Гражданското образование в България

Публикувано:
20:20ч / 26.06.2015г
Брой прочитания:
722
Брой коментари:
0

През седмицата в София се проведе публична дискусия за гражданското образование. Организира я сдружение „Политики за развитие“ с подкрепата на Фондация „Конрад Аденауер“ и темата беше конкретизирана така: „Младите и демокрацията: Какви ценности трябва да изгражда гражданското образование в България?“ Участваха доц. Румяна Коларова, секретар по образование, наука и гражданско общество на президента на България, Димитър Делчев, депутат от Реформаторския блок, Георги Станков, съветник в министерството на образованието и науката, Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, преподаватели, представители на гражданското общество, студенти.

Дискусията тръгна от темата за ценностите. Според политолога Огнян Минчев, гражданското образование не трябва да бъде идеологизирано и най-важното е да възпитава в дух на хуманизъм и опазване на човешкото достойнство, да изгражда у младите съзнанието, че имат дълг към обществото и този дълг е да го направят по-добро. Освен това учениците трябва да получават знания за основните закони.

Още с второто изкаване в дискусията стана ясно, че мненията ще се движат между добрите пожелания и острата критика: социологът Георги Димитров, професор в катедрата по европеистика в Софийския университет, заяви, че българското училище днес възпитават в ПРОТИВОгражданство, учениците не припознават гражданството като свой приоритет и възниква въпросът кой може да бъде субект на натиск върху училищната система, за да стане чувствителна към гражданствеността.

Представителят на министерството на образованието и науката Георги Станков, съветник на министъра, увери, че при разработването на държавните образователни стандарти ще се заложи на изгражднето на активни граждани.

Боян Захариев от институт „Отворено общество“ напомни, че онова, което се нарича възпитание в гражданственост, не е толкова набор от заучени знания, а плод на опит, изграден в общуването между хората.

Един от често повтаряните въпроси се оказа да има ли отделна дисциплина „Гражданско образование“ в българските училища. Мненията са разнопосочни – от категорично „да“, до категорично „не“. Гражданското образование да е отделен предмет, чрез който учениците да изграждат практически умения да живеят в демократично общество – предлага евродепутатът Светослав Малинов, който изпрати видеообръщение до форума.

Напълно противоположна е позицията на Синдиката на българските учители, представена от неговия председател Янка Такева. Според синдиката, гражданското образование е много добре застъпено във всички степени на обучение у нас и не е нужно да се обособява в самостоятелна дисциплина. Отделен въпрос е дали онова, което се учи, се затвърждава в семейната среда, защото българският учител не може да поеме отговорността на цялото общество.

Разговорът естествено стигна и до въпроса как трябва да се преподава гражданственост. Саша Безуханова, основател на MoveBg, обърна внимание на нуждата от подходящ подход към младите, при който да не им се налагат матриците от света на възрастните, а да се използват ролеви игри, да се утвърждава доброволчеството като неотменна част от гражданското поведение. Тя даде пример как в Швеция дори ученици в елитни училища всяка седмица работят по един ден безвъзмездно в детска градина.

Двама млади учители от фондация „Заедно в час“, разказаха за своя личен опит да възпитават учениците си в гражданственост. За Йордан Демирев, преподавател по английски език, е важно това възпитание да започне още от детската градина. Иван Господинов, който преподава немски език и философия, търси различни възможности, за да изгражда гражданското чувство у учениците си, включително и чрез театъра, но всички дейности, които е опитвал, са се проваляли заради недостатъчно високото общо ниво на образованост в класовете.

Веднага обаче прозвуча оптимистична нотка: депутатът Димитър Делчев посочи за образец урока по гражданско образование, на който е присъствал наскоро в училище „Отец Паисий“ в Златица. Учениците там направили ролева игра на тема „Пътят на закона“ и показали, че са научили правата си.

