Едно от впечатляващите за мен събития през месец ноември беше дискусията „Говорят авторите на къси разкази“ в литературен клуб „Перото“. Организира я издателство СОНМ в рамките на своя проект „Разказът – един пренебрегнат жанр“, подкрепен от програма „Творческа Европа“ на ЕС. Няколко дни преди това се проведе и дискусията „Между текста и контекста“, в която се включиха преводачите на деветте сборника с разкази, публикувани от издателство СОНМ през 2016 г. в рамките на същия проект.

Присъствието на двама от чуждестранните писатели обогати разговора, както за разказа, така и за преводаческото майсторство. До белгийката Каролин Ламарш, авторка на сборника с разкази „Столетницата“, и босненеца Горан Симич, автор на „Записки за бившите хора“, бяха техните преводачи Красимир Кавалджиев и Рада Шарланджиева. Дискусията водеше Тодорка Минева, главен редактор на издателство СОНМ и ръководител на проекта „Разказът-един пренебрегнат жанр“. Хубава беше идеята двете книги да представи писателят Чавдар Ценов. Самият той е автор на пет сборника с разкази, носител на награда „Христо Г. Данов“ (2015) за книгата си „Отклонения наесен“.

Каролин Ламарш откровено сподели, че още при първите си контакти с издатели, е била предупредена за трудната съдба на разказите на книжния пазар. Обяснили й, че едва след като напише няколко бестселъра, би могла да си позволи да издаде и книга с разкази. Сборникът „Столетницата“ обаче, в който са събрани най-ранните й произведения, доказва колко несправедливо е това подценяване на кратките форми в литературата.

Разказите на Каролин Ламарш често са на границата между реалността и съня, от тях се излъчва меланхолия, понякога отчаяние, но те са заредени и с много поезия. Персонажите са предимно жени. Затова по време на дискусията журналистката Валентина Михайлова, продуцент на предаването за изкуство и култура „Артефир“ по програма „Христо Ботев“ на БНР, попита преводача Красимир Кавалджиев не му ли е било трудно да възпроизведе на български тези женски образи. С чувство за хумор преводачът отговори, че в разказите на Каролин Ламарш има толкова обаятелни жени, които животът среща с толкова лоши мъже, че е приел за справедливо като мъж да преведе максимално добре тази проза. Всеки читател би се убедил, че се е справил отлично.

С чувство за хумор се включи в разговора и босненският писател Горан Симич, което на пръв поглед изглеждаше странно, защото разказите му в сборника „Записки за бившите хора“са драматични – в тях се разказва основно за войната и емигрантството. Той обаче е един изключително ведър човек и по нищо не му личи, че по време на военнните действия е бил в Сараево. За да опише ситуацията в изстрадалата си родина, той реши да сподели един виц: В ранни зори пред някаква постройка се е подредила дълга опашка. Минувач пита последния от редицата какво продават. Човекът отговаря, че не знае. Останалите от опашката му отговарят по същия начин, докато накрая стига до първия. „А, нищо не продават – казва той. – Прилоша ми и се облегнах на стената, докато ми размине, а зад мен се е подредила опашка.“ „Е, добре, а сега, като си по-добре, иди си вкъщи.“ – съветва го минувачът. „Ти луд ли си? Как ще си ходя! Ами аз съм пръв на опашката!“ Доста позната картинка за тукашните географски ширини. Със сигурност и творбите на Горан Симич ще се сторят близки по дух на нашия читател.

Известната преводачка Рада Шарланджиева, която владее английски, френски и сърбохърватски, е хвърлила мост между много световно известни писатели и българите, но с голямо удоволствие превежда босненски автори. Беше й приятно да разкаже как по време на един семинар в Босна и Херцеговина е открила много талантливи местни литератори, които е решила да представи и на български. Сред тя е и Горан Симич.  За Рада Шарланджиева така наречените „малки“ литератури са прекрасни. Така ми написа на книгата „Записки за бившите хора“.

Приятно ми е, че и на двете книги – „Столетницата“ и „Записки за бившите хора“ – имам автографи и от автора, и от преводача.

Впрочем, едно от качествата на тази поредица е, че имената на преводачите са на първата корица, под тези на писателите, а не са сбутани с малък шрифт на незабележимо място, каквато е обичайната практика.

За „Столетницата“ от Каролин Ламарш и за „Записки за бившите хора“ от Горан Симич ще има отделни публикации в сайта ни, както и за останалите сборници с разкази от проекта на издателство СОНМ „Разказът – един пренебрегнат жанр“. Тази поредица е красноречиво доказателство, че разказът може и да е пренебрегван днес, но има потенциал да печели все повече почитатели.

Автор: Гергина Дворецка

Още снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Сродни публикации в сайта ни:

„Разказът – един пренебрегнат жанр“