Борис Христов в кървав дуел на сцената на Римската опера
Борис Христов (отляво) в ролята на Филип II. Франко Корели (отдясно) прави възстановка на техния дуел. Снимки: Уикипедия, corelli.notion.site. Колаж: Владимир Дворецки
Великият български бас Борис Христов е бил отстранен от постановката на Римската опера на „Дон Карлос“ на Верди през януари 1958 г., след като устроил истински дуел с мечове на сцената при репетиция с тенора Франко Корели. При сбиването и двамата именити певци получили леки рани по ръцете. За това разказват англоезични вестници от онова време, които открих в дигитализирания архив на Националната библиотека на Нова Зеландия.
Публикацията във в. „Прес“. Снимка: Национална библиотека на Нова Зеландия
Според Борис Христов, цитиран от в. „Прес“ и в. „Ивнинг пост“, инцидентът възникнал, след като Корели застанал на по-челно място, въпреки протестите на диригента и режисьора. Нашият бас изпълнявал ролята на крал Филип II, а италианецът – на престолонаследника дон Карлос. Малко по-късно, когато двамата се изправили един срещу друг с извадени сценични оръжия в ръце, Христов ударил с меча си сабята на Корели „в съответствие с бурния характер на драмата“. Тогава италианецът отвърнал на удара със сабята си и изкрещял обидни думи. При краткия дуел басът получил драскотина на един от пръстите на дясната му ръка. Христов наредил на адвоката си да заведе дело срещу Корели за обида и телесна повреда. Въпреки това, както съобщили от администрацията на Римската опера, българинът бил заменен с Марио Петри поради „неизпълнение на договорите“. По-късно Корели дал своята версия на инцидента, който се разиграл на 20 януари: „Христов се нахвърли върху мен с меча си. Ако не се бях защитил, щях да пострадам тежко. Всъщност, получих няколко малки порезни рани и на двете си ръце“. Той отрекъл да е стоял на погрешното място по време на сцената. „Застанал бях точно на правилното място – декларирал Корели. – Виждал съм други тенори да стоят там и съм проучил внимателно въпроса“. „Прес“ допълва, че това не е бил първият инцидент между Корели и други звезди на Римската опера. Три седмици по-рано прочутото сопрано Мария Калас напуснала сцената по време на представление на „Норма“ от Белини, в която италианецът пеел главната тенорова партия.
Борис Христов (отляво) и Франко Корели си стискат ръцете в присъствието на директора на Римската опера Карло Латини. Снимка: „Стампа“
Както става ясно от снимка, публикувана във в. „Стампа“ на 28 януари 1958 г., двамата дуелисти все пак си стиснали ръцете в присъствието на директора на Римската опера граф Карло Латини. Корели обаче не пожелал да остави нещата да приключат по този начин. Той дал изявление пред седмичното списание „Дженте“, в което наново и още по-подробно изложил своята позиция по инцидента. Корели признава, че от известно време е имало търкания между него и „баса, който трябваше да изпълнява ролята на Филип II Испански“ (никъде в изявлението си тенорът не назовава по име Борис Христов – б. а.). Той обаче хвърля вината за това на някаква „невъздържаност“ от страна на българския певец по време на турне в чужбина през пролетта на 1957 г. По време на представление Христов го блъснал толкова силно, че тенорът едва не паднал на пода. Корели твърди, че при репетиции през същия сезон видял баса да обижда и да се държи толкова лошо с техен колега, че все още съжалявал защо не го е защитил.
