Кулинарен клас по корейска кухня в София
В HRC Кулинарна академия в София наскоро беше проведен клас по корейска кухня под вещото ръководство на готвачи от ресторант „Конгду“ в Сеул и готвача към посолството на Република Корея в София. Присъстваше Н.Пр. Шин Бунам, посланик на страната у нас, а съпругата му Ким Джиън взе активно участие при поясненията за ястията и готвенето им. В кулинарния клас се включиха съпруги на чуждестранни посланици и други представители на дипломатическия корпус, акредитирани в България, и българки, появяващи интерес към екзотичната гастрономия.
Още преди да преминем към обучението, имахме възможност да се насладим визуално на корейската храна. Красиво подредени съдове с кимчи – основен местен спецалитет, за който подробно ще стане дума по-нататък, сушени и пресовани водорасли – важен компонент в друго характерно ястие, което научихме как се прави – кимбап. Различни видове водорасли могат да се използват и като предястия. Друго изненадващо „антре“ бяха лентичките сушено говеждо месо и парченца сушено цвекло и лук. Всичко това може да изглежда странно за българина, но има неща, по които корейската кухня прилича на нашата – използването на ферментирали продукти, известни при нас като туршии и кисело зеле. В корейската гастрономия обаче процесът на ферментация може да трае с месеци, дори с години. В Българи не знам дали бихме проявили такова дългогодишно търпение при подготовката на ястия. Корейските специалитети обаче със сигурност ще допаднат на сънародниците ни.
Кулинарният клас официално беше открит от съпругата на Н.Пр. Шин Бунам, Ким Джиън. Превеждаше отлично владеещата корейски език София Елефтериу от посолството на Република Корея в София. В началото ни бяха представени корейските готвачи: г-жа Хан Юн Чу – мастър шеф в ресторант „Конгду“ в Сеул, И Хуанъй, Парк Джонг нам, Чоун, Чонг юншик и И Йонг-ил, готвач на посланика в София.
Г-жа Хан Юн Чу, главен готвач в ресторант „Конгду“, Сеул, ни научи как се готви манду. Това са корейските пелмени. Те могат да бъдат направени под формата на краставичка или четириъгълник. В зависимост от това, суровото разточено тесто трябва да е под формата на кръгче – за краставичките или четириъгълник. Цветовете на тестото също могат да бъдат различни – зелени, жълти, розови – и винаги се оцветяват с естествени багрила. За зеленото се използва сок от спанак, а за другите два цвята – местни корейски растения. В български условия жълтото може да се получи със сок от тиква, за розовото да се вземе домат. Със сигурност нашите готвачи – и професионалисти, и любители – ще проявят изобретателност в това отношение. Самото тесто пък не се различавало от това, което приготвяме за нашенския хляб.
За плънката на манду корейците използват соевото сирене тофу, кайма и кълнове, които в български условия бяха заменени с фиде, към което се прибавя корейски рибен сос – той може да се намери и у нас. Има корейски магазини в София, Бургас, Варна. Когато корейските пелмени манду вече са направени в желаната от готвача форма, те се подреждат в специални тави от бамбук, които са слагат по няколко една върху друга и се покриват с капак. Готви се на пара. В България такива съдове няма, но те могат лесно да бъдат заменени. Между другото, четох, че в един корейски ресторант в София пържат мандуто и резултатът също бил впечатляващ.
