Еротичен роман, побългарен при екранизацията му в САЩ през 1914 г.
Пол (Малон Хамилтън) и кралица Соня (Мадлин Травърс) в прочутата сцена върху тигровата кожа от филма „Три седмици“ (1914) Снимка: IMDb
Един от най-скандалните еротични романи от началото на 20-и век – „Три седмици“ на британската писателка Елинор Глин, е бил „побългарен“ при екранизацията му в САЩ през 1914 г. от съсценариста и режисьор Пери Н. Векроф, който е от български произход. Това става ясно от рецензия, публикувана веднага след премиерата в седмичното издание „Моушън пикчър нюз“.
Пери Н. Векроф е най-вероятно първият българин, който пробива в американското кино. За съжаление, истинското му име не е известно, макар за него да има публикации в нашия печат още преди век. Той е бил роден през 1880 (или 1881) г. в Шумен, но още като малък отива с родителите си в египетския град Александрия, където като ученик дебютира във френска драматическа трупа. Учи в „Роберт колеж“ в Цариград. В началото на 20-и век се връща в България и следва право в Софийския университет. Посещава и лекциите на Първата българска драматическа школа. Едва 20-годишен заминава в САЩ. Влиза в театралната трупа на Огъстин Дейли, където се пробва като актьор и постановчик на пиеси. Макар и за кратко време, учи в школата на Томас Харпър Инс на Кълвър сити и изпълнява малки творчески задачи, поставени му от „бащата на уестърна“. По препоръка на Инс фирмата „Кинемаколор“ ангажира Векроф и му поверява постановката на някои от първите си филми. Оттук започва кариерата му като актьор и режисьор в полето на кинематографията. От публикации в специализирани издания от 1913 г. става ясно, че Пери е станал сценарен редактор на „Кинемаколор“, и в това си качество дава съвети на начинаещите автори. Още същата година той вече е заснел два кратки игрални филма – The Photograph and the Blotter и Playmates. Заглавието на втория може да звучи подвеждащо за днешните зрители – не става въпрос за плеймейтки, а за две деца, другарчета в игрите.
Истинският пробив на Пери Н. Векроф като режисьор обаче идва през октомври 1914 г. с хита „Три седмици“ на кинокомпанията „Рилайъбъл фийчър филм“. Както вече писах в началото, това е адаптация на прочутия по онова време едноименен роман на Елинор Глин от 1907 г. Британската писателка е била изключително популярна в началото на 20-и век. Тя е написала тридесетина романа, които са издадени по цял свят. Седем от тях бяха публикувани и на български език през първите години от началото на прехода, но сред тях не е „Три седмици“. Романите на Елинор Глин са преведени от Радка Крапчева – племенница на прочутия журналист и издател Данаил Крапчев. От тях с най-много издания – цели три, е романът „Защо Зара“.
Корицата на „Защо Зара“ от Елинор Глин в превод на Радка Крапчева, изд. „Хермес“, 1992 г. Снимка: https://chitanka.info
В „Три седмици“ се описва кратката любовна авантюра между младия британски аристократ Пол Върдайн и Соня, кралицата на балканската държавица Весерия. Освен режисьор, Пери Н. Векроф е и съсценарист съвместно с авторката на романа. В рецензията на „Моушън пикчър нюз“, подписана от Питър Милн, се изтъква, че филмът следва почти без промяна литературното произведение, с изключение на пропускането на един-два епизода. За щастие на зрителите, сред тях не е прочутата любовна сцена върху тигрова кожа. Главните действащи лица също се запазват в екранизацията. Авторът на рецензията обаче отбелязва, че някои спорни диалози, които имат осново място в романа, са „оставени на въображението“. Трябва да се поясни, че поради пуританските нрави по онова време текстът на „Три седмици“ е бил подлаган на цензура и дори е бил забраняван в някои страни. Милн допълва, че Пери Н. Векроф е адаптирал сюжета за целите на филма. Това показва, че именно режисьорът е наложил „побългаряването“ на част от лентата. Според посветения на нямото кино сайт www.giornatedelcinemamuto.it, Глин визира в романа собствения си нещастен брак, който става причина тя да има поредица от изневери, включително и с 16 години по-младия от нея лорд Алистър Инис Кер – б. а.). Извършеното през 1903 г. убийство на сръбския крал Александър I Обренович и кралица Драга й прави силно впечатление и тя включва подобна трагична развръзка и в своята творба.
