Дни преди отбелязването на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война на 28 февруари Държавна агенция „Архиви“ със съдействието на Българо-финландското дружество за приятелство и с подкрепата на посолството на Финландия в София организира възпоменателна конференция за финланското участие в Руско-турската освободителна война. Конференцията беше открита с изпълнения на маршови песни на Трети финландски стрелкови батальон от Камерната хорова формация „Гласовете на Орфей“ под диригенството на маестра Венеция Караманова.

В приветствието си към присъстващите Н.Пр. г-жа Пайви Блинника, посланик на страната у нас, заяви, че ако финладските воини, пели някога тези маршове, са знаели, че те ще звучат 140 г. по-късно в България, сигурно биха се учудили. Тя сподели, че е била трогната, разбирайки как у нас се пази споменът за участието на финландци в освобождението на родината ни и от уважението, засвидетелствано към тях.

В подкрепа на думите й доц. д-р Михаил Груев, директор на Държавна агенция „Архиви“, припомни, че по повод предишната кръгла годишнина от Руско-турската освободителна война Агенцията е подготвила изложба за финландското участие в нея. Тя не беше показана отново, но конференцията все пак беше съпътствана от експозиция със снимки на български издания и паметници в чест на финландските воини, намерили смъртта си по нашите земи.

Приветствено слово прочете полковник доц. Димитър Минчев – председател на българската Национална комисия по военна история, почетен член на Международната комисия по военна история на ЮНЕСКО. Поздравителен адрес по повод събитието изпрати и зам.-кметът на София д-р Тодор Чобанов.

Основният доклад изнесе проф. Венелин Цачевски, български посланик във Финландия (2003-2006 г.), който беше и главният инициатор на събитието. Той е представил проучванията си по темата и в своята книга „България и Финландия. История без край“.

Когато император Александър II обявява войната срещу Османската империя на 12 (24 април по нов стил) 1877 г., Финландия била със статут Велико княжество на Руската империя. От 1812 г. княжеството поддържало автономна войска, в която най-боеспособен бил Трети финландски стрелкови батальон. Той бил част от руската императорска армия, където служили още хиляди финландци. Особено многобройни били те и в Лейбгврдейския финландски полк, сформиран през 1807 г., първоначално под името Императорски батальон на милицията.

При включването му в Руско-турската война Трети финландски стрелкови батальон наброява 953 души, 205 от които – доброволци. Всички разходи по издръжката на батальона били за сметка на Великото княжество Финландия. До ноември 1877 г. той е бил под командването на барон Георг Рамзай.

Проф. Венелин Цачевски проследи пътя на финландския батальон през българските земи, участието му в решителното сражение при село Горни Дъбник, което допринася за превземането на Плевен. Там батальонът претърпява и тежки загуби. Ранени са над 90 финландски войници, загиват 24-ма. Следва преминаването през Стара планина в мразовитата зима. Финландците са били в летните си униформи – зимните пристигат късно, поради лоша координация.

Заедно с руската армия финландците влизат в София и са посрещнати възторжено от жителите на града. Пътят им продължава към Пловдив – тогава Филибе. Трети финландски стрелкови батальон допринася за овладяването на града. Финландските воини стигат чак до Сан Стефано.

За съжаление, вторият основен докладчик на конференцията, финландският учен д-р Сабира Сталберг, не успя да участва лично, но изпрати презентацията си, придружена от аудиозапис. В нея тя беше подбрала много откъси от писма на участници в Трети финландски стрелкови батальон до близките им. С типичната за своя народ откровеност г-жа Сталберг цитира и някои не съвсем лицеприятни констатации в тези писма, що се отнася до начина, по който местното население приема чуждестранните военни. Понякога то не е проявявало отзивчивост, което е предизвиквало не особено ласкави коментари за характера на българите. Друг път обаче българското гостоприемство е трогвало финландците. Един от тях описва как в бедна къща от две помещения, в едно от които живее семейството, а в другото – добитъкът, стопанинът насипал на всички войници от чорбата, вряща над огъня.

