Основателите на рисувалното училище в София (днес Национална художествена академия) Антон Митов, Борис Шатц и Иван Мърквичка в студиото на чешкия художник, оставил сърцето си в България. Снимка: „Уиндзор магазин“

Прочутият наш художник от чешки произход Иван Мърквичка е бил представен в голяма статия на лондонското списание „Уиндзор магазин“ през 1904 г., която е направила силно впечатление дори в най-отдалечените кътчета на Британската империя. Тази публикация е вероятно първата, в която се говори, и то с уважение, за българското изобразително изкуство. Освен това чрез илюстрациите – фотографии на най-популярните картини на Мърквичка, англоезичният свят се запознава с красотата на нашенските носии и богатството на българския фолклор.   

Началото на статията, илюстрирано с картината „Бежанци от Македония“ Снимка: „Уиндзор магазин“

Автор на статията, озаглавена „A PAINTER OF BULGARIANS“ („Живописец на българите“) е американският журналист Фредерик Мур (1877-1956). Той е роден в Ню Орлийнс, но едва 23-годишен започва да работи като кореспондент във Вашингтон, а по-късно – и в чужбина. Работил е за престижни медии като „Ню Йорк таймс“, лондонския „Таймс“, агенциите Асошиейтед прес и Ройтерс. За него има немалко публикации в българския печат още в началото на ХХ в. Причината за това е журналистическата му работа на Балканите, при която той отразява Илинденското въстание и Балканските войни, изтъквайки българското самосъзнание на жителите на Македония. Мур изразява тези свои възгледи и в книгата си „Балканската следа“ от 1906 г. Статията му в „Уиндзор магазин“, която досега не бе известна у нас, също съдържа подобни елементи. Тя обаче засяга основно живота и творчеството на Мърквичка, връзките му с българските монарси, както и приноса му за ускореното развитие на нашето изобразително изкуство.

Първата от 14-те чернобели илюстрации към статията е от по-неизвестна картина на художника. Текстът под снимката гласи: „Бежанци от Македония, които са в безопасност, след като са прекосили българската граница, гледат назад към горящото си село“. Тази тема се развива още в първото изречение на статията: „Животът е безопасен в България; картините на Мърквичка, изобразяващи зверства и пожари, се отнасят за старите турски времена, преди да бъде създадено Княжеството, или за днешна Македония“. По-нататък авторът обяснява, че и македонските бежанци, и българските борци за освобождението на Македония, и тамошните селяни са наричани „brigands” (бандити или разбойници – б. а.) от турците. Мур пояснява, че когато бил в Турция предишната година (1903 г. – б. а.), турската цензура допускала да се изпращат само дописки, в които въстаниците били наричани „brigands“. За журналиста обаче станало ясно, че въстаниците извършвали разбойнически деяния само от отчаяние. Когато споделил това си мнение пред македонски революционер, той му предложил да му покаже българското изкуство, за да не ги мислят на Запад за варвари. Мур се съгласил от съчувстние, тъй като си мислел, че сред тези селяни, които са се освободили от робството преди 25 години, не би могло да има кой знае какво изкуство. Когато обаче го завели в ателието на Мърквичка в покрайнините на София, той си променил мнението.

Американският журналист подчертава, че софийските къщи не са разкошни, богатството там е рядко явление, а изкуството не е добре платено. Като следствие от това, и великият художник на нашата страна живеел скромно. Мур описва детайлно дома на Мърквичка. За да се стигне до малката къща, се минавало през дълъг двор. Когато почукали на входната врата, се появила съпругата на Мърквичка, която ги приветствала на български. След като разбрала, че гостите са чужденци, тя им заговорила на френски. Художникът не бил вкъщи, а в рисувалното училище (сега Националната художествена академия – б. а.), но жена му изпратила някого да го повика и той пристигнал след няколко минути. Ателието му било малко, и повечето му картини били подредени една върху друга, с лице към стената. От скромност Мърквичка не пожелал да ги покаже, докато гостите не демонстрирали възхищението си от онези, които се виждали. След това той започнал да обръща картините една по една, като внимавал да не отегчи посетителите. Те разгледали всичките творби в ателието, които не били много.

Репродукции на „Селска сватба“ и „Ръченица“ Снимка: „Уиндзор магазин“

Макар Мур да бил добре запознат с българската и балканската история и военно дело, той не бил експерт в областта на нашата култура и затова прави гаф. Американският журналист нарича шедьовъра на Мърквичка „Ръченица“, с репродукция от която илюстрира своята статия, „Хоро в български хан“. Той обяснява, че хорото е български национален танц, но явно не е наясно, че той е различен от ръченицата, изобразена на въпросната картина. Мур описва с най-големи детайли обстановката в селската кръчма и облеклото на изобразените българи. Той допълва, че „Ръченица“ била в двореца, тъй като княз Фердинанд я купил. Според Мур, това била единствената творба на Мърквичка, излагана в Западна Европа, където художникът на практика бил неизвестен. Тя обаче му донесла златен медал на Парижкото изложение през 1900 г. Според други източници, високото отличие било дадено на Мърквичка за друга негова картина – портретът на княгиня Мария-Луиза.   

