Подписването на Санстефанския договор: (отляво надясно) княз Церетелев, секретар на ген. Игнатиев; турски секретар; г-н Базил, руски секретар; Садуллах бей; Савфет паша; ген. Игнатиев; г-н Нелидов. Графика: „Илюстрейтед Лондон нюз“/Уикипедия Отдолу: картата на „Санстефанска“ България. Карта: Уикипедия Колаж: Владимир Дворецки

На 3 март България отбелязва своя национален празник – годишнината от подписването на Санстефанския прелиминарен мирен договор, с който страната ни отново се появява на географската карта след пет века османско владичество. Разбира се, това събитие е било посрещнато с радост от българското население. Как обаче нашите сънародници са разбрали какво точно пише в този договор?

Според сайта на Народната библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, по време на Руско-турската война „Зорница“ е единственият вестник на български в Турция, който дава сведения за хода на военните действия. Този позволен от османските власти информационен монопол вероятна се дължи на факта, че вестникът се издава от Американското евангелско общество. Редакторите обаче внимателно поднасят информацията на читателите си, като публикуват вестите за военните събития не на първа страница, както се е правело във всички вестници по света (извън Османската империя) по онова време. Те можело да се прочетат някъде вътре – на трета или четвърта страница, заедно с другите политически новини, за които редакторите се позовават на статии от авторитетни западни и руски вестници.

Първата страница на в. „Зорница“ от 2 март 1878 г. Снимка: Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив

Естествено, „Зорница“ отделя голямо внимание на подготовката на мирния договор. В броя си от 9 февруари 1878 г., позовавайки се на руския в. „Новое время“, седмичникът изтъква, че руският народ държи мирът да се сключи в Цариград, с който е тясно свързано миналото му, и откъдето е приел вярата си. „Търново, София, Пловдив, Едрене (Одрин – б. а.) са чужди думи, които не съобщават нищо на руский ум и на руското сърце. Едрене е било първо седалище на турските султани в Балканский полуостров, но руското людство (народ – б. а.) не знае какво е значението на онзи град за турците, и не ще бъде някоя новост за народа или за нас, ако мирът се сключи в Едрене… Само Цариград може да даде името си на такъв мир. Цариград предстои като венец за руската слава и за съвършеното възтържествуване на православието и на славянството“, цитира „Зорница“ руския вестник.

В следващия си брой седмичникът съобщава, че руснаците са преместили щаба си в Сан Стефано – „едно твьрде прекрасно селце, доста приятно за летуване на Мраморно море“. Великият княз Николай Николаевич – главнокомандващ руските войски на Балканите, пристигнал от Одрин със специален влак заедно с щабните си чиновници, с лойхтенбергския дук Евгений и „с едного от Батенбергските князове“ (бъдещият княз Александър I – б. а.). Със същия влак пристигнали и руските и турските пълномощници (за сключването на мира – б. а.) генерал Игнатиев и (Александър – б. а.) Нелидов, както и Савфет паша и Садуллах бей със свитите си. Преди това на 31 януари те са подписали в Одрин т. нар. Основи на мира, както и примирие.

В същия брой от 16 февруари „Зорница“ помества под рубриката „Разни новини“ информация от лондонския в. „Хералд“, че „според слухове“ военното обезщетение, което Турция щяла да плати на Русия, щяло да бъде един милиард франка (40 000 000 английски лири). Тази сума щяла да се плати веднага след подписването на мира чрез заем, обезпечен от данъка и доходите на освободените области. „Новата поданна българска държава ще се простре, както казват, до Солун, и ще обгърне Света Гора“, допълва „Зорница“. Това обаче не е всичко. На последната си страница изданието добавя: „Вестникът ни беше под печат, когато се появи в „Л. Хералд“ една част от условията, които наскоро ще се подпишат от турските и руските пълномощници за мира. Ний ще сторим място само на онова, що се касае до бъдещето на България. Това известие не е още официално: България ще състави едно самоправно поданно княжество с народно християнско правителство, и ще плаща толкова данък, колкото същата земя е действително изсипвала по-напред в турското съкровище (хазна – б. а.). Князът на новата държава, който не трябва да бъде член от царствуващите родове на Великите сили, ще се избира от едно събрание на български първенци. България ще обгръща всичките земи помежду Дунав и Балкана до границите на Сърбия, с изключение на Добруджа. На юг от Балкана, България ще се простре до и ще включи Мидия на Черно море, откъдето българската граница към запад ще премине помежду Мустафа-Паша (Свиленград – б. а.) и Едрене и като остави последния град навън, ще се спусне по десния бряг на Марица до устието й. Кавала, Солун, и Света Гора ще влязат в България“.

Същевременно още от началото на февруари 1878 г. „Зорница“ дава ясно да се разбере, че окончателните граници на България ще се решат на последваща конференция на Великите сили. Цитират се различни западни вестници, според които този форум ще се проведе във Виена, Брюксел, Баден-Баден или Париж. Едва на 21 февруари става ясно точното място на този конгрес – Берлин.   

