Международен „Букър“ за почти непреводимия „Пътепис от Тайван“
Писателката Ян Шуан-дзъ (отляво) и преводачката Лин Кинг с романа „Пътепис от Тайван“. Снимка: thebookerprizes.com
Не, няма да започна с това, че букмейкърите отново познаха победителя в надпреварата за Международната награда „Букър“ (макар да е вярно). По-важното е, че журито отличи една книга с оригинална структура, чието създаване е истински преводачески подвиг. Става въпрос за романа „Пътепис от Тайван“ на 41-годишната тайванска писателка Ян Шуан-дзъ, преведен на английски от Лин Кинг. Зад това привидно англоезично име се крие 32-годишната американка от тайвански произход 金翎, което се транскрибира като Jīn Líng (на български би трябвало да се произнесе като Дзин Лин).
В никакъв случай не искам да омаловажа достойнствата на романа „Остайница“ на българската писателка Рене Карабаш (псевдоним на Ирена Иванова) и преводаческите умения на Изидора Анжел. За да попадне в краткия списък на Международния „Букър“ от само шест заглавия, при стартов списък от 128 книги, и оригиналът, и преводът трябва да имат страхотни качества. А става въпрос за двойно пренасяне на културна идентичност – българската авторка пише за любовна история, свързана с промяната на социалния пол, разиграла се в северноалбанската планина Проклетия (да, там се използва точно тази българска дума!), а преводачката, родена в София, но живееща от дълги години в САЩ, е направила от всичко това един вълнуващ текст на перфектен английски език. Но този подвиг бледнее на фона на невероятното майсторство при създаването на „Пътепис от Тайван“, за което ще се опитам да приведа някои аргументи.
Този роман всъщност е една литературна мистификация. Когато излиза от печат в Тайван през 2020 г., някои читатели остават с убеждението, че това наистина е превод на наскоро намерен пътепис, написан от неизвестната японска писателка Аояма Чизуко през 30-те години на 20-и век. Всъщност не е много трудно човек да се досети, че „преводачката“ Ян Шуан-дзъ е авторката на произведението, но, както се казва, всеки има правото на собствена интерпретация. Книгата има много пластове – може да се чете като политически роман за различните прояви на колониализма (по онова време Тайван е владение на Японската империя), като любовна история между писателката и нейната местна преводачка Чизуру, и дори като кулинарен наръчник за приготвянето на традиционни тайвански ястия. Но решението на журито на Международния „Букър“ да отличи „Пътепис от Тайван“ с наградата от 50 000 британски лири (която се поделя поравно между автора и преводача) няма как да не е било повлияно и от качествата на превода, за който е била нужна направо магьосническа виртуозност.
За тазгодишното отличие се казва, че с него за пръв път се възнаграждава книга, преведена от мандарин (книжовният китайски език, официален език на Китайската народна република). Това е така, но „Пътепис от Тайван“ нямаше да получи тази награда, ако Лин Кинг не владееше също така японски и тайвански хокиен (местен диалект на южнокитайски език, който ползва същата писменост, но със съвсем различно произношение). Още една огромна трудност, за която тя разказва в интервю отпреди две години – Чизуру се обръща към Аояма на японски по специфичния начин, по който говорят низшестоящите към своите господари. След като писателката се влюбва в преводачката, тя й нарежда да говори с нея като с приятелка, но Чизуру отказва. Тези стилистични тънкости, естествено, много трудно могат да бъдат преведени на съвременен английски, където няма такова разграничаване. Лин Кинг е имала огромни проблеми и при превода на кулинарните реалии отпреди век, които затрудняват и повечето днешни тайванци. За да се справи с тази непосилна задача, наложило й се е да изгледа няколко стари документални филми! Добросъвестността на преводачката я кара да добави много свои бележки под линия, в допълнение към тези на авторката. Международният „Букър“ не е първото признание за таланта на Лин Кинг. През 2024 г. „Пътепис от Тайван“ получи Националната награда на САЩ за преводна литература.
След всички тези дитирамби, някой може да си каже, е, и какво от това? Има ли смисъл да се превежда този роман на български? Честно казано, не съм сигурен дали това е възможно засега, поне не и от оригинала. У нас вече има доста добри преводачи от мандарин и от японски. Но „Пътепис от Тайван“ е огромно предизвикателство и изисква не само владеене и на двата езика, но и познания за тайвански хокиен и за културата на този остров. На този етап би ми било любопитно да прочета този роман на английски, за да се възхитя от начина, по който Лин Кинг е превела непреводимото.
„She Who Remains” („Остайница“ на английски), Рене Карабаш и Изидора Анжел. Снимка: thebookerprizes.com
Още веднъж – поздравления за Рене Карабаш и Изидора Анжел! Това, което постигнаха, е невероятно постижение за една „малка“ литература, и то само три години след Международния „Букър“ за „Времеубежище“ на Георги Господинов в превод на Анджела Родел!
Автор: Владимир Дворецки
Сродни публикации на сайта ни:
Източник: evropaworld.eu