Снимките горе показват моменти преди началото и по време на семинара

Многобройни са почитателите на испанския архитект Антони Гауди (1852-1926), затова имаше огромен интерес към семинара по повод стогодишнината от смъртта на една от ключовите фигури на каталунския модернизъм. Събитието беше организирано от Института Сервантес – София и Съюза на архитектите в България (САБ) и беше уважено от посланиците на Испания, Аржентина и Унгария, от български архитекти и културни дейци.

Семинарът беше особено актуален, тъй като тези дни шедьовърът на Гауди – базиликата „Саграда Фамилия“ в Барселона, стана най-високата църква в света – 172,5 метра, след като бе монтиран последният елемент от кръста, увенчаващ кулата на Исус Христос. Водещ беше Хуан Карлос Видал, директор на Институт Сервантес-София. Встъпителни слова произнесоха председателят на УС на САБ арх. Петър Диков, Н. Пр. Мигел Алонсо Берио – посланик на Испания у нас, и председателят на дружество „Архитектурно наследство“ д-р арх. Валентина Едрева.

Говори Н. Пр. Мигел Алонсо Берио

След официалното откриване беше прожектирано кратко видео за базиликата „Саграда Фамилия“ в Барселона и последва презентацията на арх. Киара Курти, специалист по творчеството на Гауди, на тема „Представяне на книгата „Катедралата на светлината“. Тя обърна внимание не само на творческото въображение, което е вложил архитектът, за да навлиза по магичен начин светлината през витражите на базиликата, а и на вдъхновението, което е черпил от природата. Извисените кули отвън и колоните във вътрешността на „Саграда Фамилия“ напомнят високите стволове на дърветата в гората.

В лекцията си арх. Киара Курти се спря и на личността на Гауди: изключително скромен, нехаен към облеклото си, но изцяло отдаден на работата си. Спял е в малка стаичка в строящата се базилика до смъртта си – загива, блъснат от трамвай.

Следващата презентация беше на изследователя на Гауди д-р арх. Хавиер Доминго де Мигел на тема „Елиодоpo Долс – последовател и продължител на принципите на Гауди в съвремието ни“. В нея акцент беше поставен върху светилището на Торесюдад в испанската провинция Уеска, построено по проект на Долс, в който се усеща влиянието на Гауди. Построено е за 6 години от над 500 работници от околността. Осветено е през 1975 г.

Прави впечатление, че светилището се вписва съвсем естествено в пейзажа наоколо, като че ли е продължение на близките хълмове. Напълно в стила на Гауди!

След това Луис Клавел, почетен професор по метафизика, бивш ректор на Папския университет „Свети Кръст“ в Рим, изнесе кратка лекция на тема „Духовното водещо начало в християнската архитектура“, като акцентира върху посещението на папа Бенедикт XVI в базиликата „Саграда Фамилия“ в Барселона и впечатленията му от нея.

Говори Луис Клавел

Много интересна беше и презентацията на проф. д-р арх. Николай Тулешков на тема „Средновековни католически и преустроени за богослужение по „Римския обред“ ортодоксални черкви от Източните Балкани“. Той проследи началото на католическото архитектурно влияние по българските земи след приемането на християнството. Първоначално княз Борис I е имал намерение да приеме католицизма, но Византия се е активизирала и в крайна сметка в България е прието източното православие. Междувременно обаче у нас са останали дошлите заедно с католическите пратеници майстори от Ломбардия, които показали на българските строители как се градят църкви. Златната църква в Преслав, например, е изградена по модела на „Свети Петър“ в Рим.

Възстановка на Златната църква в Преслав

В презентацията бяха показани чертежи и възстановки на църкви от Първото българско царство, както и подобни храмове в Ломбардия и по Адриатическото крайбрежие.

Накрая извън програмата се изказа арх. Тодор Кръстев, който направи сравнение между Гауди и шотландския архитект Макинтош, живял по същото време. По думите му, у Антони Гауди има стремеж към Бога, а при Макинтош – към човека. Гауди казва, че Бог е крива линия, а човекът е права. При Макинтош основна е правата линия, неговите архитектурни форми са изчистени, липсват им богатите орнаменти на Гауди.

Който пропусна семинара, може да види изложбата на открито, посветена на Гауди, пред Дома на архитекта, ул. „Кракра“ 11. На снимката горе вдясно се вижда последният детайл, монтиран върху кулата на Исус Христос на „Саграда Фамилия“, с който тя стана най-високата църква в света.

Още наши снимки от изложбата може да видите тук.

Гергина и Владимир Дворецки

Повече наши снимки от семинара може да видите тук и тук.

Допълнителна информация за лекторите, предоставена от институт Сервантес-София:

Киара Курти е архитект и доктор по История на изкуството, специалист в творчеството на Гауди. Работила е като архитект по криптата и Фасадата на Рождеството на Саграда Фамилия. През 2002 г. публикува „Саграда Фамилия. Катедрала на светлината“, фундаментално изследване, в което анализира светлината като същностен и градивен елемент на храма. През 2025 г. представя „Моят Гауди. Биографията, разказана от неговите приятели“ колективно издание, събиращо писма, спомени и свидетелства на хора, познавали Антони Гауди, и предлагащо интимен и близък портрет на архитекта отвъд публичния му образ и модернизма.

Хавиер Доминго де Мигел е доктор по архитектура. Започва професионалната си дейност в Сарагоса в студиото на Хелиодоро Долс между 1997 и 2002 г., участвайки в редица проекти от този период. От 2002 г. ръководи собствено студио, където съчетава практическата работа с академични изследвания. Автор е на „Хелиодоро Долс. Традиция, модерност, автентичност“ (2025) – референтен труд за религиозната архитектура от втората половина на ХХ век. Наследството на Долс се характеризира с модерна, благосклонна и искрена архитектура – автентична и честна, способна да надмогва конвенциите и да придава на всеки проект единство, естественост и смисъл.

Николай Тулешков е професор по архитектура и управител на проектантското бюро Арх&Арт. Той съвместява професионалната си практика с проучвателна и преподавателска дейност. Бил е ръководител и преподавател на магистърската програма по опазване на архитектурното наследство във ВСУ „Любен Каравелов“, а от 2016 г. е академик на АТИНЕР (Athens Institute for Education and Research). Арх. Тулешков е участвал в различни организации като Съюза на архитектите в България, Камарата на архитектите в България и Центъра по архитектура към БАН. Той е издател на специализирани издания като седмичника „Арх & Арт Форум“, списание „Паметници. Реставрация. Музеи.“ и има публикувани повече от 100 статии, 22 книги и монографии, както и множество доклади и съобщения на български и чужди езици.

Люис Клавел е преподавател по метафизика и бивш ректор на Папския университет на Светия кръст в Рим. Като доктор по Философия и Право неговата академична работа се фокусира върху единството на знанието, връзката между метафизика, теология и живот, както и антропологията на личното същество Между неговите публикации се открояват Метафизика (Edusc, 2025), Метафизика и свобода (1996) и Relazione? (със Соди Манлио, Librería Editrice Varicana, 2012).

Още по темата на сайта ни:

Българо-испански семинар за Гауди в Съюза на архитектите     

Източник: www.evropaworld.eu