Чу се и гласът на младежи, които наскоро са завършили училище и имат свежи спомени от атмосферата там. Докато учениците се възпитават да не опонират на учителите, няма да има гражданско образование – категорична беше Десислава Николова. Тя изрази изумлението си, че в университета учебника, по който преподават методистите, е издаден през далечната 1981 г.. Борис Рангелов, специализант на фондация „Конрад Аденауер“, сигнализира за тревожната тенденция, която са споделили с него университетски преводаватели, все по-неграмотни студенти да пълнят аудиториите с всяка следваща година. В учебния процес има две течения: зубрене и мислене, в момента у нас се стимулира зубренето – констатира Стефан Радев, студент по европеистика. Много погрешно е, според него, и насаждането у учениците на страх да не сгрешат, защото при грешен отговор ще бъдат санкционирани.

Представителите на неправителствените организации Крсимира Василева, председател на Националната асоциация на българските европейски клубове, Лилия Кръстева от Център за приобщаващо образование, Милена Николова от Национална мрежа на децата, дадоха примери за извънучилищни форми на гражданско образование, на които ще се спрем в други публикации на сайта ни.

Като обобщение прозвучаха думите на доц. Румяна Коларова: Трудно е да бъде ефективно гражданското образование, ако цялата ни образователна система не е на добро равнище. Важно е също младите да познават съвременната история, да могат да оценяват обективно социалистическото минало, а те нямат знания за това, т.е. не знаят откъде тръгват. Самото обучение по гражданственост може да бъде включено в другите дисциплини, но е нужна цялостната промяна в модела на образователната ни система.

Предадох в синтезиран вид повечето мнения, прозвучали на дискусията. Двата часа, предвидени за нея, определено не бяха достатъчно, но и повече не биха стигнали, за да се изяснят различните позиции. Водещите Линка Тонева и Георги Методиев от сдружение „Политики за развитие“ вероятно предвиждат продължение на обсъжданията.

След събитието в неформален разговор с Красимира Василева, доктор по педагогика и човек с принос за формирането на европейските ценности у младите хора чрез Евроклубовете в България, разбрах, че учителите наистина не биха се съгласили гражданското обрзование да се обособи в отделен предмет. Причината е, че в момента учебният материал по тази тема е разпределен в различни дисциплини и ако се извади от сегашните учебници, това ще намали натовареността на учителите, които го включват в програмата си. Д-р Василева ми даде и подробна справка как присъства образованието по гражданственост в учебния процес още от най-ранна възраст. Предоставям тази информация по-долу:

В детската градина гражданското образование е застъпено в теми, като: Моето семейство; Моят град; Хубава си, татковино; Книгата – моят приятел; Светът на възрастните; Аз съм българче; Славянските народи с букви кой дари?

Гражданското образование е част от обучението по учебните предмети: „Роден край”, „Човекът и обществото”, „История и цивилизация”, „География и икономика”, предметен цикъл „Философия“ (психология и логика, етика и право, философия), „Свят и личност“.

В предмета „Роден край”: За I клас образователните акценти падат върху значението на „семейството и рода“, „родното място” и „училището”, после се преминава през „Човекът и обществото”;

За III и IV клас основните акценти са върху географията, историята, институциите и символите на България в предмета „Човекът и обществото”.

За V-X клас е включено в предметите „История и цивилизация” „География и икономика”.

За Х клас – в предмета „Етика и право”

За IХ клас – в предмета „Психология и логика”, където от понятия за индивидуално съзнание и поведение се преминава през понятия за „общуване” и „група”, за да се стигне до запознаване с универсалните закони на рационалното мислене (на логиката).

За ХI клас – в предмета „Философия”

За ХII клас – в интегративния предмет „Свят и личност” се осъществява синтезът на досегашните знания, като тук става дума не просто за теоретичен синтез, а за тотален синтез, при който теорията преминава директно в практиката: предметът има подчертано практическа насоченост, тъй като подготвя учениците за участие в обществения живот, за лична и професионална реализация, отговарящи на демократичните принципи и ценности на съвременния свят.

По тези предмети има заложени държавни образователни изисквания – какво ученикът трябва да знае и може след завършване на обучението. Казано иначе, в края на гимназиалния курс ученикът трябва да е разбрал, че целият демократичен свят има едни и същи универсални принципи и ценности, които при това самият ученик трябва вече да умее да прилага в практиката!