Статията „МИРЪТ“ на в. „Зорница“. Снимка: Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив

Следващият брой на „Зорница“ излиза на 2 март (по стар стил) 1878 г. Седмичникът помества част от Санстефанския договор, позовавайки се на публикация в турския всекидневник „Басирет“ от 27 февруари. „Зорница“ озаглавява материала си „МИРЪТ“, като подчертава, че не може да гарантира за точността на информацията: „Според сведения, изчерпани от достоверни източници, договорът, който се подписа в Св. Стефан (Сан Стефано – б. а.) помежду императорското (султанското – б. а.) правителство и Русия, съдържа 29 члена и носи заглавие „Предварителни условия за мир“. Тези членове се занимават с Черна гора, със Сърбия, с Румъния, с България и най-после с военното обезщетение, което е означено с число един милиард и четиристотин милиона рубли. Земните (териториалните – б. а.) устъпки в Азия като се оценяват на един милиард и сто милиона рубли, остатъкът да бъде 310 000 000, ще се плати в пари…

Границите на България. На запад България си граничи със старата и с новата граница на Сърбия, която почва при Враня, и като минува покрай Митровица и през Родопите, спуща се до Енидже по р. Кара-Су (?). На юг ще се тегли една линия от Солунския залив, т. е. от околността на Кавала (?) до Дедеагач. Оттам линията отива право до Чермен и като минува покрай Едрене, отива до Кърк-клисе (Лозенград – б. а.) и Люле-Бургас. На Черно море, границата почва от Хаким-табия и отива до Мангалия, откъдето се простира до Расово на Дунава, няколко часа над Черна вода…

Крепостите и укрепленията в България ще се сринат до земята. Турски войски не ще има в България. Ще има един пощенски и един телеграфически път, и Турция ще може да препраща войските си през България; но тя няма право да ги държи тамъ. Мюсюлманските жители могат да се върнат въ България; но ако те не могат до две години да докажат и подтвърдят законността на имуществата си, онези имущества ще се продадат и цената им ще влезе в съкровището за сирачетата и вдовиците. Военните нужности (материали – б. а.), които се намират в крепостите и укрепленията на България, тъй също в Шумен и във Варна, ще си останат на турското правителство. Една руска войска от 50 000 души ще занимава България поне за две години, която ще се поддържа, докле се образува една туземна военна стража, на която числото ще се определи по-сетне, отъ доходите на България. Тази занимающа войска ще има съобщения с Русия по Черно море и през Румъния, и за това ще се основат потребните военни влагалища (складове? – б. а.) в Бургас и Варна… Данъкът на България ще се определи отпосле от руски, турски и български комисари, и ще бъде нещо половина от доходите на българското княжество“.

Тези, които имат по-специален интерес към историята, може да сравнят поместените в този седмичник данни с публикувания текст на Санстефанския договор тук.

Къщата в Сан Стефано, където е подписан мирният договор между Русия и Турция. Графика: „Илюстрейтед Лондон нюз“

Реалната дата на подписването на Санстефанския договор според „Зорница“ е 19 февруари (по стар стил) 1878 г. Това става ясно от публикация в седмичника в броя му от 23 февруари под рубриката „Разни новини“. В нея се казва: „Условията за мира между Русия и Турция са подписали миналата неделя вечерта на Св. Стефан от турските пълномощници Савфет паша и Садуллах бей, и от руските – генерал Игнатиев и г-н Нелидов. Веднага след подписването на мира, Негово императорско височество великият дук (Николай Николаевич – б. а.), придружен от щабните си чиновници, отишъл на полето при руските войски, които го чакали и им възвестил сключването на мира, което се приело с велегласни (гръмогласни – б. а.) възклицания. Тогава великият дук, като събрал чиновниците около себе си, благодарил с едно късо словце тям и на войските за големите заслуги, които те са направили през тъй честито свършений поход“.

А защо за дата на Санстефанския  мирен договор е определен точно 19 февруари (или 3 март по нов стил)? Защото на този ден Царят-Освободител Александър Втори подписва манифеста за отмяна на крепостното право…

Не успях да открия в статиите на „Зорница“ признаци за някакво ликуване сред цариградските българи след подписването на Санстефанския договор. Голяма радост обаче предизвикало пускането на свобода от тамошните зандани на стотина наши сънародници още на 12 февруари. Ето как описва този епизод българският учител Н. М. Шипеджиев от цариградския квартал Фенер в писмо, откъс от което публикува „Зорница“ в броя си от 16 февруари: „На 12 того (този месец – б. а.) в събота вечер, часът по два, ненадейно се напълни улицата при българската църква на Фенер от множество българи, които охкаха най-жалостно, и между тези охкания се чуваха думите: „Всемилостивият Бог чу молбите ни и ни избави от проклетата черна тъмница, в която без никаква вина сме лежали толкоз време“. Тези злощастни българи са 94 души, родом от Загорско, Ямболско, Чирпанско, Кърк-клисийско (Лозенградско – б. а.) и Панагюрско. Църковният настоятел прибърза, та ги прибра в метоха да пренощуват. На сутринта в Св. Неделя те присъстваха на църковната служба. И каква жалостна картина тези нещастници представяха! Те са с изпокъсани дрехи, и мнозина боси, неумити и несресани кой знае от кога, лицата им са подпухнали и побледнели, а някои от тях са заразени от шарката. Тукашните человеколюбци им се притекоха на помощ и им доставиха най-необходимите им нужности“.

Автор: Владимир Дворецки

Източник: evropaworld.eu