„Сън за щастие“ на Пенчо Славейков възкръсна с илюстрациите на Харалампи Тачев
Милена Димитрова, секретар на президента Илияна Йотова по култура, образование и връзки с българите зад граница, прочете специален адрес от държавния глава. Отдясно е литературната изследователка Катя Зографова, която водеше откриването на изложбата.
Стиховете на Пенчо Славейков и създадените за тях илюстрации на Харалампи Тачев се сляха 120 години по-късно. Това стана чрез изложбата „Несбъднатият „Сън за щастие“, която бе открита на 28 май 2026 г. във Високото пространство на Националния литературен музей в София.
За първи път пред публика бяха представени над 60 винетки в стил сецесион, създадени за стихосбирката „Сън за щастие“ на Пенчо Славейков. Това събитие бе организирано във връзка със 160-годишнината от рождението на поета. Впечатляващата серия от рисунки с туш и перо била изпълнена по предложение на автора на „Сън за щастие“ от Харалампи Тачев (1875-1944), талантлив декоратор и пръв български дизайнер, създал герба на София. Стихосбирката обаче била отпечатана през 1906 г., но без тези прекрасни илюстрации! В изложбата се проследява движението между проект и творба – от първите ръкописни листове на Пенчо Славейков, през идеята и работата с рисунките на художника, до реализацията на “Сън за щастие” без тях.
Макетът за корицата на „Сън за щастие“ от Харалампи Тачев (отляво) и семплото издание от 1906 г. Колаж: Владимир Дворецки
Естествено, веднага бе повдигнат въпросът, защо стихосбирката е останала без тези прекрасни илюстрации. Както обясни литературната историчка и писателка Катя Зографова, която водеше събитието, първоначално се смятало, че поетът просто не е харесал рисунките на Харалампи Тачев. След това била лансирана друга версия – че поисканият от художника хонорар бил твърде висок. Тази хипотеза се подкрепя от факта, че „Сън за щастие“ е отпечатан от издателството на Мавродинов в Тутракан, и то без никакви илюстрации – вероятно поради ведостиг на средства. Но Катя Зографова, която е известен изследовател на Пенчо Славейков, смята, че нещата са по-сложни. Според нея просто поетът прекалено много е редактирал своите стихове (което се вижда и от изложените ръкописи с доста поправки), а и Тачев често е пътувал в чужбина, така че двамата някакси се разминали. Но независимо каква е истината за това разминаване, на 28 май – в деня, в който авторът на „Сън за щастие“ е починал (по стар стил), неговата творба възкръсна с оригиналните илюстрации, с които е трябвало да бъде отпечатана! Изящните винетки допълват органично текстовете на Пенчо Славейков, като създават своеобразен синтез на образ и слово. Повечето рисунки съдържат изразните средства на символизма. На фона от преплетени цветя, храсти и дървета са изобразени пейзажи и портрети на Пенчо Славейков, както и на неговата любима Мара Белчева. Според мен, в тези винетки може да се долови влиянието на големия английски илюстратор и дизайнер Уилям Морис (1834-1896). Това не е невъзможно, тъй като Харалампи Тачев като председател на дружество „Съвременно изкуство“ е имал достъп до получаваните в България западноевропейски списания и е следял световните художествени тенденции, макар да е държал на развитието на родното изкуство.
Едно от трите стихотворения на Пенчо Славейков (с поправки от автора), чиято илюстрация от Харалампи Тачев е идентифицирана.
Може само да съжаляваме за голямата загуба за нашата национална култура, че „Сън за щастие“ не е бил отпечатан с тези илюстрации навремето. Макар проф. д-р Милена Георгиева от БАН от десетина години да предлага да се направи ново издание с рисунките на Тачев, това е доста трудна задача, тъй като не е ясно къде точно трябва да се разположат те в книжното тяло. Засега кураторката на изложбата Радослава Манова, главен уредник на Къщата музей „Петко и Пенчо Славейкови“ в София, е идентифицирала рисунките само към три стихотворения на поета. Става въпрос за „Извардила Марта, дойде пролетта“, „Спи езерото“ и „Во стаичката пръска аромат“. Илюстрациите на Тачев към тези известни творби са изложени до фотокопия от текстовете с поправки, нанесени от автора.
Публиката, изпълнила Високото пространство, отдаде дължимото на всеотдайните музейни работници, както и на Жанет Митева от Националната художествена галерия, която е издирила илюстрациите в архива на Харалампи Тачев. Своето мнение за изложените рисунки и за творчеството на автора им изразиха художникът Калин Николов и литературоведът проф. Михаил Неделчев. Те подчертаха, че е некоректно да се противопоставят Харалампи Тачев и неговият колега Никола Петров (1881-1916), който не само е нарисувал известния портрет на Пенчо Славейков, но е създал и илюстрациите към антологията „На Острова на блажените“ (1910). Въпреки клеветите спрямо големия наш декоратор, че бил използвач, Тачев подпомагал семейството на Петров след ранната му кончина. Илюстраторът на „Сън за щастие“ освен това продължил да популяризира творчеството на Пенчо Славейков и след смъртта му. За съжаление, той не успял да реализира и друга своя идея – да се издигне паметник на големия поет в столичния квартал Корубаглар (днес Лозенец).
Щанд със стихове на Пенчо Славейков и паметен лист, издаден от Харалампи Тачев по повод 25 г. от смъртта му. Долу вдясно се вижда проектът за паметник на поета.
Вълнуващото събитие бе организирано в рамките на културната програма по повод 50 г. от създаването на Националния литературен музей (НЛМ). Директорът на НЛМ – поетът, публицист и общественик Атанас Капралов, показа почетния плакет, който е получил от Министерството на културата във връзка с юбилейната изложба „Слово и памет“ в галерия „Средец“. Милена Димитрова, секретар на президента Илияна Йотова по култура, образование и връзки с българите зад граница, прочете специален адрес от държавния глава. За подходяща музикална среда се погрижи младият пианист Михаил Клисурски, десетокласник от столичното училище „Джон Атанасов“. Визуалната атмосфера пък бе обогатена с поставените край експонатите вази с цветя, каквито може да се видят и на винетките на Харалампи Тачев.
Текст и снимки: Владимир Дворецки
Фоторепортажът ми от откриването на изложбата може да видите тук.
Сродни публикации на сайта ни:
Източник: evropaworld.eu