Един от явните признаци за побългаряването на този сюжет е името на епизодичния герой генерал Савов. Това име става известно по цял свят през първата четвърт на 20-и век. Генерал Михаил Савов (1857-1928) на два пъти е бил военен министър на България – през 1891-94 и 1903-07 г. Популярността му обаче се повишава многократно след излизането на „Три седмици“ на големия екран. Той е помошник-главнокомандващ на цар Фердинанд по време на Балканските войни. Ген. Савов обаче е смятан (заедно с монарха) за основен инициатор на Междусъюзническата война, завършила с първата национална катастрофа на България. В образа на едноименния генерал от „Три седмици“ се превъплъщава австралийският актьор Томас А. Къран (1879-1941), за когото това е първата филмова роля в дългата му кариера. Друга вероятна „българска следа“ в тази лента е шпионинът майор Василев, чийто първообраз обаче не е ясен. Имената на повечето други епизодични герои звучат по-скоро като сръбски – генерал Павлович, министър-председателят Махович и др.
„Три седмици“ на Пери Н. Векроф не оставя кой знае каква следа в историята на киното. Това обаче е едва първата екранизация на скандалния роман на Елинор Глин. Само три години по-късно – през 1917 г., се появява унгарският филм „Харом хет“ (Три седмици). И в него авторката на романа е съсценаристка на режисьора (в случая – Мартон Гараш). Най-популярната екранизация на „Три седмици“ обаче е от 1924 г., когато Елинор Глин вече е пробила в Холивуд и има договор с престижната киностудия „Голдуин“. Тя пак е съсценаристка, като партньор този път й е Кари Уилсън, който по-късно е номиниран за „Оскар“ през 1936 г. за сценария си на филма „Бунтът на „Баунти“.
Но да се върнем на кинокариерата на Пери Н. Векроф. Той продължава да се изявява като режисьор на неми филми, като според най-голямата база данни за киноиндустрията IMDb е заснел общо 19 ленти. Само през 1917 г. той е създал цели шест филма! При това Пери не забравя българското си потекло. Ето какво пише в реклама за новоизлезлия филм „Тъндъргейт“ на режисьора Джоузеф де Грас в новозеландската преса от август 1924 г.: „Пиесата е адаптирана за екрана от Пери Н. Векроф, който е роден в Египет. Майка му е българка, баща му – грък, а той е изживял по-голямата част от ранния си живот в Турция“. Тук се забелязват някои разминавания с фактите, но все пак „българската следа“ се запазва.
Пери Н. Векроф и Беатрис Шение в сцена от комедията „Люлката“ на френския драматург Йожен Бриьо, играна в Лос Анджелис на 15 декември 1936 г. Снимка: Библиотека на Конгреса на САЩ
И след залеза на нямото кино нашенецът успява да се задържи в Холивуд. Като голям негов успех се оценява музикалната комедия от 1930 г. ,,Голямото момче“ (Big Воу) по едноименния бродуейски мюзикъл, на който Пери Н. Векроф е съсценарист. У нас този хит с прочутия певец Ал Джолсън в главната роля е бил прожектиран под названието „Детето на затворника“. В края на кариерата си Пери се снима в няколко епизодични роли, включително и в една от киноверсиите на „Клетниците“ от 1935 г. с режисьор Ришард Болеславски. Първият „холивудски българин“ умира от сърдечно заболяване в Лос Авджелис на 3 януари 1937 г.
Автор: Владимир Дворецки
Други публикации на сайта ни за холивудски филми с българска следа:
Източник: www.evropaworld.eu