Изложба за бразилския дипломат Соуза Дантас, признат за Праведен в музея Яд Вашем

Публикувано:
17:01ч / 25.06.2019г
Брой прочитания:
418
Брой коментари:
0

64321890_2379623165583966_1817326642918326272_nПосолството на Бразилия представя изложбата “Кихот в тъмнината”, създадена от къщата на Стефан Цвайг в град Петрополис, Бразилия. Изложбата беше открита на 19 юни в галерия „Мисията“ на Държавния културен институт към министъра на външните работи  на външните работи и отдава почит на бразилския дипломат Луис Мартинс де Соуза Дантас, който е посланик на страната си в Париж по време на германската окупация през Втората световна война и с безстрашните си действия спасява близо хиляда души, повечето от тях с еврейски произход. Заради смелостта и усилията си да издаде стотици визи на хора в опасност от живота им, Музеят на Холокоста – Яд Вашем в Йерусалим, го признава за Праведник през 2003 година.

При откриването говориха Н.Пр. г-жа Ана Мария Сампайо, посланик на Бразилия у нас, и Явор Койнаков, директор на Държавния културен институт към министъра на външните работи. Присъстваха д-р Максим Бенвенисти, председател на фондация „Цедака-Шалом“ и други представители на еврейската общност в България, както и посланици, акредитирани у нас.

В словото си Н.Пр. Сампайо подчерта:

„Макар и да живее във време на тъмнина, борбата на Суза Дантас не беше срещу въображаемото зло, действията му не бяха резултат на заблуда, а на ясен ум, осветен от най-високите морални ценности, от състрадателно и смело сърце.

Във време, когато антисемитизмът продължава да надигат глава, когато предразсъдъците и речта на омразата срещу „различния“ все още съществуват, действията на Соуза Дантас трябва да служат като вдъхновение.“

Луис Мартинс де Соуза Дантас, бразилският посланик във Виши – щаб-квартирата на френското колаборационистко правителство по време на нацистката окупация, знае, че без бразилска виза всички застрашени хора ще се озоват в концентрационни лагери. Той не иска да бъде част от варварството и не се подчиняваше на строгите заповеди на Итамарати (Министерството на външните работи на Бразилия) като подпечатва около хиляда паспорта със знака за спасение.

Седемдесет години след края на Втората световна война, Къщата на Стефан Цвайг отдава почит на дипломата, който, издигайки се над бюрокрацията, дава приоритет на солидарността и хуманността – отбелязва Алберто Динес, директор на музея.

Изследването за Соуза Дантас, публикувано в книгата Quixote nas trevas (Дон Кихот в мрака), е резултат от тригодишни проучвания на над 7500 документа, тридесет часа записани интервюта, десетки други материали, свързани с дейността на посланика.

Вниманието към тази тема привлича интервю с Рафаел Зитембаум, притежател на една от многото визи, дадени от Соуза Дантас. Зитембаум изразява учудването си от липсата на мемоари за хуманитарните действия на дипломата, благодарение на когото семейството му е оцеляло.

Посланикът попада в новините в два момента от живота си – когато се връща в Бразилия през март 1944 г. след 14 месеца затвор в Германия и когато умира през 1954 г. Оттогава името му се споменава рядко и остава в историческите архиви.

Въпреки че понякога хората са свързвали името на Соуза Дантас със спасяването на преследваните от нацизма, тази тема дълго остава недоизяснена. Не се знае по какъв начин и на кого той е давал визите, за които се говори. Историкът Фабио Койфман, координатор на проекта „Мемориал на изгнанието“, успява да открие 475 притежатели на визи, издадени от Соуза Дантас. Списъкът е непълен, но може да бъде разширен при бъдещите разследвания.

По-голямата част от бежанците са открити след систематичното проучване на всички списъци на пътници, пристигнали в Бразилия от Европа между юни 1940 г. и февруари 1942 г. Понякога инспекторите на Имиграционния отдел отбелязват в тези списъци, че някои от пътниците са получили  визи, издадени от Соуза Дантас.

Няколко факта от биографията на Луис Мартинс де Соуза Дантас:

Роден е на 17 февруари 1876 г. в Рио де Жанейро, внук на Сенатор   Дантас. Завършва право във Факултета по юридически науки, Рио де Жанейро. Започва работа в Министерството на външните работи. Назначен е за аташе на легацията в Берн, Швейцария.  Следват дипломатически постове в Санкт Петербург, Рим, Буенос Айрес. През периода 1922-44 г. е посланик на Бразилия във Франция. През 1940 г. се създава правителството във Виши. От юни до декември същата година Соуза Дантес издава стотици визи (над 500 са били идентифицирани) През 1941 е наредено да му се направи административно разследване от управляващите в Бразилия. През 1942 г. е арестуван от нацисткото Гестапо, което нахлува в бразилското посолство в Париж. Депортиран е в Бад Годесберг, Германия, където е затворен в продължение на 14 месеца-

След края на Втората световна война е ръководител на бразилската делегация на Първата Генерална Асамблея на ООН в Лондон. Умира в Париж през 1954 г.