Изводът на д-р Красимира Василева е: Ако бъдат прочетени тези изисквания, ще се установи, че българското образование формира най-активните граждани.

Реално обаче това изобщо не е така – добавям аз. „Да, вярно е, образователната ни система не дава очакваните резултати във всички области на знанието“ – потвърждава и д-р Василева.

За проявяващите интерес по темата, които са прочели статията ми дотук, накрая ще споделя и личните си впечатления от дискусията:

Със сигурност трябва да се отделя специално внимание на гражданското образование у нас, но се питам, ако то бъде обособено в самостоятелен предмет, няма ли да стане досадно на учениците, както са им досадни много други предмети в учебната програма. Вярно е казаното от доц. Коларова, че ако цялата образователна система не е на добро равнище, то и гражданското образование няма да е на висота. В такъв случай може би по-правилното решение е то да бъде застъпено в извънкласни дейности, каквото е мнението на д-р Красимира Василева и други представители на неправителствения сектор. Но държавата трябва да отделя средства за такива дейности, защото в противен случай учителите няма да имат стимул да се натоварват допълнително с тях.

През цялото време, докато слушах изказванията, си мислех за… Норвегия. В норвежкия език има една уникална дума „dugnad“, която буквално означава „доброволен труд в полза на обществото“. Неслучайно норвежците са измислили такава дума – още от най-ранна възраст детето там израства с мисълта, че трябва да даде нещо на хората и на държавата, в която живее. За семейството, училището, цялото общество в тази страна няма нищо по-нормално от това в определени моменти да работиш за другите, без да искаш нищо в отплата. Ако не бях ходила в Норвегия и не се бях убедила лично, че това е така, щях да се мисля, че такова нещо е невъзможно. Защото у нас като че ли се е утвърдило убеждението, че в човешката природа е заложено да бъдем егоцентрични и само специалното обучение може да превърне детето в съвестен гражданин, а ако това не се получи, обикновено обвиненията са към училището. Ако цялото общество обаче, заедно със семейството и училището създават атмосфера, в която раздаващият се на другите не се възприема като будала, а като най-нормален човек, тогава детето ще израстне като истински гражданин с чувство на отговорност и дълг. Има го на други места по света, значи е постижимо.

И си мисля за вандалски изпочупените пейки по нашите градинките, за съсипаните осветителни тела по тавана на подлеза, през който минавам всекидневно… и то при положение, че днес в в учебните ни програми на всички нива така умело са вплетени елементите на гражданското образование! Учителите ни ще се борят то да не се обособи като специална дисциплина, за да не се намали натоварването им, а като цяло на българските деца, с малки изключения, няма да им е интересно в часовете почти по никой предмет в училище… Трябва да има решение. Нека си спомним – на други места по света са го намерили, но това изисква цялостно участие на всички в обществото, а не взаимно прехвърляне на отговорността.

На финала не мога да не спомена за личния пример, който дава всеки от нас, зрелите хора, на младите. Председателката на синдиката на учителите Янка Такева спомена по време на дискусията, че е наблюдавала кой от присъстващите в залата как е постъпил при идването си – само петима са поздравили човека, до когото са седнали.  По време на самата дискусия аз, а се оказа, че и други участници, се сепнахме, когато един от изказващите се, при това университетски преподавател, се впусна в истинско оплюване на човек, който, според него, не подхожда правилно към темата за гражданското образование.  Ако беше останало време за обсъждания, щях да му кажа, че елементарно правило в гражданското поведение е да не се говори срещу човек, който отсъства и не може да се защити. Още по-недопустимо е да се отправят лични нападки, да се окарикатурява някой, да се унижава задочно достойнството му. И това се случи на дискусия за гражданското образование…

Дълъг ще е пътят ни към изграждането на гражданско чувство и поведение у децата ни. Не че сега сред тях няма граждански активни и съзнателни, но това, за съжаление, не е общо правило.

Хубаво е, че размислите по темата продължават. Важното е да бъдат последвани и от действия.

Гергина Дворецка

Повече снимки от дискусията може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук:

 

 

 

Източник: www.evropaworld.eu