Рекламен афиш за филма „Жената, която даде“, изтъкващ изпълнителката на главната роля Ивлин Незбит. Снимка: Уикипедия

Прочутата американска актриса от началото на 20-и век Ивлин Незбит, чийто живот е описан в популярния роман „Рагтайм“ на Едгар Лорънс Доктороу, се омъжва за български княз във филма „Жената, която даде“ от 1918 г. Това става ясно от публикации в англоезичната преса от онзи период, с които се запознах неотдавна. Тази екранна сватба на наш княз с модел на парижки художник, естествено, е художествена измислица. Както обаче се оказа, благородникът има свой прототип в живота.   

В наши дни името на Ивлин Незбит е позабравено, за разлика от други звезди на нямото кино. Навремето обаче тя е била първият супермодел, както я определя Би Би Си. Стройната червенокоса красавица от Филаделфия била най-търсеният модел от художниците и модистите в Златната ера на САЩ. За нейната популярност допринесъл и „процесът на века“, в който била замесена, и който е описан подробно в „Рагтайм“. Става въпрос за убийството на големия американски архитект Станфърд Уайт, застрелян на 25 юни 1906 г. в ресторанта на покрива на нюйоркската зала „Медисън скуеър гардън“ от мултимилионера Хари К. Тоу – съпруг на Ивлин. Тоу извършил тази саморазправа, след като разбрал, че жена му била изнасилена от архитекта, когато била едва 15-16-годишна. Мултимилионерът бил оневинен, тъй като бил признат за невменяем, но бил затворен за седем години в болница за опасни душевноболни пациенти. През 1910 г. Ивлин родила син на име Ръсел. Тя твърдяла, че го е заченала по време на свиждане с Хари в затворническата болница. Тоу обаче отричал да е баща на Ръсел до края на живота си. Ивлин се развела с мултимилионера през 1915 г., а година по-късно се омъжила за сценичния си партньор Джак Клифърд.

Корицата на първото издание на „Рагтайм“ на български, изд. „Хр. Г. Данов“ (1979). Снимка: avatorot.com

Всичките тези перипетии в живота на Ивлин били отразявани по най-сензационния начин от американските медии, което се определя като върховният момент на „жълтата преса“. Това още повече засилило популярността на супермодела и й отворило вратите на киностудиите. Дебютът й бил във филма „Threads of Destiny“ (Нишките на съдбата) ог 1914 г., където тя се превъплотила в ролята на еврейката Мириам Грюнстийн, пострадала тежко по време на погромите в Руската империя. В лентата Джак Клифърд играел епизодичната роля на Фьодор Томски, а малкият Ръсел Тоу – неговият син.

По време на Първата световна война Ивлин се снима в още три филма. Следва този, който е най-интересен за нас – „The Woman Who Gave“ (Жената, която даде). Заглавието явно е свързано с Библията. За съжаление, както е станало с повечето филми от епохата на нямото кино, и от тази лента не е останало нито едно копие. Според преразказа на сюжета в най-голямата база данни за киното IMDb, Ивлин играе ролята на модел, която позира на двама братя художници – Дон и Ейдриън Уолкот. Ейдриън, който е гърбав, нарисува красив портрет на главната героиня, който привлича погледа на злия български княз Вакара. Влюбеният княз проследява Колет, отвлича я и я заключва. Новозеландският вестник „Ивнинг нюз“ допълва, че Вакара принуждава красавицата да се омъжи за него. По-късно обаче Колет се разбунтува, избягва от княза и отива при Ейдриън. Гърбавият и сляп художник жертва живота си, за да осигури щастието на красавицата и нейния син (роля, в която отново се изявява Ръсел Тоу, но под името Рудолф). В сюжета може да се доловят биографични нотки – Колет е модел също като Ивлин, Вакара е сексманиак като Хари К. Тоу, а има и убийство на важен персонаж от света на изкуството (като Станфърд Уайт). Очевидно, филмът на киностудията „Уилям Фокс“ не е бил шедьовър, но все пак е бил разпространен по цял свят. Можем само да съжаляваме, че сме се „прославили“ с нашия зъл „сънародник“ Вакара.

Ивлин Незбит и синът й Ръсел в кадър от „Жената, която даде“. Снимка: pbase.com

Това обаче не е първата американска лента с български персонаж. Както писах в предишна публикация, още през 1914 г. режисьорът и съсценарист Пери Н. Векров (нашенец от Шумен) заснема филма „Три седмици“ – екранизация по скандалния еротичен роман на британската писателка Елинор Глин. В лентата има два второстепенни персонажа с български фамилни имена – генерал Савов и майор Василев. В „Жената, която даде“ „нашенецът“ е само един, но е „повишен“ в главен злодей. Това вероятно има връзка с факта, че България и САЩ воюват една срещу друга през Първата световна война.