Любопитна подробност в презентацията на д-р Сабира Сталберг беше как финландците са се разбирали с местните жители. Офицерите обикновено са владеели по няколко езика, включително руски, и са успявали да установят някакъв контакт с българите, говорейки им на близък славянски език. Обикновените финландски войници обаче са знели само фински, а някои от тях – само шведски и са срещали големи затруднения в общуването. Забавен е случаят с такъв войник, изгубил частта си, когото българите сметнали за глухоням, защото само махал с ръце. Завеждат го при финландски офицер, който му заговаря на шведски и войникът възкликва: „Най-после някой да говори на човешки език!“

Втората част на конференцията беше посветена на паметта за участието на финландските воини в Руско-турската освободителна война. Беше отделено повече внимание на генерал Казимир Ернрот, който се включва не само във войната, а и в управлението на Княжество България – бил е съветник на княз Александър І Батенберг, военен министър, а после и министър-председател на княжеството за около 3 месеца. Според проф. Венелин Цачевски, причината у нас да не се говори много за генерал Ернрот е, че има неточна представа за дейността му в освободена България и по-специално във връзка с „режима на пълномощията“, установен на 27 април 1881 г., когато той е министър-председател. Много подробно проф. Цачевски е описал този период във вече споменатата си книга „България и Финландия. История без край“.

Принос в конференцията имаха Магдалена Жечева, директор на Регионален исторически музей в Търговище, и Мирослав Тошев, директор на Исторически музей  в Омуртаг, които изпратиха текстове с информация за ролята на генерал Ернрот при освобождаването на двата града: Осман пазар – Омуртаг и Ески Джумая – Търговище. Генералът се приема за освободител на Осман пазар.

На 12-13 януари 1878 г. османските войски напускат града и запалват продоволствените складове. След тях в Осман пазар нахлуват башибозуци и черкези, грабят и опожаряват. Група жители на града успяват да стигнат до генерал Ернрот, разказват му за ставащите ужаси и той заповядва незабавно да се мине в настъпление. Подобна е картината и в Ески Джумая след оттеглянето на турската армия. Генералът се отзовава и на тази молба за помощ. След освобождаването на града е сформирана местна цивилна администрация, подчинена на Ернрот, чийто щаб се установява в къща в махала Варош. На 22 ноември 2013 г. в някогашния Ески Джумая, днес Търговище, се открива единственият в България паметник в чест на генерал Ернрот. Той е издигнат по инициатива на проф. Венелин Цачевски и Живко Стоянов от Търговище, който от дълги години живее във Финландия, член е на Финландско-българското дружество в град Валкеакоски – той предоставя и основната сума за паметника.

За друг наш сънародник, голям приятел на Финландия, разказа председателят на Българо-финландското дружество за приятелство Владимир Данчев. Става дума за Трайчо Доброславски, който е български посланик в северната страна през 1956-1961 г. Пребивавайки там, той разбира колко голямо значение има за финландците тяхното участие в освобождаването на България. По това време обаче у нас изобщо не се говори за това. Дипломатът пише специално писмо до родината, в което предлага финландският принос в Руско-турската освободителна война да бъде официално признат. Писмото му предизвиква негативна реакция, защото през онзи период се е наложило схващането, че не може да се говори за друг освободител освен Русия – споменаването на още народи би засенчило нейната роля. Отговорът тогава от българска страна е отрицателен и Славчо Доброславски го приема тежко. Дори се е смятало, че това е причината той да сложи край на живота си през 1964 г. Всъщност, причината за самоубийството му е друга – през 1962 г. той изпраща писмо до Осмия конгрес на БКП, в което обяснява, че ролята на Тодор Живков в събитията на 9 септември 1944 г. е преувеличена. Писмото му изобщо не е прочетено на конгреса, а той бива изключен от Партията, което го довежда до трагичната разрвъзка през 1964 г.

Изказвания по време на конференцията направиха Петко Горанов от Горни Дъбник, пристигнал в София специално за събитието, както и о.з. полковник Шкодров. В обсъжданията се включиха с въпроси историкът проф. д-р Йордан Баев, известният журналист Николай Конакчиев и др.

Обобщавайки дискусиите на конференцията, проф. Цачевски изрично подчерта, че войната е спечелена от армията на Руската империя, но не би трябвало да се подценява и финландското участие в нея.

Автор: Гергина Дворецка

Още снимки от събитието може да видите на страницага на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Източник: www.evropaworld.eu