И Йонг-ил, главен котвач в посолството на Република Корея в София, първо показа как се вари свинско по корейски. Обикновено се използват ребърца, като времетраенето на варенето е от 20 до 40 минути в зависимост от големината на съда, в който се приготвя месото. Любопитното е, че към края в теджерата се долива водка! Свареното свинско в комбинация с кимчи е изключително вкусна комбинация. После шеф И Йонг-ил демонстрира как се прави кимчи от китайско зеле. Той обясни, че корейците слагат зелето в специални съдове, където то втарсва с месеци, дори с години. Българската традиция не е такава, но има начин да се наподоби същият ефект. Китайското зеле се нарязва на ситно (снимката вдясно). Поставя се в съд с вода, в която е ратворена морска сол на вкус и кисне няколко часа. После се изважда и донякъде е придобило киселостта, както когато е втасало. По принцип кимчи не се различава много от нашето кисело зеле, но е люто и, като цяло, вкусът е по-различен. Ефектът се постига с различни подправки, които могат да се намерят в корейските магазини в България, като вече споменатият корейски рибен сос. Използва си и… спрайт! Важен компонент е сместа от ряпа, чесън и лук, които се пасират и се добавят към зелето. Слага се и малко захар. Друга съществена съставка е доматеното пюре с лют червен пипер.
И Хуанъй, готвач в ресторант „Конгду“ в Сеул, обясни как се прави кимбап. За приготвянето му скорейците използват специални бамбукови рогозчици. Върху тях се поставя по един лист от изсушени и пресовани водорасли, а отгоре се разстила свареният ориз. Корейският готвач обърна специално внимание, че оризът не трябва да бъде много гъст, нито пък прекалено воднист, а такъв, както го показва на снимката вдясно. Над ориза се слага плънката. Трябва да се внимава също да има разстояние между ориза и листа от изсушени водорасли, за да може при навиването на цялото съдържание свободният край да прилепне към останалата част от рулото. Компоненти за плънката на кимбап могат да са настъргани моркови, нарязани на ленти кисели краставички и пържени яйца, спанак, както и всякакви други съставки, които домакинята харесва. После всичко това се навива с помощтта на бамбуковата рогозчица. Не трябва да се стяга прекалено много, за да не се сбие оризът, но и да не е прекалено рехаво. Изобщо, важно е да няма крайности.
Кимбап много прилича на японското суши, но само на вид. Иначе в него корейците не слагат риба, а само зеленчуци и тънко изпържен омлет, нарязан на ленти. Ястието е изключително вкусно и много ефектно на вид, както може да се убедите от снимката на вече сервираните ястия. Това, което виждате вляво, са резенчета кимбап и късче сварено свинско месо с парченце кимчи върху него.
Накрая ще спомена нещо и за напитките. Те бяха от различни плодове и корени. Напомнят студени чайове, каквито правим и у нас, но някои от тях са екзотични за българина. Това е напълно нормално, защото не си правим чай от корен на женшен, например. Опитах такава напитка – гъста е, тъмнокафява и с приятно сладък вкус. Радвам се, че след приключването на кулинарния клас по корейска кухня имах възможност да видя и самия корен от женшен. Прилича на продълговата бяла ряпа, но с по-малки размери (вдясно).
Не мога да пропусна нещо, което всички участници и гости на класа по корейска кухня ще запомнят: сърдечната атмосфера, която създаде съпругата на Н.Пр. Шин Бунам, посланик на Република Корея у нас, в ролята си на домакиня на събитието. С ведро настроение бяха съпроводени кулинарните занимания, особено с г-жа Хан Юн Чу, главен готвач в сеулския ресторант „Конгду“, която, извън моментите, когато даваше сериозни разяснения за тайните на корейската кухня, през цялото време беше усмихната и се шегуваше. Това се предаде и на „ученичките й“ в кухнята, което личи и от финалната снимка, след като ястията бяха сготвени.
Имаше и други приятни изненади. След като И Йонг-ил, главен котвач в посолството на Република Корея в София, помогна на „курсистките“ да направят кимчи, те получиха по един буркан от корейския специалитет, който да занисат на близките си вкъщи (снимката вдясно).
На всички присъствали на урока, на тръгване бяха раздадени рецепти за корейски ястия и със сигурност ще да ги направят вкъщи. Лично аз ще се опитам!
Автор: Гергина Дворецка
Източник: www.evropaworld.eu