Доц. д-р Антоанета Гранберг разглежда дневника на Карл XII. Снимка: Гьотеборгски университет

Българската изследователка от Гьотеборгския университет доц. д-р Антоанета Гранберг намери досега неизвестен полеви дневник на „Краля-воин“ Карл XII (1682-1718), писа на Коледа шведският в. „Гьотеборгс-постен“. Уникалната находка е много интересна, тъй като този владетел е свързан и с нашата история.

„Открих ръкописа по случайност, докато търсех славянски материал в една стара сбирка в университетската библиотека“, сподели доц. д-р Гранберг за сайта на Фондация „Европа и светът“. Тя е завършила Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Била е асистент в СУ и в Националната художествена академия. От 2000 г. работи в Гьотеборгския университет, първоначално като гост-изследовател, а след това като преподавател по славянски езици. Преди две години тя изнесе много интересна лекция в Националния археологически институт с музей към БАН относно най-ранните кирилски надписи в скалния манастир в Мурфатлар (Северна Добруджа), един от които е от Х век.

Раненият Карл XII и Мазепа след битката при Полтава. Картина на Густав Седерстрьом. Снимка: Уикипедия

Няколко глави от полевия дневник в обем от 268 страници са били написани през пролетта на 1709 г., непосредствено преди битката при Полтава. В това историческо сражение шведската армия на Карл XII и неговите украински съюзници под командването на хетман Иван Мазепа претърпяват поражение от превъзхождащите ги близо три пъти сили на руския цар Петър Първи. Дневникът съдържа подробни илюстрации под формата на рисунки, диаграми и формации на войските.  

Доц. д-р Гранберг се е натъкнала на ценния ръкопис в Колекцията на Хвитфелд, която е била дарена на университетската библиотека в Гьотеборг през 1967 г. „Първата ми реакция бе, че той вероятно е добре познат – аз вероятно съм единствената, която не знае за него. Но полевият дневник бе напълно непознат, и никой не знаеше, че той е съществувал“, заяви тя пред „Гьотеборгс-постен“.

Страница от дневника с кралския подпис „Каролус“ и съкращението “LS”. Долу вдясно е подписът на граф Карл Пипер. Снимка: „Гьотеборгс-постен“

Ръкописът, който е в кожена подвързия, украсена с позлатени букви, съдържа бележки от 1707 до 1717 г. – година преди смъртта на Карл XII. Някои от главите са подписани от самия крал с латинското му наименования „Каролус“. Там се появява и съкращението “LS”, което означава на латински „вместо печат“. Други имена, които се съдържат в дневника са на най-близкия съветник на краля – граф Карл Пипер, и на барон Самуел Окерхелм, който е завеждал канцеларията на Карл XII.

Доц. д-р Гранберг предупреди, че не е нито специалист по 18-и век, нито по шведска история, и затова не може да даде отговор на всички въпроси на заинтересуваните от находката. Тя поясни, че ръкописът съдържа най-вече военна информация за различните дялове от войската, различните чинове и тем подобни. Изследователката предположила, че дневникът ще предизвика интерес, и помолила университетската библиотека в Гьотеборг да го дигитализира. Експертите от библиотеката вече го направили и от няколко дена вече ръкописът е свободно достъпен в платформата за културно наследство ALVIN http://urn.kb.se/resolve?urn=urn:nbn:se:alvin:portal:record-743325.  

„Радвам се, че новината за ръкописа се разпространи, че да може повече специалисти да проучат този извор“, подчерта доц. д-р Гранберг.

Надгробната плоча на Маринчо Бимбелов Страшния. Снимка: https://www.burgasmuseums.bg

„Българската следа“ при Карл XII датира още от началото на XVIII век. След разгрома при Полтава шведският крал е принуден да търси убежище в земите на Османската империя. Няколко години той пребивава заедно със свитата си в крепостта Бендер в Приднестровието. Но след поредната руско-турска война група недоволни местни жители, подпомогнати от еничари, атакуват резиденцията на Карл XII. Той е заловен жив и пратен в изгнание в Димотика (днес Дидимотихон, Североизточна Гърция). Дотам го съпровожда българинът на османска служба Маринчо Бимбелов, известен с прозвището си Страшния. Пътьом той завел краля и в родното си странджанско село Факия. От благодарност Карл XII подарил на своя български бодигард (както го бихме нарекли днес) орденска лента. В гробището и в църквата на с. Факия са намерени надгробни плочи, които потвърждават данните от това предание. На плочата на Стоянка, жена на Пейчо Шейтана, починала през 1775 г. са изобразени корона и наниз монети – вероятно дарове, които тя е получила на сватбата си от шведския крал. А върху плочата на самия Маринчо Страшния, открита на пода пред иконостаса, има надпис: „Тук почива раб божи Маринчо Вълков, 1762.” Кралският телохранител е изобразен на кон. На главата си носи висок калпак. През лявото рамо е прехвърлен каишът на голяма кожена чанта, която според преданието е била подарена от султан Селим I на прапрадядото на Маринчо – Пейчо Овчарят. През същото рамо е преметната лента, привързана на гърба. Уникалните надгробни плочи на Бимбеловия род сега се съхраняват в Археологическия музей в Бургас.

Автор: Владимир Дворецки

Източник: evropaworld.eu