да направим европейския проект отново привлекателен за гражданите?
  • Национални или европейски решения на проблемите с граничния контрол и вътрешната сигурност?
  • Как да увеличим моралния авторитет и политическата тежест на ЕС, за да поеме по-голяма глобална отговорност?
  • Как да предотвратим маргинализацията на България при неизбежната тенденция за Европа на няколко скорости?

Своитe виждания по темите споделиха вицепрезидентът на България Илияна Йотова, членовете на Европейския парламент Ева Майдел (ЕНП) и Светослав Малинов (ЕНП), бившият евродепутат и бивш вицепремиер и министър на външните работи на България Ивайло Калфин и Владимир Кисьов, председател на Управителния съвет на Европейския институт, бивш главен преговарящ с ЕС.  Водещ на дискусията беше Велко Иванов, генерален секретар на Европейското движение – България. Кратки встъпителни слова произнесоха ръководителят на Информационното бюро на Европейския парламент в България Теодор Стойчев и Огнян Златев, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България.

DSC07663Вицепрезидентът на България Илияна Йотова посочи миграцията като основен проблем пред Европа и добави, че не може да даде положителна оценка на Европейския съюз в това отношение. Споразумението с Турция не постигна добър резултат. Двустранните българо-турски споразумения за реадмисия на мигранти също не са ефективни. Нужна е цялостна нова политика за миграцията. Г-жа Йотова се спря и на въпроса как институциите на ЕС губят доверието на европейските граждани и използва френския израз: „Informer ce n’est pas communiquer“ (Да информираш, не означава да комуникираш). Политиките на ЕС не се разясняват достатъчно на гражданите. Голямото разширяване през 2004 г. не беше обяснено с предимствата, които то донесе. Днес, говорейки за Бялата книга за бъдещето на Европа, всички се питат кой сценарий да изберем. Според вицепрезидента на България, развитието на ЕС трябва да мине през промяна на Лисабонския договор.

DSC07666В изказването си евродепутатката Ева Майдел отбеляза намаляващото желание за кохезия в ЕС. Стои въпросът как ще бъдат променени кохезионните фондове през следващия финансов период. Нейните наблюдения са, че представителите на младото поколение, към което принадлежи самата тя, не осъзнават какво означава Европейският съюз, макар че се ползват от предимствата му. Мнозина имат чувството, че гласът им не се чува в собствената им държава.

DSC07672Евродепутатът Светослав Малинов припомни, че ЕС е създаден от политическите елити, а не от народите на държавите основателки, и ние трябва да се гордее с това. Ако елитите се бяха допитвали до народите си за европейското обединение, едва ли щяхме да имаме Европейски съюз. Гражданите, например, отказаха да има Европейска конституция. Не бива да влизаме в капана на разговора за демократичен дефицит. Няма европейски демос. Светослав Малинов призна, че като евродепутат понякога има чувството, че не разполага с достатъчно власт – такова е усещането и на другите депутати. По тази причина му е трудно да каже какво точно е направил в Европарламента, за разлика от депутатите в националните парламенти, които могат да дават точен отчет за дейността си и ефекта от нея. По темата за Бялата книга за развитието на ЕС, той сподели, че е притеснен не от петте сценария в нея, а от капацитета на България да се включи в определени политики. Личната му позиция е, че всяка държава членка, която иска да развива дадена политика, трябва да има възможност да го прави.

DSC07673 - CopyИвайло Калфин започна с констатацията, че Европейският съюз има проблеми и трябва да се промени. Основните проблеми са кризите с бежанците, с еврозоната. Необходимо е да се обсъжда сигурността в Европа. Бившият евродепутат отдели специално внимание в изказването си на бюджета на ЕС. Как ще се управлява той в бъдеще? Все повече се говори за парламент на еврозоната. По повод често подценяваната от самите нас роля на България в ЕС, той обясни, че страната ни е представена на всички форуми, на които се вземат решения, дори за еврозоната и за Шенген, от които не сме част. България губи от Брекзит, защото с оттеглянето на Великобритания отслабва гласът на държавите членки в ЕС, които не са в Шенген и еврозоната. Истината е, че България е много пасивна в ЕС през последните години. Трябва да си върнем ролята на Балканите, където текат тревожни процеси. По отношение на Бялата книга някои държави вече подготвят документи с вижданията си, които да представят на големите чествания в Рим на 25 март т.г. по повод 60-годишнината от подписването на Римските договори. Добре би било скоро да стане ясна и позицията на българското правителство. Според Ивайло Калфин е добре, че ще имаме председателство на ЕС през 2018 г., защото то ще ни подейства мобилизиращо.

