Дискусия за финансирането на фестивалите

Публикувано:
15:13ч / 04.05.2015г
Брой прочитания:
369
Брой коментари:
0

Фестивалите създават не само приятни емоции за участниците в тях, но могат да привлекат туристи, да допринесат за икономическото развитие на дадено селище. Фестивалите обаче изискват капиталовложения. Кой и как трябва да ги финансира? Този въпрос беше в основата на дискусията в НДК, организирана от Българска фестивална асоциация (БФА) в партньорство с Европейски музикален фестивал, Национален дворец на културата (НДК), Гьоте-институт София и Столична община на тема: „Европейски стандарти и механизми за финансиране на фестивалите – Градски разговори“.

При откриването на кръглата маса Мирослав Боршош, изпълнителен директор на НДК,  изрази ангажираността си към работата на Българска фестивална асоциация и нейните партньори и подкрепата за създаването на фестивална карта на България.

Каква е картината в момента?

Общините са основен източник за финансиране на фестивалите, но нямат единни критерии при подбора на културните събития, които подкрепят – отбеляза Цанко Василев, директор на Международния фестивал за късометражно кино „В двореца“.

Немалко фестивали у нас финансира фондация „Америка за България”, чийто програмен директор за изкуство и култура, Надя Захариева, също участваше в разговора. Тя отказа да приеме определението, че фондацията действа като второ министерство на културата, но фактът, че „Америка за България” е подкрепила 100 културни проекта на наша територия е впечатляващ.

Дискусията за фестивалите често стигаше и до темата за състоянието на изкуството в България. Специалният гост от Германия, Александер Опиц, председател на Асоциацията за свободен театър в Германия, сподели впечатлението си, че положението на колегите му от свободните театри у нас не се е подобрило през последните 10 г., когато той е идвал тук. „Бих искал да привлека български творци от тези театри в Щутгарт, където ще получат финансиране от провинция Баден-Вюртенберг, вместо да изгубят още 10 г. тук, без възможност за признание. Не може в момента свободните театри в България да получават само остатъците от финансирането за държавните” – заяви г-н Опиц и допълни, че в Германия има структури за финансиране, включително и за фестивалите, но това не означава, че всичко е постигнато.

Директорът на Гьоте-институт София, Енцио Ветцел, се съгласи със своя сънародник, че е нужна цялостна система във финансиране на изкуството, но се разграничи от критиките му за ситуацията в България и посочи като положителен пример Столична община, която помага успешно за културното развитие на града.

Д-р Тодор Чобанов, зам.-кмет по въпросите на културата и образованието в Столична община, напомни за стремежа в столицата да се използват успешни културни модели, утвърдени в други страни. Такъв пример е Музеят за история на София, който ще прилага опита на открития преди две години Музей на цивилизациите от Европа и Средиземноморието във френския град Марсилия.

Независимо от отклоненията по проблеми от различни сфери на изкуството, акцент на кръглата маса беше представянето на първия вариант на Бялата книга с препоръки за реформа на културните политики на местно и национално ниво. Тя е част от проекта „Българо – норвежко партньорство за прозрачна и ефективна публична подкрепа на културния сектор в България“ на БФА, осъществяван с финансиране по Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014г.

Васил Димитров, председател на Управителния съвет на Българска фестивална асоциация и президент на „Европейски музикален фестивал“, представи накратко опита на Норвегия във финансирането на фестивалите, които там са важна част от културната политика на държавата. При 5 млн. население северната страна има близо 1000 фестивала. В тяхна подкрепа функционира Държавен фонд, като отделни министерства също финансират определени фестивали, които се вписват в тяхната сфера на дейност.

В Норвегия се правят проучвания за културното значение на фестивалите и медийното им отразяване, както и за икономическите последствия от провеждането им в конкретното селище. Най-важният критерий за значимостта на едно културно събитие е качеството на представеното в него изкуство.

Ползвайки норвежкия опит, екипът подготвил българската Бяла книга, предлага да се създаде Съвет за фестивалите, който ще определя кои от тях имат основание да получават финансиране. Финансовата подкрепа може да става чрез Програма „Фестивали”, в която да постъпват 14% от приходите от хазарта.

Васил Димитров обобщи предложенията от кръглата маса, в три точки:

– Държавата да влезе в ролята си при финансиране на фестивалите.

– Да се създаде Фонд за развитие на фестивалите, който да гарантира тяхното бъдеще за три години напред.

–  Да се въведе смесено финансиране – от страна на държавата и други източници.

В последвалата дискусия бяха изразени опасения, че една централизирана структура, като Съвет на фестивалите, може да не доведе до очакваните добри резултати. Немалко въпроси възникнаха и около критериите, по които едно културно събитие да получава финансиране. Твърдението, че има „утвърдени фестивали”, които по право трябва да бъдат подкрепяни, беше оспорено с аргумента, че много от тях почиват на стари лаври и не се развиват творчески с годините.

На важната задача да бъде преразгледан културният календар на столицата обърна внимане и Малина Едрева, председател на Комисията по културата в Столична община, и подчерта, че е важно да се прецени дали дадено събитие отговаря на потребностите или се е изчерпало. „Предстои да подобрим финансовите инструменти „Култура” и „Европа” – добави още Малина Едрева.

По време на кръглата маса неведнаж беше споменат като успешен и полезен фонд „Култура” на Столична община с пожеланието такива фондове да бъдат създадени и на други места в страната.

Що се отнася до министерството на културата, неговият представител на кръглата маса, д-р Ина Божидарова, даржавен експерт, съобщи цифра, която не обнадежди присъстващите – 750 хиляди лева са средствата, предназначени за фестивали през тази година. „С бюджета, който имаме, ни е трудно да предвидим финансиране за 3 години напред, което, разбира се би било добре. Това, което министерството има намерение да направи до края на 2015 г., е да подобри модела за финансова подкрепа като отдели фестивалите с национално значение от останалите и въведе по-ясни критерии и повече прозрачност.”

Добрата новина беше, че министерството на туризма подготвя стратегия за развитието на фестивалите.

В края на кръглата маса специалният гост от Германия Александер Опиц наблегна на значението, което има финансовата подкрепа от страна на държавата, защото личният му опит е показал, че, когато бизнесът подкрепя изкуството, винаги очаква нещо в замяна.

Кръглата маса на тема „Европейски стандарти и механизми за финансиране на фестивалите” постави началото на поредицата от „Градски разговори”, следващият от които ще се проведе на 28 май в Гьоте-институт София.

Автор: Гергина Дворецка

Други публикации по темата в сайта:

Европейски стандарти за финансиране на фестивалите

Източник: www.evropaworld.eu