Авторът на романа „Бен Хур“ Лу Уолъс минал през Варна като посланик в Турция

Публикувано:
11:19ч / 03.02.2025г
Брой прочитания:
410
Брой коментари:
0

Ген. Лу Уолъс (на малката снимка) е минавал няколко пъти през варненското пристанище, заснето тук малко преди Освобождението на България. Снимки: Музей на Лу Уолъс, Уикипедия

Много известни писатели са били и дипломати. Но авторът на популярния американски роман „Бен Хур“ – Лу Уолъс, е бил изпратен като посланик на САЩ в Османската империя основно, за да напише продължение на своя шедьовър. По време на своя мандат от 1881 до 1885 г. бившият генерал от Гражданската война е посещавал не само Светите земи, но и България. 

Още с излизането си през 1880 г. „Бен Хур“ веднага се превръща в хит. В него се разказва за римски военачалник от еврейски произход, живял по времето на Исус. Според литературни изследователи, Лу Уолъс започва да пише романа след диспут с известен американски атеист. Тъй като дотогава не е посещавал Светите земи и не е учил история, губернаторът-магистрат изчита голямо количество книги по въпроса. Резултатът е поразяващ: „Бен Хур“ става най-популярният роман в САЩ от края на 19-и век, измествайки „Чичо Томовата колиба“. В наши дни блясъкът на тази монументална творба е поизбледнял и се поддържа предимно от екранизацията с Чарлтън Хестън в главната роля. През 1959 г. тази киноепопея печели рекордните 11 награди „Оскар“.

Кадър от филма „Бен Хур“ от 1959 г. Снимка: Холивуд рипортър

Романът е издаден на български още през 1938 г., като е бил препоръчан за четене от ученици от Министерството на просвещението. През 1991 г. у нас бе публикувано фототипно издание на тази книга с осъвременен правопис. През 1999 г. „Бен Хур“ бе издаден в нов превод на български, дело на Магдалена Костова-Панайотова.

Българското издание на романа от 1938 г. Снимка: Книжен пазар

Авторът на романа, Лу Уолъс, е човек с интересен живот, за който си заслужава да се разкаже. Роден е през 1827 г. в Бруквил, щата Индиана. Майка му умира, когато е едва седемгодишен. Баща му Дейвид Уолъс обаче се издига до губернатор на Индиана и осигурява на сина си добро образование. Малкият Лу имал проблеми с дисциплината. Когато навършва 16 г., баща му отказва да плаща повече за обучението му и се налага бъдещият писател да се хване на работа като писар в администрацията на окръг Марион. Същевременно той изучава правото в адвокатската кантора на баща си и започва военната си кариера, като се записва в местна милиция. Когато през 1846 г. избухва Мексиканско-американската война, Лу открива офис за набиране на доброволци. Той получава чин младши лейтенант, а след като е пратен на фронта, е произведен в лейтенант, макар и да не участва в бойни действия. След като се демобилизира през 1847 г., Лу започва да издава вестник, а след това става адвокат. Той се оженва за Сюзан Елстън, дъщеря на богат търговец, която му ражда един син. През 1851 г. го избират за прокурор, но той напуска този пост две години по-късно. През 1856 г. пък е избран за член на Сената на щата Индиана с двугодишен мандат.

След това Лу Уолъс организира доброволческа гвардейска част, която по време на Гражданската война прераства в 11-и доброволчески пехотен полк. Тази военна единица се включва в армията на Севера през април 1861 г., като създателят й получава чин полковник. Още през юни 1861 г. полкът му печели първата си, макар и скромна победа над силите на Юга, която принуждава привържениците на робството да се изтеглят от ключовия район на Харпърс Фери. През септември Уолъс е повишен в чин бригаден генерал и му поверяват командването на бригада. Няколко месеца по-късно той се проявява в битката за Форт Донелсън и е произведен в чин генерал-майор. Неговата роля на военачалник обаче се разглежда като доста спорна заради кръвопролитната битка при Шайло. Командващият ген. Юлисис Грант хвърля върху Уолъс вината за това, че победата на силите на Севера е била извоювана с толкова много жертви. Заради тези обвинения бъдещият писател е пратен в резерва. Докато Уолъс се завръща в тила през септември 1862 г., той получава телеграма веднага да организира защитата на Синсинати, щата Охайо. Младият генерал бързо изгражда понтонен мост за докарване на подкрепления и успява чрез отвличащи маньоври да забави придвижването на южняците. Това му спечелва прозвището „Спасителят на Синсинати“. След този успех президентът Линкълн назначава ген. Уолъс за командир на Осми армейски корпус в Балтимор. Младият военачалник побеждава в битката за Монокаси, която спасява столицата Вашингтон от настъпващите сили на Юга. След това през 1865 г. му е възложена тайна мисия – да отиде в Мексико, за да спре притока от стоки за Конфедерацията. Година по-късно Лу Уолъс се връща в южната съседка на САЩ, за да достави оръжия на привържениците на революционния водач Бенито Хуарес и да им помогне да свалят император Максимилиан. Опознаването на Мексико му помага да напише първия си роман – „Русият бог“ (за завладяването на империята на ацтеките от испанските конкистадори), който обаче издава едва през 1873 г. Междувременно Уолъс изиграва важна роля в процеса срещу убийците на Линкълн като зам.-председател на трибунала. След това той се завръща в Крофърдсвил при семейството си.

