Българо-марокански фолклорен празник
Истински българо-марокански фолклорен празник беше събитието, организирано на 16 ноември в резиденцията на посланичката на Кралството Мароко у нас, Н.Пр. г-жа Закиа Ел Мидауи. Поводът за него беше знаковата за най-новата мароканска история 62-а годишнина от Трите славни дни: Завръщането на Крал Мохамед V от изгнание, Празникът на Възраждането и на Независимостта на Кралство Мароко. Към тях се добави и 10-годишнината на сдружение „Спектър 21 век“, което беше съорганизатор на събитието заедно със Съюза на българските журналисти. Мотото на събитието беше „Покажи традицията! Подари празник!“ Присъстваха посланици и дипломати от чуждестранните мисии у нас, културни дейци и журналисти.
В словото си при откриването Н.Пр. г-жа Закиа Ел Мидауи благодари на съорганизаторите на събитието и подчерта:
„Днес показваме марокански и български традиционни костюми, занаятчийски продукти, фотографии, гоблени и бродерии. Може би невинаги си даваме сметка за това, но артистите са често най-добрите ни посланици. Те създават сред нациите взаимното разбирателство, защото изкуството ни напомня, че ценностите нямат само парично измерение. Затова днес това културно събитие отразява и приятелските настроения на българския към мароканския народ. Културният обмен наистина е много важна част от сътрудничеството между Мароко и България, предвид тяхната роля за засилване на взаимното разбирателство, доверие и приятелство между приятелските страни и народите.“
Гостите бяха поздравени и от г-жа Екатерина Павлова (снимката вдясно), съпредседател на Сдружение „Спектър 21“, която припомни, че инициативата на сдружението под надслов „Покажи традицията! Подари празник!“ вече от няколко години се осъществява съвместно с различни дипломатически мисии у нас и Съюза на българските журналисти. Целта е взаимното опознаване на българските и чуждестранните празници и традиции. Г-жа Павлова отбеляза и друга инициатива на Сдружение „Спектър 21“, посветена на Българското председателство на Съвета на ЕС – финализирането на проекта „Шлагерите на Европа“ (или Eurosongs), който включва създаването на музикален албум с песните на 15 европейски страни в изпълнение на Христо Паскалев – Паскал и концерт-спектакли под същото название из цялата страна и чужбина.
В приветствието си председателят на СБЖ г-жа Снежана Тодорова (снимката вляво) изрази благодарността си за възможността български и марокански традиции да бъдат представени в резиданцията на мароканската посланичка в София и добави: „Много съм щастлива, че Съюзът на българските журналисти вече няколко години е партньор в тази прекрасна инициатива на Сдружение „Спектър 21“ и, разбира се, с удоволствие се отзовахме на поканата и този път. За мен е голяма привилегия и чест да ви кажа, че в дейността си Съюзът на българските журналисти винаги се е стремял да гради, а не да руши. Ние създаваме мостове и възможности за взаимно опознаване и си позволявам да благодаря още веднъж на уважаемата посланичка на Кралство Мароко за гостоприемството тази вечер.“
Сред участнниците беше известната дизайнерка Росица Бакалова, председател на клуб „Приятели на гоблена, българската шевица и други приложни изкуства“, лауреат на много национални и международни награди, сред които и на почетното звание „Будител на годината“, което й бе присъдено наскоро. Нейна изложба от гоблени беше подредена в една от залите на резиденцията. Г-жа Бакалова изненада мароканската посланичка с подарък – гоблен, изработен по картина от марокански художник, красяща една от залите на резиденцията.
Последва представяне на женски национални костюми от Мароко и България. За мароканските кафтани разказа лично Н. Пр. г-жа Закиа Ел Мидауи:
„Етнологичното разнообразие на мароканския кафтан се дължи отчасти на климатичните различия. Тенденцията му към осъвременяване се основава на императивите на времето, без да губи своя характер, разкош и красота. Кафтаните варират според племената и етносите и регионалните стилове се трансформират и достигат много високо ниво на усъвършенстване. Мароканският кафтан е претърпял различни влияния от финикийското облекло, от римските и гръцки драперии : дълги, широки и с плисета, които обгръщат тялото с много класа. Тъй като Мароко е географски на кръстопътя на световете и спира на Атлантическия океан, кафтанън е бил повлиян от търговските маршрути, а именно арабските морски маршрути, караваните, пресичащи Пътя на коприната и търговията през река Волга, в Русия. Това обяснява различния произход на кафтана, който има за цел да подчертае красотата на жената.
Кафтаните обикновено са ръчно изработени с копринен конец, сребърна или златна нишка, от специалисти шивачи. Те се носят през всички сезони и на всяка възраст и цената им варира в зависимост от качеството на плата, дизайна и работата на занаятчията-шивач. Бродериите върху ръкавите, яката, предната част и отстрани на кафтаните струват скъпо,защото изискват най-много работа и време за реализирането им от дизайнера шивач.Простият кафтан се носи ежедневно от жените у дома, а най-разкошните се носят по време на сватби и други подобни поводи. Мароканските принцеси ги носят по време на официалните церемонии, а жените посланици са облечени в кафан когато Н. В. Краля на Мароко ги приема по случай назначаването им и по време на представянето на акредитивните им писма на държавния глава на държавата в която са акредитирани.“
Българските носии представи професорът по етнология и доктор по музикално и танцово изкуство Николай Ников. Той обърна внимание на детайлите в мъжките и женските облекла, които говорят без думи за притежателя им. Текстилната декорация е разположена по откритите части – пазви, краища на ръкави и поли, пояси, колани, клинове, престилки, забрадки, чорапи. Показаната старозагорско-елховска носия с косичник и 9 плитки дава знак, че момата вече е готова за женене. Детайл от варненската носия пък съобщава, че жената има две живи деца: кърпата, вързана назад, е с две парички над челото. Особеност на варненския сукман е, че е на карета, а върху пазвата на ризата са избродирани стилизирани петлета – за късмет. Северняшките женски и мъжки облекла също носят своята символика: мъжът е с кафяви шевици, т.е. свързан е със земята, земеделец. Женската престилка е с извезани петли и кръстове – против уроки. Според проф. Ников, избродираните стилизирани 5 човешки фигурки на същата престилка показват, че жената има 4 живи деца и едно починало, защото една фигурка е обърната с главата надолу.
Представени бяха и шопски, македонски, пирински женски и мъжки носии. Момичета и младежи от фолклорен танцов ансамбъл „Светлина“ към Народно читалище „Светлина 1940“ не само бяха облечени в костюми от различни български области, но изпълниха и танци от съответния регион.
Накрая гостите опитаха марокански специалитети и характерния за страната ментов чай.
Още снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.
Източник: www.evropaworld.eu