Тенорът уточнява пред „Дженте“, че драстичният инцидент се разиграл по време на сцената с коронацията – една от най-емоционалните в операта „Дон Карлос“. Испанският крал – стар, куцащ и болен, бавно слиза по стълбището и си поставя короната на една възглавничка. В този момент фламандските революционери нахлуват начело с престолонаследника, който си вади меча от ножницата и излиза на авансцената, извисявайки гласа си до горно „си“. Тогава обаче „Филип II“ прави жест на Корели да се дръпне, като пояснява, че закрива диригента. Тенорът твърди, че се отдръпнал, но басът продължил да протестира, че пак не може да види диригента. Репетицията била прекъсната и последвал спор. Корели се опитал да покаже, че физически е невъзможно да не се види диригента маестро Салвини от горната част на стълбището. Режисьорът наредил да се поднови репетицията и тогава басът извикал гръмогласно: „Оставете, оставете, сам ще се оправя“. Тенорът си помислил, че всичко ще се върне в нормалното русло. Когато обаче Корели отново излязъл на сцената начело на фламандците, открил, че „испанският крал“ е застанал на неговото място. Той се почувствал обиден, но се постарал да запази самообладание. Когато обаче „Филип“ наредил престолонаследникът да бъде разоръжен, кралят извадил меча си и го завъртял „като вихрушка“. Това вече не бил немощният монарх, а мъж, който изглежда е изгубил разсъдъка си. Според Корели, по сценарий Филип изобщо не трябвало да го напада с меча. Тенорът едва успял да парира първия удар, който ожулил дясната му ръка. Корели осъзнал, че ако не се защити, може да пострада още по-тежко. Възползвайки се от по-високия си ръст, той скочил и отнел меча от ръката на „краля“. Същевременно тенорът се развикал: „Той е полудял, размахва меча си. Спрете го, иска да ме убие!“. Моменталната намеса на хористите и на баритона Тито Гоби предотвратили по-сериозни последствия от сблъсъка. Корели обаче получил одраскване на лявата ръка с хематом и оток на китката, за което си извадил медицинско свидетелство. И той подал оплакване срещу баса заради телесната повреда и заплахата с оръжие.
Франко Корели имитира гнева на Борис Христов. Снимка: corelli.notion.site
В статията на „Дженте“ не се споменава за примирието между Корели и Христов, след което те продължили да пеят заедно в многобройни спектакли. Вместо това, помества се твърдението на тенора, че сутринта на 25 януари директорът Латини ги повикал да се явят в кабинета му в 1 ч. следобед, за да се извинят официално на оперния театър. Корели се появил там в уречения час. Басът обаче се обадил по телефона, че не може да присъства, тъй като имал уговорена от по-рано визита при зъболекаря…
За добро или за лошо, Борис Христов не последвал примера на тенора и не направил контраизявление, което би наляло още масло в огъня. Корели обаче продължил да упорства да наложи своята гледна точка, като дори направил инсценировка на кървавия дуел. Сайтът corelli.notion.site, който се поддържа от поклонници на именития тенор, публикува няколко снимки, на които се вижда как той, с бинтована лява китка, разиграва сблъсъка в дома си, използвайки вместо меч четка с дълга дръжка или чадър.
Изпълнението на Борис Христов в ролята на Филип II обаче оставя дълбоки следи в историята на италианската опера, въпреки неуместните опити на Корели да привлича вниманието върху себе си. В тази връзка ми направи силно впечатление мнението на прочутия бас Феручо Фурлането, който е пял в този спектакъл заедно с българина. Тогава обаче Фурлането е изпълнявал ролята на Монаха. Той заявява пред сайта bachtrack.com, че е виждал най-великите басове на света да се превъплъщават във Филип, но че трактовката на Борис Христов била особено точна, тъй като била в духа на Шилер – без място за патос или интимност. Тя била извънредно пестелива – „впечатляваща, чудовищна и красива“. Фурлането изпитал страхопочитание към чудовището, което създал Христов. Той си спомнял и за още един конфликт с участието на българския бас по време на постановката на „Дон Карлос“. Режисьорът Пиеро Фаджони искал Филип II да прегърне маркиз Поза по време на големия им дует, но от историята знаем, че испанският крал не е обичал физическите контакти. Според Фурлането е правилно тази му особеност да се уважава при интерпретациите на оперния му образ.
Автор: Владимир Дворецки
Сродни публикации на нашия сайт:
Източник: evropaworld.eu