DSC07676 - CopyПървият български главен преговарящ с ЕС Владимир Кисьов обърна внимание на необходимостта да не пропускаме подходящите моменти за действие. Две години след като бяха премахнати визите за българите в ЕС трябваше да работим за влизането на страната ни в Шенгенското пространство, това не беше направено и е пропуск на не едно правителство у нас. По отношение на еврозоната кратката му констатация беше: „Има евро, а няма политика за еврото.“ Той призна, че нито един от петте сценария в Бялата книга не му допада, но трябва да се води дебат по тях. Не бива да се забравя, че разширяването на ЕС е много важно, защото Босна и Херцеговина е кипящ котел, в Македония също не се знае какво се случва. Без присъединяването на тези страни към ЕС няма да има мир в Европа. ние сме в центъра на Балканите и не трябва да се страхуваме да поемем ролята си в този регион. Да си припомним, че първото постижение на ЕС е мирът. Трябва да се борим за тази ценност, както и за свободата.

След основните изказвания на участниците в дискусията имаше въпроси към тях от гостите в залата, свързани със ситуацията в ЕС, предстоящото председателство на България през 2018 г, младите и ЕС, оптимизма за бъдещето на Европа, отношенията между институции и неправителствени организации – понякога се облага с данъци европейско финансиране в подкрепа на НПО.

По времето, когато беше евродепутат, настоящият вицепрезидент Илияна Йотова работеше много ефективно по проблемите на планинските райони в Европа и беше запитана дали очаква работата в тази област да бъде продължена и след нейното напускане на Европейския парламент. На този въпрос г-жа Йотова отговори, че докладът й за планинските райони е бил гласуван с мнозинство в ЕП.  „Всеки момент ще започне дебат за новата финансова рамка на ЕС, но имам уверението на колегите евродепутати, че ще продължат да отстояват постигнатото в тази сфера“ – каза тя. По въпроса за председателството на България вицепрезидентът сподели наблюденията си, че подготовката, за която се говори до този момент, е с акцент ремонти в НДК, кетъринги и пр. Няма разговори за приоритетите на България за председателството й.

„След Брекзит разбрахме, че ЕС е смъртен. Политиците мислеха, че е безсмъртен, но се разбра, че той трябва да бъде спасен – каза евродепутатът Светослав Малинов. – Сега се налага дебатът какъв ЕС искаме, а не да имаме ли ЕС.“ По отношение на различните скорости в ЕС той откровено заяви, че сме допуснали самата България да е на три скорости, имайки предвид диспропорциите в развитието на отделни региони. Според него, България трябва да бъде по-активна в европейски мащаб, да стане инициатор на нещо.

Евродепутатката Ева Майдел потвърди отново впечатленията си, че младите европейци се ползват от различни политики на ЕС, от програмата за младежки обмен Еразъм плюс, но невинаги разбират смисъла на ЕС и ценностите му. Въпросът е как да ги вдъхновим, за да почувстват, че ЕС е най-доброто, което се е случвало. В този смисъл особено важно е образованието.

„Тук беше зададен един въпрос дали гледаме оптимистично на ЕС, на този въпрос досега не се даде отговор – припомни Владимир Кисьов. – Ако не вярвах в ЕС, нямаше да съм тук.“ Той отговори накратко и за взаимотношенията между институциите и неправителствените организации: преди избори политиците се обявяват за гражданско общество, а след избори понякога му пречат, като облагат с данъци средства от европейски грантове в подкрепа на НПО.

Ивайло Калфин завърши участието си с думите, че има ценности на ЕС, които нямат цена – това са мирът и свободата.

DSC07686 - CopyПо време на дискусията водещия Велко Иванов, генерален секретар на Европейското движение – България, изразяваше позицията си на убеден еврофедералист. Той припомни, че Европейското движение е по-старо от Европейския съюз.  Финалните му думи бяха за предстоящото българско председателство на ЕС: „Това председателство не трябва да се свежда до организиране на мероприятия. То не бива да бъде и трамплин за нечий скок в кариерата.“

Повече снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

 

Източник: www.evropaworld.eu