В началото споменах, че княз Вакара има реален първообраз. Той обаче не е българин. До заснемането на „Жената, която даде“ само един наш княз е сключил неравен брак, и то след като е напуснал престола. Става въпрос за Александър I Батенберг, който се венчава за австрийската актриса и оперна певица Йохана Лойзингер през 1889 г. Но техният брак, макар и сравнително кратък поради ранната смърт на героя от Сливница, е бил щастлив и изпълнен с много любов… Според рекламни материали за филма, публикувани в англоезичната преса през 1920 г., прототипът на Вакара  е печално известният велик княз Борис Владимирович Романов, внук на Царя-Освободител Александър Втори и братовчед на последния руски император Николай Втори.

Кинокритикът на новозеландския вестник „Пукехоке & Уайку таймс“ коментира по този повод, че „чертите на българите са странна смесица от тези на турците и руснаците“. Освен това някои от руските велики князе имали същите характеристики като на българските принцове. В статията се твърди, че „преди няколко години“ Ивлин Незбит срещнала Борис в Париж на няколко партита, които той устроил, и имала многобройни възможности да проучи неговия характер. Във филма били вкарани много достоверни инциденти с него, което подсилвало реализма на силно драматичното действие.

Както твърди друг поклонник на Ивлин Незбит – големият американски актьор Джон Баримор (1882-1942), актрисата и великият княз се срещнали доста по-рано, и то в САЩ. В голям очерк за любовните авантюри на Баримор, поместен в австралийския вестник „Сън“ на 10 януари 1937 г., актьорът разказва за случка, разиграла се преди 30-ина години, когато той бил илюстратор в нюйоркски вестник. Великият княз Борис организирал разюздано парти в бара на хотел „Хофман Хаус“. Руски чиновник, придружаващ братовчеда на Николай Втори, поканил на забавата Баримор, който взел със себе си Ивлин. По онова време тя играела епизодична роля в бродуейския мюзикъл „Дивата роза“. Джон взел назаем от приятел-актьор сценичен костюм, който обаче му изиграл лоша шега. Докато танцувал с Ивлин, панталонът му се сцепил отзад и Баримор се оттеглил в тоалетната, за да го оправи с безопасни игли. Когато се върнал в залата, видял, че Борис вече му е отмъкнал момичето. Както се пошегувал Баримор, „аз се прибрах в къщи стопроцентов болшевик“. Много години по-късно обаче актьорът си отмъстил, отбелязва в. „Сън“. Във филма „Распутин“ ролята на великия княз Борис била незначителна и се играела от човек от масовката. Всеки път, когато минавал покрай него, Джон Баримор му се ухилвал презрително.

Джон Баримор (на голямата снимка) също имал връзка с Ивлин Незбит (на снимките най-отдясно и отдолу). Снимка: Национална библиотека на Австралия

Животът на великия княз Борис изглежда по-фантастичен и от тоя на „българския принц“ в „Жената, която даде“. Той е роден в Санкт Петербург през 1877 г. Завършва Николаевското кавалерийско училище и през 1896 г. постъпва на служба в лейбгвардейския хусарски полк. Година по-късно го назначават за флигел-адютант на императора, което му вещае бляскава кариера. Но още от ранна възраст великият княз се проявява като невъздържан пияница и женкар, който се забърква във всякакви скандали. През 1902 г. той отишъл на официално посещение в САЩ. Докато бил в Чикаго, пожелал да посети някои места, „където уважавани хора не ходели“, придружен само от четирима мускулести чернокожи. А след като изгледал мюзикъла „Магьосникът от Оз“, великият княз поканил на вечеря няколко момичета от кордебалета и пил шампанско от сатенената пантофка на едно от тях. Поради това, когато Борис отишъл да изрази уважението си към президента на САЩ Теодор Рузвелт в резиденцията му в Ойстър Бей, съпругата на държавния глава напуснала сградата преди идването на скандалния гост. Все пак Рузвелт дал обяд на великия княз, но американската преса описала подробно всичките му изцепки, заради които Първата дама решила, че не може да го удостои с присъствието си.

По време на Руско-японската война през 1904 г. Николай Втори изпратил братовчед си на далекоизточния фронт като офицер със специални поръчения към главнокомандващия генерал Куропаткин. Както пише в. „Ню Йорк уърлд“, княз Борис пристигнал в Мукден с четири вагона свита, включваща седем красавици от театрите в Санкт Петербург със слугини, купища багаж, шеф и помощник-готвачи, както и голямо количество консерви с деликатеси. Царският братовчед деморализирал целия гарнизон с неописуемите си оргии. Той дори издал прокламация, с която обявил награда за залавянето на прекрасните гейши, които съпровождали японския генерален щаб. Отгоре на всичко, Борис се отнасял към всекиго с нахалство и пренебрежение. Великият княз дори извадил сабята си срещу Куропаткин, когато генералът го извикал, за да му нареди да отпрати свитата си обратно в столицата, да си подобри поведението и да спазва воинската дисциплина. Само намесата на адютанта на главнокомандващия спасила Борис от съсичане. Генералът се задоволил да телеграфира на царя с молба да отзове братовчед си. Николай Втори веднага наредил на Борис да хване първия влак от Мукден, придружен само от един слуга, и да се яви пред губернатора на Москва – великия княз Сергей, за да бъде хвърлен в ареста. Царският братовчед си тръгнал от Мукден с увесен нос. На следващия ден Куропаткин натоварил „харема“ на Борис и неговите другари по чашка на обикновен пътнически влак.   

