В навечерието на мартенските празници с удоволствие се отзовахме на поканата на нашите скъпи приятели и талантливи преводачи Анета Данчева-Манолова и Андрей Манолов да им погостуваме. Беше една от честите ни срещи при тях – по съседски, а се превърна в истинска холандска вечер, за която заслужава да се разкаже. Естествено, стана дума за новите преводи, върху които двамата работят – тя от нидерландски, той – от френски, но Анета за пореден път се прояви и като вълшебница в кухнята, като беше подбрала лакомства, типични за Холандия – риба, местни сиренца и шоколад. Опитахме и от характерната холандска напитка „джиневър“. Разбрахме, че няма нищо общо с джина. Прилича на водка, житен дестилат е, само че е по-слаба и по-пречистена. Има много марки и производители, но тази, която пихме, е на „Болс“. Продава се в керамични и встъклени бутилки.  

„Била съм веднъж, благодарение на един стар познат холандец, в малка фабрика в град Дордрехт – заразказва Анета. – Там ме разведоха и ми показаха как по стара семейна рецепта към основните бъчви се добавят различни билкови смеси. Така се получават различни вкусове и аромати и жълтеникаво оцветяване.“

И още любопитни подробности: джиневърът задължително се пие в специални чашки – с формата на лаленце. Такава е традицията и холандците си я спазват, било в кафенетата, било у дома. Изкуството на барманите е да налеят с един замах точно до ръба, без да прелее нито капка. След това клиентът не може да вдигне чашката, защото ще се разлее, и е принуден да се наведе до нея и да отпие първата глътка.

„Виждала съм го по кръчмите, забавно е – добави Анета.-  Всеки барман, дори най-младият, сервира именно така, там всичко е въпрос на професионализъм.“ Тя ни показа и снимка, която е направила в едно заведение в самото сърце на стария град в Амстердам. „Действително младежът-барман го сервира така: наля абсолютно до ръба, без да разлее и капка, даже по принцип трябвало в средата на чашката едва ли не нивото да се „надигне“ и „заобли“ – чак тогава било „истинска традиция“.

„Друга особеност е, че в Холандия джиневърът се сервира след вечеря. Освен в кръчмата, разбира се. Не е като при нас с ракийката-аперитив, но това е протестантска страна, там твърдият алкохол се пие след ядене.“

По отношение на мезетата Анета уточни:

„Рибката, с която замезват, е сурова херинга, маринована, също национален специалитет. На амстердамския пазар има щанд с „най-добрия продавач на херинга“ (на снимката вляво), при който е идвала и (бившата) кралица Беатрикс. Ние ходихме с Андрей, и той обожава това. Сервират херингата на пластмасова паничка, нарязана, с лук и по желание – с кисели краставици (техните са по-различни от нашите, сладникави са) – и си я хапваш с клечка. на сергия на пазара!“

Връщайки се на темата за джиневъра, Анета, като истински филолог, сподели, че в български сайт за бармани е прочела названиета на напитката като джЕневър. „Така ще е, докато не се установят общи правила за транскрибиране на названията от нидерландски! Тук в дълг е факултетът във Великотърновския университет, където се изучава нидерландски език.“ – категорична беше тя.

Но това е вече друга тема.

Снимките от Амстердам в публикацията са от личния архивм на Анета и Андрей Манолови.

Източник: www.evropaworld.eu