През 1870 г. Лу Уолъс неуспешно се кандидатира за Конгреса на САЩ. Това обаче не приключва политическата му кариера. През 1878 г. президентът Хейс го назначава за губернатор на Ню Мексико. На този пост Уолъс се сблъсква с прословутия бандит Били Хлапето и обявява награда от 500 долара за залавянето му. Междувременно излиза от печат втората му и най-известна книга – „Бен Хур“, която веднага се превръща в хит. Скоро след това, през 1881 г. президентът Гарфийлд, който е голям почитател на романа, назначава Лу Уолъс за посланик на САЩ в Османската империя. Държавният глава прави това не толкова заради дипломатическите качества на генерала, колкото поради надеждата той да напише продължение на своя шедьовър (тогава Светите земи са под турска власт).

Именно това назначение дава възможност на автора на „Бен Хур“ да мине през българска територия. През декември 1881 г. посланик Уолъс пише писмо до съпругата си от Константинопол (както се нарича официално Истанбул до 1930 г.), в което описва своята одисея. Докато прекосявал Дунава, той настинал и пристигнал във Варна с жестока треска. Отгоре на това, в морската ни столица американският дипломат научил, че ще трябва да изкара десет дена карантина, преди да слезе от парахода на турския бряг. Но след като изпратил своя преводач в двореца на султан Абдул Хамид II, за да го уведоми за пристигането си и за поставянето си под стража, монархът веднага наредил карантината да бъде вдигната още на петия ден. Това била първата крачка към безпрецедентното приятелство между султана и посланика на САЩ. Лу Уолъс се възползвал от влиянието си върху Абдул Хамид II, за да помага на преследвани гърци и да облекчава положението на еврейски имигранти, бягащи от погромите в Русия и Румъния. Авторът на „Бен Хур“ също така обиколил и Светите земи, и установил със задоволство, че няма нужда да прави корекции в своя роман.

Портрет на султан Абдул Хамид II, рисуван от самия Лу Уолъс Снимка: Музей на Лу Уолъс

През 1884 г. Лу Уолъс пак минал през Варна, този път заедно със съпругата си, след като си взел отпуска от Държавния департамент. Двамата прекосили с влак Европа и се качили на кораба за Америка от френското пристанище Кале. След като пристигнали в Ню Йорк на 23 юни, Сюзън, която страдала от морска болест, решила повече да не се връща в Турция. Лу се завърнал сам от отпуската си, като пак прекосил Европа с влак и взел парахода за Константинопол от Варна. Няма сведения да е имал нови премеждия по този маршрут, но това е последното му минаване през България. След като демократът Гроувър Кливланд бива избран за президент, това слага край на политическото назначение на републиканеца Уолъс. На 4 март 1885 г. – датата, на която Кливланд встъпва в длъжност, посланикът на САЩ в Константинопол си подава оставката. Лу пише на жена си, че ще се върне с кораб от Неапол или Триест, тъй като никога повече не иска да пътува през Европа между Виена и Варна. Морската ни столица обаче пак се появява в кореспонденцията му. На 14 април 1885 г. той пише на съпругата си, че най-после е получил официалното си писмо за отзоваване от поста „с последния параход от Варна“. Интересното е, че султанът искал Уолъс да продължи да работи в Османската империя, и дори му предложил да представлява интересите на Турция в Англия или Франция. Американският генерал обаче твърдо отказал и се върнал у дома в Крофърдсвил. Когато разопаковал багажа си, той с изненада установил, че въпреки многократните му откази, по заповед на султана в куфарите му тайно били поставени скъпи подаръци. Един от тези редки сувенири е портретът на турска принцеса, който се пази в музея на Лу Уолъс в Крофърдсвил, щата Индиана.

Портретът на турска принцеса, подарък на султана за Лу Уалъс Снимка: Музей на Лу Уолъс

Президентът Гарфийлд така и не дочакал да види мечтаното от него продължение на „Бен Хур“. То така и не е било написано. Гарфийлд бил застрелян на 19 септември 1881 г., но дори да беше останал жив, сигурно е щял да остане разочарован от новия роман на Лу Уолъс. В „Индийският принц“, чието първо издание е от 1893 г., се разказва за превземането на Константинопол от турците през 1453 г.

Владимир Дворецки  

Източник: www.evropaworld.eu