Според руски източници, великият княз все пак „помирисал барут“ при боевете в Манджурия. Той дори бил награден със златно оръжие с надпис „За храброст“ и произведен в чин щабс-ротмистър за участието му в сражението при Хаоян. Но от дневника на дипломатическия чиновник Георгий Плансон става ясно, че наистина е имало въоръжен конфликт между Борис и Куропаткин. Това станало, след като великият княз си позволил да ухажва милосърдната сестра княгиня Гагарина в Ляоян. Гагарина шамаросала нахалника и се оплакала на Куропаткин. Главнокомандващият привикал Борис и му направил забележка. Той пък се обидил и му казал да не забравя, че говори с велик княз. Куропаткин се ядосал и му изкомандвал: „Млъкни и застани мирно!“. Тогава великият княз стрелял по генерала с револвера си и го ранил леко в ръката. Куропаткин запитал царя как да постъпи. Николай Втори отвърнал: „В съответствие със закона“. Законът в такива случаи предвиждал разстрел. Но вместо това съставили комисия, която да направи експертиза на умствените способности на Борис. Изкарали го ненормален и го откарали в Русия.

Великият княз Борис Владимирович Романов. Снимка: Уикипедия

Великият княз обаче не останал дълго в немилост. Още през 1908 г. го върнали в армията с чин ротмистър. Освен това Николай Втори започнал да му възлага дипломатически мисии на Запад. През юни 1911 г. великият княз Борис дори представлявал руския император на коронацията на английския крал Джордж V. Но, както се казва, шило в торба не стои. Царският братовчед продължил да устройва пиянски оргии и въобще не помислял да се задоми. През 1913 г. Борис се замесил в нов скандал, който е отразен от в. „Ивнинг стар“. Една вечер той се наливал с шампанско в своята ложа в локала „Аквариум“, когато към компанията се присламчил московски захарен магнат. Великият княз му пребъркал натъпканите с банкноти джобове и раздал всичките купюри (около 500 000 рубли) на посетителите на заведението. След това обаче компаньонката на Борис си тръгнала заедно с богаташа. Великият княз се разревал толкова силно, че от полицията се обадили в двореца да помолят някого да го откара вкъщи. Естествено, царят се вбесил от тази история, но Борис го уверил, че бил толкова пиян, че нямал никаква идея какво е станало. Няколко дена по-късно обаче великият княз отново се изложил. На обяд в шикозен ресторант той забелязал красиво момиче, което разпалило фантазиите му. Борис качил няколко свои приятели в автомобил и ги закарал до сградата, където бил апартаментът на момичето. Те нахългтали в луксозното жилище с изглед към Нева.Там великият княз видял аквариум, пълен със златни рибки. Той си свалил мундира, запретнал ръкавите на ризата си и започнал да си играе с рибките. Приятелите му се разположили, кой както намери, по тапицираните с брокат дивани. След време в салона влязла възрастна дама и запитала остро Борис: „Какво правите тук? Това е моят дом!“. Великият княз се изсмял и я напръскал с вода по лицето, след което й заповядал да доведе младата жена. Възрастната дама едва не припаднала. Оказало се, че тя е от една от най-високопоставените фамилии в Русия, по-стара и от Романови. Дамата се досетила, че пиянската компания е сбъркала апартамента, и им казала, че младата красавица живее на горния етаж. Приятелите на Борис били достатъчно трезви, за да се засрамят и да се изнижат от салона, но великият княз отказал да си тръгне без златната рибка. Възмутената дама го оставила в апартамента си и отишла в двореца, за да се оплаче на императрицата, която й била приятелка. На Борис му се наложило да се извини за постъпката си. Той заявил пред възрастната дама: „Ако вие имахте нещастието да сте велик княз, мадам, и вие щяхте да пиете от сутрин до сутрин“.      

Великият княз Борис Владимирович със съпругата си Зинаида. Снимка: romanovempire.org

Въпреки тези изцепки, благосклонноста на Николай Втори към неговия братовчед не секнала. Той дари му предложил да го направи вицекрал на Полша, но Борис помолил да не го товарят с тази отговорност. По време на Първата световна война пък императорът го произвел в чин генерал-майор и го назначил за атаман на всички казашки войски. След Октомврийската революция 1917 г. Борис избягал от родината си заедно с още няколко оцелели Романови. Тъй като последният руски император и повечето му близки били убити от болшевиките, великият княз станал един от претендентите за овакантения трон. Той обаче изгубил всичките си шансове, когато се оженил за своята любовница Зинаида Рашевская – дъщеря на полковник с ниско потекло, в Генуа през 1919 г. Прототипът на „българския княз“ починал в окупирания от нацистите Париж през 1943 г. 

Автор: Владимир Дворецки

Още публикации на тази тема на сайта ни:

Еротичен роман, побългарен при екранизацията му в САЩ през 1914 г.

Източник: evropaworld.eu