Автографите ни от български писатели през 2022 г.

Публикувано:
09:56ч / 05.01.2023г
Брой прочитания:
299
Брой коментари:
0

В началото на тази публикация съм сложила снимка, на която сме с писателката и литературна изследователка Катя Зографова и литературния критик Георги Цанков. Катя е първият автор, който ни даде автограф в началото но 2022 г. на книгата си „Бележити жени на/за България. От Кера Тамара до Петя Дубарова“ (изд. „Фабер“), а Жоро – първият, който ни разписа екземпляр от впечатляващия си труд, озаглавен „Година от книжни четвъртъци по време на пандемия“ по време на Коледния панаир на книгата в НДК през декември същата година. Точно на това декемврийско събитие събрахме толкова хубави лични послания от различни автори, че решихме да им посветим специална публикация на сайта ни. Тъй като са доста на брой, публикацията ще бъде в две части – за българските и за чуждестранните автори, които ни написаха посвещения.

Започваме обаче с това на Катя Зографова, която миналия януари посетихме на работното й място в софийската къща музей „Никола Вапцаров“, където тя е главен уредник. Често се отбиваме там по съседски, защото е близо до дома ни, и разговорите ни за литература и история в уютния кабинет на Катя буквално нямат край.

С нея се засякохме и на 9 декември 2022 г. в НДК пред щанда на издателство „Прозорец“, където Георги Цанкова даваше автографи на най-новата си творба. Желаещите да си купят сборника му с впечатления от новоизлезли български и преводни книги бяха много, а онези, които не успяха да дойдат на Коледния панаир на книгата, имаха възможност да си купят ценното томче на рождения ден на Жоро, 13 декември, който той отбеляза с блестяща премиера в книжарница „Хеликон“ на бул. „Патриарх Евтимий“ в присъствието на голяма част от интелектуалния ни елит. Ние с Катя се бяхме снабдили с ценното издание 4 дни по-рано. „Вие сте първите ми читателки!“ – каза ни уважаваният от нас автор.

Новата книга на Георги Цанков заслужава да се напише отделно за нея. Определям я като литературен подвиг. Как другояче да наречем доброволно и напълно безвъзмездно поетия от Жоро ангажимент всекидневно да чете огромна част от новоизлезлите книги у нас и да намира време да споделя есенцията от прочетеното, като по този начин дава отправни точки в огромния литературен океан! В галерията от снимки към настоящата публикация, споделям и една от момента, в който Георги Цанков надписва моя екземпляр, а в средата се вижда усмихнатото лице на любимата му съпруга Зоя – неговата Муза и житейска опора.

Другия автограф, който получихме на Коледния панаир на книгата, беше от Тони Николов. Бяхме си купили неговата „Бленувана София“ (изд. „Рива“) още преди панаира, но отидохме специално да го потърсим на щанда на Фондация „Комунитас“, за да ни я надпише. Заведохме на същия щанд и нашия приятел, писателя Атанас Раденски, който живее от години в Калифорния, но беше долетял оттам специално за литературните събития в София.

Бяхме харесали предходната книга на Тони Николов със софийски истории – „Спомнена София“. От нея читателят не само научава интересни факти за по-далечното и по-близко миналото на нашата столица, но става свидетел как авторът стига до тези факти – как тръгвайки от една малка нишка, постепенно развива цялото кълбо от преплетени случки и събития. Същия интригуващ подход отриваме и в „Бленувана София“.

Не пропуснахме премиерата на романа „Ще се върна за теб“ на Кристин Димитрова, която се състоя на 10 декември 2022 г. по време на панаира в НДК. Въпреки че съвпадаше със събития от паралелно провеждащия се Софийски международен литературен фестивал, тя събра много читатели и почитатели на талантливата поетеса и писателка.

Предстои ни среща с героя от новата книга на Кристин и с интерес ще го последваме в житейските лабиринти – на моменти загадъчни, в които се впуска.

По време на Коледния панаир на книгата постоянно се отбивахме на щанда на бургаското издателство „Знаци“, защото около него срещахме наши приятели и познати. Издателката Румяна Емануилиду умее така сладкодумно да представя авторите си, че винаги си купуваме по нещо оттам. Този път си взехме нейната книга „Приказните хора. Кратка история на театъра за деца и кукления театър в Бургас 1930-2022 г.“ Винаги с интерес разлиствам четива за Бургас – градът, в който е израснал баща ми и където до днес живеят мои близки роднини. А и като човек, за когото в детството му театърът, особено кукленият, е бил извор на най-голяма радост и наслада, с удоволствие ще потъна в книгата на Руми Емануилиду.

Следва публикацията ни за автографите от чуждестранни автори, които получихме през 2022 г.

Текст: Гергина Дворецка

Снимки: Владимир Дворецки

Източник: www.evropaworld.eu