Хотел „Славянска беседа“, където през есента на 1957 г. Морис Шадболт е написал разказа си „Една бира за стария Джони“. Снимки: Владимир Дворецки, Уикипедия, Национална библиотека на Нова Зеландия. Колаж: Владимир Дворецки

Редовните читатели на моите публикации в сайта на Фондация „Европа и светът“ вече би трябвало да знаят кой е Морис Шадболт – един от най-важните новозеландски писатели на 20-и век, който е свързан и с България. Тези дни открих, че той е написал един от ранните си разкази – „Една бира за стария Джони“, в стая № 418 на софийския хотел „Славянска беседа“! Този хотел, както съм писал неведнъж, се оказва преломна точка в живота на неговия приятел – новозеландският поет Кевин Айърланд, тъй като там той се запознава с красивата българка Дона Маринова и веднага й предлага брак.

Повечето от литературните ми находки се дължат на непрестанното ми ровене в интернет, което може да има неподозирани последици. Когато през 2022 г. ми попадна откъс от биография на Шадболт, публикувана от новозеландския литературен сайт newsroom.co.nz, в който се описваше сцената с внезапното влюбване на Кевин, нямах представа, че това ще доведе до написването на серия от над 30 статии (досега). Би могло да се каже, че това е преобърнало моя свят с главата надолу (все пак Нова Зеландия е точно от обратната страна на Земята). Причината бе повече от резонна – оказа се, че почти холивудската сцена в хотел „Славянска беседа“ чрез поредица от случайности е довела дотам, че Кевин Айърланд започва да превежда на английски стихове на български поети като Ботев, Багряна, Вазов и т. н. И днес тези негови преводи се споделят от хиляди любители на поезията по цял свят, които често пропускат да споменат името на преводача! Отгоре на всичко, Кевин допринася и за първото международно отличие за български творец, като превежда на английски пиесата на своя приятел и съсед в Лондон Георги Марков „Архангел Михаил“. Тя спечелва наградата на международния театрален фестивал в Единбург през 1974 г.

Публикацията във в. „Стършел“ от 11 октомври 1957 г. Снимка: Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив

Но нека да се върнем на емблематичния хотел „Славянска беседа“, където през периода 1962 г.-67 г. е живяла голямата хърватска поетеса Весна Парун (набедена от Държавна сигурност за югославска шпионка!). През есента на 1957 г. там отседнал Морис Шадболт – 25-годишен начинаещ писател от другия край на света. Той обаче станал интересен за тогавашните български власти, тъй като бил с леви убеждения, а освен това дошъл от Москва, където участвал в Международния младежки фестивал. Поради това страниците на печатните издания у нас се отворили за Морис. Когато през август 2023 г. публикувах моя превод на разказа му „Тенк ю, гудбай“, имах самочувствието да мисля, че това е първото запознаване на българските читатели с неговото творчество. За това имах известни основания, тъй като бях правил проверка в интернет с ключовата фраза „Морис Шадболт“ и тогава не се появиха никакви резултати. Оказа се, че съм надценил универсалността на правилата за транскрибиране на английски имена на български. Това стана ясно едва тези дни, когато потърсих нещо за Нова Зеландия в дигитализирания от пловдивската библиотека „Иван Вазов“ архив от стари вестници. Един от първите резултати се появи във в. „Стършел“ от 11 октомври 1957 г., и това бе фейлетонът „Един новозеландец в София“ от Морис ШАДБОТ! Към него имаше доста подробна бележка за автора, от която научих, че е живял в стая №418 на „Славянска беседа“. Там той написал не само въпросния фейлетон, но и разказа „Една бира за стария Джони“. Най-отдолу на страницата на „Стършел“ бе отбелязано, че преводачът на български е Ж. Шемтов. Това явно бе хумористът Жак Шемтов, който тогава е работел в сатиричния седмичник. От интервю на журналиста Петко Бочаров разбрах, че той му е бил съученик в Американския колеж в София, което обясняваше сравнително добрия превод на фейлетона. Единствено ме подразни думата „сосър“, както Шемтов (или може би редакторът) бе транскрибирал популярната днес дума „сокър“.

След тази находка реших, че по неясна причина тогава фамилното име на Морис се е изписвало на български „Шадбот“, и реших да потърся още резултати с тази ключова дума. Имах късмет: появи се интервю, което му бе взел редактор от в. „Народна култура“, публикувано в броя от 21 септември 1957 г. Същият седмичник публикувал в началото на октомври и превод на разказа на Морис „Двамата“. Търсачката „Гугъл“ ми позволи да „надникна“ и в две публикации, които не са достъпни онлайн в цялостен вид. Първата – в брой 11 от 1958 г. на сп. „Септември“, споменаваше Морис Шадбот, а втората – в „Летопис на периодичния печат“ за 1958 г., разкри, че в. „Литературен фронт“ е публикувал разказа му „След кризата“ в превод от английски на „Нели По…“. Става въпрос за сравнително известно произведение на Морис Шадболт, то е включено в антологията на новозеландската литература, издадена в Москва през 1963 г.

Антикварни екземпляри на сп. „Арена“ от 60-те години на 20-и век. Снимка: renaissancebooks.co.nz

Не така стои въпросът с „Една бира за стария Джони“. От моя гледна точка, разказът не е много интересен. В него разказвачът си спомня за починал фабричен работник, който се справял много добре с машините и можел да установи, че имат някакъв проблем, по звуците, които издавали. „Една бира за стария Джони“ бил публикуван през 1958 г. в новозеландското литературно списание „Арена“, което днес е антикварна рядкост. От Националната библиотека на Нова Зеландия обаче любезно ми изпратиха копие от машинописен препис на разказа от архивния фонд на Морис Шадболт. Авторът неуспешно кандидатствал с „Една бира за стария Джони“ за мемориалната награда в памет на Катрин Мансфийлд (по-късно той я печелил три пъти, но с други разкази).

Очевидно, това произведение на Морис Шадболт не е толкова интересно, колкото неговия пътепис от Китай, СССР и България, за който разказах в предишна статия. Да не говорим пък за разказа му „Тенк ю, гудбай“, който е включен в негов сборник с избрани творби. Той е важен за нас, тъй като е на българска тема, макар в текста никъде да не се споменава „България“ или „София“. В разказа се описва раздялата между чужденец и местно момиче, като от време на време и двамата използват български думи и изрази. Очевидно Шадболт е почерпил вдъхновение от края на връзката си с преводачката Жени Божилова (преди тя да се омъжи за Николай Хайтов). Това се потвърждава както от биографа му д-р Филип Темпъл, така и от неговата приятелка – новозеландската писателка Фльор Адкок. Самата Жени Божилова, която умира през 2014 г., никога не е споменавала за връзката си с Шадболт.          

Автор: Владимир Дворецки

Сродни публикации на сайта ни:

София през 1959 г. – любовен магнит за новозеландски писатели

Как новозеландецът Кевин Айърланд стана преводач на Ботев и Багряна на английски

Морис Шадболт впечатлен от порива на младите български творци през 1957 г.

Пет дена в София, които върнаха паметта за Кевин Айърланд

Източник: evropaworld.eu