Признат е за Праведник сред народите от Музея на Холокоста в Йерусалим (Яд Вашем)

В изложбата са представени и някои от хората, спасени Соуза Дантас, които се радват на блестяща кариера:

Збигнев Жембински (Полша, 1908 – Рио де Жанейро, 1978) – продуцент на спектакъла „Булчинска рокля“ от Нелсън Родригес, който бележи раждането на модерния театър в страната. Той пристигна в Рио де Жанейро през 1941 г. на 33-годишна възраст, бягайки от ада на войната. „Имаше хора, лежащи на земята, пред посолствата, просещи, чакащи, подложени на подигравки – спомня  си той в мемоарите си. – Докато изведнъж чухме, че има един Дон Кихот … известният посланик Дантас“.

В продължение на 23 години Оскар Орнщайн е всемогъщият импресарио на хотел „Копакабана Палас“. Довежда в него звезди като Марлене Дитрих, Едит Пиаф и Нат Кинг Коул. Орнщайн е роден в Русия през 1911 г. Идва в Бразилия през 1941г. През 1960-те създава мюзикъли, сред които „Моята прекрасна лейди“ с Биби Ферейра и Пауло Отран. През последните години от живота си продуцира концерти с Франк Синатра на футболния стадион Маракана и първия фестивал „Рок в Рио“ през 1985 година. Умира през 1990 г. в Рио де Жанейро.

Икономистът и бивш посланик на САЩ във Франция Феликс Рохатин (роден във Виена през 1928 г.) е архитект на възстановяването на Ню Йорк след финансовата криза от 70-те години. Семейството му напуска Австрия през 1935 г. Той е на 12 години през 1940 г., когато Соуза Дантас успява да осигури визи за семейството му. „Пътувахме от Франция до Мароко, след това през Лисабон до Бразилия. През юни 1942 г., след като живяхме в Бразилия една година, най-накрая стигнахме до Ню Йорк“, спомня си Рохатин, който едва на 76-годишна възраст разбрал кой е уредил за визата му.

Без Соуза Дантас, великият бразилски пианист Жан-Луи Стоерман нямаше да съществува: баща му и чичо му са спасени с визи, дадени от посланика. Учи пиано от четиригодишна възраст и започва кариерата си на 14 години с Бразилски симфоничен оркестър. През 1967 г. печели стипендия, за да учи в Консерваторията в Неапол и заминава да живее в Европа. След като получава втора награда на Международния конкурс „Йохан Себастиан Бах“ през 1972 г. в Лайпциг, той бързо се утвърждава в Европа като концертиращ пианист.

Френският театрален режисьор и актьор Луи Жуве (1887 г.-1951 г.), роден в Крозон, Финистер, удължава южноамериканското си турне за цели четири години поради войната. Времето, което прекарва в Бразилия, оставя следа в бразилския театър. Една от актрисите в трупата му, Хенриет Морино, не се завръща във Франция и решава да живее в Бразилия.

Соуза Дантас спасява и австриеца Лео Кастели, търговец на картини (1907-1999), който открива Анди Уорхол. През 1941 г. Кастели бяга в САЩ със съпругата си Илеана и дъщеря им. През 1957 г. той открива галерията „Лео Кастели“ в Ню Йорк – емблематичната художествена галерия от 60-те и 70-те години, която е домакин на авангарда на съвременното изкуство.

Писателят и журналист Ернст Федер (Берлин, 1881г. – Берлин 1964 г.) е най-близкият приятел на Стефан Цвайг в Бразилия и последният, който го е видял жив в къщата в Петрополис, в навечерието на самоубийството. Той е член на Германската демократическа партия и е принуден да избяга в Париж през 1933г., където се е намирал центърът на лявата и политическа журналистика в изгнание. След нацистката инвазия във Франция, Федер и съпругата му Ерна успяват да получат визи за Бразилия, благодарение на Соуза Дантас. Там Ернст Федер започва да пише статии в местни и международни вестници.

Соуза Дантас е бил в Бразилия за последен път между юли 1951 г. и септември 1952 г., вече с влошено здраве. Напълно чужд на суетата, той е дискретен по отношение на личния си живот и не е оставил документи. Осъществяването на изложба за неговото благородно дело запълва една голяма празнота.

Повече снимки от откриването на изложбата в София може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Информацията за изложбата беше любезно предоставена на сайта ни от посолството на Бразилия в София.

 

Източник: www.evropaworld.eu