Азербайджанска вечер на кинофестивала Менар 2025

Публикувано:
13:13ч / 30.01.2025г
Брой прочитания:
123
Брой коментари:
0

На снимката: Н.Пр. Хюсейн Хюсейнов, посланик на Азербайджан у нас, представя филма „Мерием“, вдясно са организаторите на кинофестивала Здравко Григоров и Ангел Хаджийски

Азербайджанското кино не е добре познато у нас, затова киноманите не бива да пропускат участието му на фестивала Менар. Тази година азербайджанската вечер на кинофестивала се състоя на 29 януари. Тя бе открита от Н. Пр. Хюсейн Хюсейнов, посланик на Азербайджан у нас, в присъствието на двамата организатори на Менар Здравко Григоров и Ангел Хаджийски. Беше прожектиран филмът „Мерием“. Режисьор: Елчин Мусаоглу Гулиев, сценарист: Елчин Мусаоглу Гулиев, с участието на: Тахмина Рафаела, Заур Шафиев, Камар Мамадова, Ертогрюл Камалов.

Преди тази прожекция зрителите имаха възможност да видят 5 минути от документален филм за събитията от 20 януари 1990 г., когато съветски войници нахлуват в Баку, Сумгаит и в други градове на Азербайджан, за да предотвратят отделянето му от СССР.

Последвалият игрален филм обаче беше далече от бурите в историята на Азербайджан през последните десетилетие. „Мерием“ е трогателен разказ за обичта между един баща и дъщеря му. Житейските обстоятелства ги разделят. Действието започва от момента, когато дъщерята, Мерием, която от години е емигрирала в САЩ, се връща в родината си, защото баща й е претърпял злополука и е изгубил паметта си. Състоянието му е диагностицирано като деменция, но млад психиатър вярва, че е възможно паметта му да се събуди. Затова търси съдействие от дъщеря му, която да му припомни общите им преживявания. Мерием не е виждала баща си от години, прекъснала е връзки с него, но се ангажира с идеята на младия лекар. Намира стари снимки в селската бащина къща, където е живяла в детството си, и настоятелно се опитва да привлече вниманието на баща си към тях, но те не предизвикват никакъв отклик у него. Той не може да излезе от вцепенението си. Всичко това обаче връща самата Мерием към най-ранните й спомени, когато е живяла с родителите си в същата къща. В паметта й избликват случки, показващи колко много я е обичал баща й, колко щастливи са се чуствали заедно. В даден момент на майка й животът на село й омръзва, тя напуска мъжа си заедно с дъщеря им и се заселва в града. Това е краят на идилията между баща и дъщеря, която е останала дълбоко заровена с паметта на Мерием и едва сега изкристализира отново. Той винаги я е наричал „Светлина за очите ми“, разговаряли са за всичко, което вълнува едно дете, включително темата за смъртта, и тогава баща й е казал, че самият той никога няма да умре, а винаги ще бъде до нея, скъпата му дъщеричка!

Младата жена започва да се пита как е било възможно да се отдалечи толкова от любящия си баща. Имало е момент, когато като съвсем малка е можела да вземе решение с кого да остане при раздялата на родителите си и тя е избрала майка си. Години по-късно си дава сметка какъв жесток удар е било това за баща й.

Кадър от филма „Мерием“ Снимка: Менар

В края на филма усилията на младия психиатър и Мерием дават резултат и бащата се съвзема от вцепенението си, очевидно паметта му се е върнала. Но дали това е хепиенд? Дали възрастният мъж ще прости на дъщеря си, че дълги години не го е потърсила? Ще успеят ли да наваксат времето, когато не са били заедно? Финалът остава отворен.

Един наистина вълнуващ филм!

Гергина Дворецка

Още снимки от откриваето на вечерта може да видите тук.

Сродни публикации на сайта ни:

Азербайджанска вечер на кинофестивала Менар 2024

Азербайджанска вечер на кинофестивала Sofia Menar 2020

Азербайджанската вечер на фестивала Sofia Menar 2018

Източник: www.evropaworld.eu