На 19 март т.г. англоезичната медия „Грийк рипортър“ (www.greekreporter.com) излезе с публикация, озаглавена „Франция дарява на Гърция картината шедьовър „Атинската школа“ от Рафаело“, а в понеделник, средствата за масова информация потвърдиха, че ценният дар е пристигнал в Атина. Една от най-известните фрески на италианския ренесансов художник, рисувана между 1510 и 1511 г. като част от задачата на Рафаело да декорира стаите, сега известни като Stanze di Raffaello в Апостолическия дворец във Ватикана, е вдъхновила произведението, което френското правителство дари на гръцкото по повод честването на 25 март на 200-годишнината от Гръцката революция.

Фреската „Атинската школа” на Рафаело изобразява Платоновата академия, в центъра на която се виждат фигурите на сълеседващите Платон и Аристотел, и краси „Станца дела Сенятура“ („Залата на подписването“) – първата от залите, изрисувана от Рафаело, която е била работен кабинет на папата.

Произведението представлява основа на гоблена, който бе предоставен за временно ползване на Гърция по случай двувековната национална годишнина на съвременната гръцка държава. Френското правителство е взело решение да направи този жест с великолепното тъкано произведение, изобразяващо атинската философска школа в чест на 200-годишнината от Гръцката революция, нейните идеали и ценности, почиващи върху тези от античността и споделяни от Френската революция, от която е вдъхновено и гръцкото въстание. Показващ всички велики древногръцки мислители, безценният гоблен, стоял окачен в продължение на векове зад френските законотворци, е от XVII век. Забележителните фигури от гръцката история, украсявали залите на Френския парламент от 1879 г. и пристигнали в Атина в понеделник, като подарък от Френската република към Гърция, ще бъдат поставени в гръцкия парламент. След основна реставрация през август 2020, гобленът е бил изложен в цялото му възобновено великолепие през септември 2020 г. по време на есенната пленарна сесия на френския парламент.

Според историка на изкуството Волдемар Янсон, платното открай време е смятано за „шедьовър на Рафаело, идеално въплъщаващ класическия дух на Ренесанса”. С творбата си художникът отдава дълбока почит към най-великите философи в историята, някои от които са опитали да открият първичната движеща сила или първопричина във вселената, клон от науката, наречен „познание за първопричините“. Една от четирите фрески, изобразяващи различни области на познанието, разкрива селенията на Философията, Поезията и музиката, Теологията и Закона. Фреските на Рафаело са алегорически изображения на човешките дейности: „Атинската школа“– философия, „Диспут“ – богословие, „Мъдрост, умереност и сила“ – правосъдие, „Парнас“ – поезия. В своите четири композиции италианският майстор показва основите върху които, според него, трябва да се гради човешкото общество: разум (философия, наука), доброта и любов (религия), красота (изкуство), справедливост (правосъдие).

В оригиналната творба на ренесансовия художник са изобразени едни от най-великите мислители от древността, включително Аристотел, Платон и Сократ както и други философи – Зенон, Епикур, Емпедокъл, Питагор, Хераклит, Парменид, Плотин, Диоген, Евклид, Клавдий Птолемей и др., така сякаш всички са живели по едно и също време и е било възможно да събеседват един с друг. Сред тях е и Хепатия Александрийска, (изображението й носи чертите на любимата на Рафаело, Маргарита), гръцки учен, математик и философ, смятана за първата жена със съществен принос във физиката, математиката, философията и астрономията, за която има надеждно документирани сведения.

Здравка Михайлова, Атина

Източник: www.evropaworld.eu