Най-големият финландски класик Юхани Ахо най-сетне се появи в превод на български с двата си най-популярни романа – „Юха“ и „Сам“. Те са включени в проект на издателска къща „Персей“ по програма „Култура“ на Европейския съюз и е новото попълнение в поредицата „Световна класика” на издателството, в която влизат както нови преводи на безсмъртни творби на автори като Оскар Уайлд, Фр. Скот Фицджералд и Б. Стокър, така и непревеждани досега вечнозелени произведения.

Юхани Ахо (1861-1921) е роден в семейството на пастор. Учи класически езици в университета в Хелзинки. Като писател си спечелва небивало уважение в родната Финландия, отрано придобива авторитет и е предложен за Нобелова награда. От есента на 1889 до лятото на 1890 г. пребивава в Париж със задачата да изпраща в родината репортажи от Световното изложение. Тъкмо тези месеци във френската столица се оказват преломни за развитието му като писател. Реализмът и натурализмът, които процъфтяват там, оставят ясно доловими следи в неговото творчество и неслучайно той е сравняван със Зола. Независимо от това Ахо си остава индивидуалист. Амбициозните му стремежи, подплатени с усилена работа по самоусъвършенстването му, го превръщат в стилист с редица последователи сред финландските му наследници по перо, при това насища творбите си със задълбочени психологически размишления и тъкмо те представляват новото спрямо Зола и сподвижниците му.

 

 

„Юха“ е многократно претворяван от киното и операта. Най-известният финландски режисьор – Аки Каурисмаки, носител на Голямата награда на журито в Кан, прави един от най-забележителните си филми точно по този роман. Юха е мъж на преломна възраст, който полага неимоверни усилия да си съгради семейно щастие, но много по-младата му съпруга Маря е омаяна от привлекателния младеж Шемейка, който не се спира пред нищо в стремежа си да покорява и притежава. От тази трагична битка за любов, доверие и оцеляване трудно някой може да излезе като победител…

„Сам” е историята на една любов – интелектуалец на средна възраст е обсебен от любовта си към млада девойка. Психологическата хроника на това чувство е показана като поток на съзнанието, раздвояващо се между надеждата и отчаянието. Удачен фон на тази модерна любовна история е Париж, столицата на свободния творчески дух, счупил рамките на конвенционалното и традицията. Главният герой, който води повествованието, е мъж с интелектуален и житейски опит, който се влюбва в сестрата на свой приятел. Когато я е видял за пръв път, тя е била малко момиченце, което израства пред очите му, и в момента, в който у нея разцъфва девойката, той осъзнава, че това е жената, за която винаги е жадувал. Между двамата има духовна близост и доверие, но когато мъжът прави опит да разкрие чувствата си, момичето се отдръпва – вероятно заради разликата във възрастта им. Той трябва да замине за Париж, където любовта продължава да подхранва надежди у него, докато не идва стъписваща вест, която го тласва към абсента и бордея.

И двата романа са преведени от Росица Цветанова, изявен преводач от скандинавски езици.

Източник: Издателска къща "Персей"