Изграждането на държавността в независим Азербайджан

Публикувано:
14:22ч / 27.05.2016г
Брой прочитания:
414
Брой коментари:
0

Дни преди националния празник на Азербайджан 28 май, Деня на републиката, Н.Пр. г-жа Наргиз Гурбанова, посланичка на Азербайджан у нас, изнесе лекция в Софийския университет „Св.Климент Охридски“ на тема „Изграждане на държавността в независим Азербайджан“. Събитието беше организирано от Факултетния съвет на факултета по класически и нови филологии и Комисията по международна дейност към Студентския съвет с подкрепата на Центъра за азербайджански език и култура при СУ с директор г-жа София Шигаева-Митреска.

Азербайджан от началото на 19 век е бил част от Руската империя до 1917 г., когато в Баку е установена съветска власт. Между 1918 до 1920 г. е бил независима държава, а от 1922 до 1991 г. е бил в състава на СССР.

В лекцията си Н.Пр. Наргиз Гурбанова акцентира на периода след провъзгласяването на независимостта в Азербайджан през август 1991 г. България беше сред първите страни, признали тази независимост. Началните стъпки на независимата република са съпътствани с трудности и драматични събития. През 1993 г. президент на страната става Хейдар Алиев, чиято политика дава посоките в развитието на днешен Азербайджан. Днес тези насоки продължава настоящият президент Илхам Алиев.

Н.Пр. Наргиз Гурбанова припомни, че през 1980 г. азербайджанските жени първи в мюсюлманския свят получават правото да гласуват. В страната всички етнически и религиозни общности се ползват с равни права и възможности. Неслучайно 2016 г. е обявена в Азербайджан за година на мултикултурализма, за който в Европа напоследък се говори по-резервирано, но азербайджанците се гордеят със своя модел на толерантно съжителство. През октомври в Баку ще се проведе поредният Международен хуманитарен форум, на който отново ще стане дума за този модел.

Контактите между двете ни страни са все по-активни. Наскоро в Азербайджан беше министърът на външните работи Даниел Митов. Изграждащият се Южен газов коридор, който ще бъде алтернатива за доставките на газ в Европа, също ще задълбочи връзките ни.

Съобразявайки своята лекция с интересите на слушателите си в Софийския университет, посланичката говори за академичния обмен с други европейски страни, като подчерта, че много азербайджански студенти в момента учат в престижни университети. Тя предаде и сърдечната покана на кмета на Ганджа към българските младежи, да посетят града, който през 2016 г. е Европейска младежка столица.

Н.Пр. Наргиз Гурбанова отправи още една покана към присъстващите: да не пропускат Международния кулинарен фестивал „България посреща вкусовете на света“ в България Мол на 28 май, където тя лично ще представи специалитети от азербайджанската кухня.

Последваха въпроси от слушателите на лекцията. Първият беше: Защо Азербайджан е наричан „Страна на огъня“?

От векове хората, живеещи в земите на днешен Азербайджан, са забелязали как пламъци излизат над земята – гори газът, който избликва на много места – обясни Н.Пр. Наргиз Гурбанова. Затова огънят присъства във вярванията и в традициите на местното население. Огънят беше и лайтмотив в церемониите по откриването и закриването на първите Европейски игри, чийто домакин беше Азербайджан през 2015 г. Столицата Баку обаче, освен с огъня, се свързва и с ветровете, които неизменно се появяват там.

Присъстващите се интересуваха и какви са възможностите да бъде посетена страната, как стои въпросът с визите за българите.

Има политическа воля да бъде решен скоро въпросът с визите – заяви азербайджанската посланичка. Сега е възможно виза да бъде получена и на самото летище при пристигането в страната. Желаещите да посетят Азербайджан могат да го правят по частен път, тъй като за момента български туроператори не работят по този маршрут. Възможно е да се използват нискотарифни авиокомпании като Wizz Air, които вече имат полети до Баку и много унгарци са се възползвали от това. Между Черна гора и Азербайджан също има чартърни полети. От друга страна, азербайджанските туристи ще бъдат доволни да открият България като дестинация.

Много от въпросите бяха свързани с академичния обмен. Н.Пр. Наргиз Гурбанова съобщи, че страната й ще участва в програмите на Европейския съюз „Еразъм +“, „Хоризонт 2020“ и др. Тези програми вече са ратифицирани от Азербайджан, предстои да ги ратифицира и Европейският парламент. „Като посолство искаме да изградим връзки между университетите“ – подчерта посланичката. Вече има договореност между български и азербайджански медицински университети за магистратури. Полезно би било и сътрудничеството с българските Технически университети, защото Азербайджан е известен с отличната подготовка на инженери, специализирани в добиването на нефт и газ. През тази година има покана към директора на Академията на науките на Азербайджан да подпише споразумение с БАН, благодарение на което ще се активизират контактите между учените.

В края на лекцията си в Софийския университет Н.Пр. Наргиз Гурбанова изясни и позицията на своята страна по проблема с Нагорни Карабах. „Бях изненадана неприятно, че българските медии, говорейки за конфликта там, ползваха само руски и арменски източници, а не Франс прес или ВВС, например – сподели тя. – Трябва да се дава и другата гледна точка към събитията. 20 % от територията на Азербайджан е окупирана. Като основание се посочва, че голяма част от населението там е арменско. А какво би станало в Европа, ако всяка по-компактна общност поиска същото – как би изглеждала тогава европейската географска карта?“

Посланичката на Азербайджан наблегна на уточнението, че конфликтът в Нагорни Карабах е само военен и не бива да му се придава религиозен подтекст в смисъл: християнска Русия е с Армения, а мюсюлманска Турция – с Азербайджан. Независимо от военните действия, в Баку има арменска църква, която беше обновена наскоро. Излъчват се и телевизионни програми на арменски.

„Желанието на Азербайджан е двете общности да се срещнат и да обсъдят проблемите си на неутрална територия – в Германия или Австрия, например“ – каза в заключение Н. Пр. Наргиз Гурбанова.

Още снимки от събитието можете да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.