Вероятно най-хубавата, според Мур картина, която Мърквичка тогава притежавал, била „Задушница“. Както я описва американският журналист, фигурите изпъкват от платното, или по-скоро перспективата отстъпва от тях. За съжаление, ефектът до голяма степен се губел при фоторепродукцията. Мур пак описва подробно изобразените ритуали, свързани с почитането на мъртвите. Той си припомня как веднъж е попаднал на подобна Задушница в малко село в Македония. Тогава видял как българките раздавали на струпалите се край гробовете цигани богат понос, въпреки че това им струвало три месеца лишения.   

Репродукции на „Задушница“ и „Преследването“ Снимка: „Уиндзор магазин“

Мур дава интересна трактовка на друга известна картина на Мърквичка, която обикновено се нарича „Комита“. Американският журналист обаче я именува „Преследването“. Основната фигура всъщност не била на комита, а на турски войник, който гонел избягал бунтовник. Хитрият българин хвърлил капата си в реката, за да си помисли преследвачът, че се е удавил. Междувременно той се криел зад един камък, като само си подавал носа изпод водата.

Разбираемо е, че за американския журналист картините, свързани с конфликта в Македония, представлявали най-голям интерес. Според Мърквичка обаче неговите творби, изобразяващи мирни сцени, били по-красиви. Най-хубавата от тях показвала селска сватба в свободна България. Както я описва Мур, невестата се покланя на възрастен мъж, който я приветства, а младоженецът все още носи короната, която са му сложили на главата в малката църква на хълма, докато гайдар свири сватбен марш (sic! – б. а.), а по-младите момичета танцуват, тъй като са минали по-напред в опашката за омъжване. Американският журналист допълва, че в Македония е виждал българските моми да носят като огърлица своята зестра – нанизи от турски монети, които обикновено имали дупка в средата. Това показно богатство привличало ергените, но също така и башибузуците.

Мур разкрива, че друга картина на същата тема, изобразяваща венчавка в църква, неотдавна е била купена от неназован чикагски милионер, който минал през София. Възможно е това да е бил известният филантроп и колекционер на славянско изкуство Чарлз Крейн. Неговиит син Джон Оливър Крейн пък е меценат на Владимир Димитров-Майстора – ученик на Мърквичка. 

Мур се възхищава от художническите умения на Мърквичка, който изобразява българите така, както никой французин или англичанин не би могъл да го направи. Авторът на статията обаче подчертава, че живописецът не е българин по рождение. Както е известно, Мърквичка е роден в Чехия, която тогава е била под австрийско господство. Той се е интересувал от новоосвободените славянски държави. В началото на 80-те години на 19-и век Мърквичка отишъл в Източна Румелия, за да преподава рисуване в едно от новооткритите обществени училища. До 1885 г. си живеел скромно в Пловдив, но романтичните събития на тази година довели до това, той да бъде открит не от някой друг, а от героя княз Александър. Мур разказва подробно за Съединението и за последвалата го Сръбско-българска война. Той допълва, че когато след победата князът се завърнал в София, видял, че делегации от цялата страна чакат да се срещнат с него и да го приветстват. Директорите на училищата от Източна Румелия му връчили поздравителен адрес, украсен от учителя по рисуване в тяхната столица. Мърквичка вложил всичките си умения, за да изобрази историята, създадена от храбростта на младия княз. Александър I бил силно впечатлен от посрещането и не могъл да заспи. Около 2 ч. сутринта той започнал да разглежда подаръците, които получил. Князът, който бил любител на изящните изкуства, попаднал на творбата на Мърквичка и веднага поискал да му кажат къде е нарисувана. Когато разбрал, че е в Пловдив, наредил при първа възможност да изпратят на художника почетен медал. Мърквичка бил доволен от живота си в по-малкия град (така е според Мур, всъщност тогава Пловдив е бил много по-голям от София – б. а.), но отличието му вдъхнало амбицията да бъде оценен и го вдъхновило за по-големи усилия. Под неговото ръководство пловдивското училище станало най-доброто в преподаването на изобразително изкуство в България. През 1887 г., когато новият княз Фердинанд посетил Пловдив, била организирана художествена изложба. Високото качество на картините направо изумило монарха. Той веднага закупил две платна на Мърквичка. Едното от тях било „Сакаджии“ – етюд, изобразяващ носачи на вода от Марица, а другото – „Пловдивски пазар“. Князът взел първата картина със себе си в София, а втората изпратил в двореца Евксиноград. Откакто Фердинанд открил Мърквичка, той следял творчеството му и винаги когато художникът създадял картина, която му се харесала, той я купувал.

Репродукция на „Княгиня Мария-Луиза“ Снимка: „Уиндзор магазин“

През 1893 г. в София се създало дружество за поддържане на изкуството в България. Княз Фердинанд и княгиня Мария-Луиза, която според Мур също имала художествени заложби, помагали с всички сили на сдружението. Скоро след това започнало да излиза списание „Изкуство“, организирали се ежегодни изложби. През 1896 г. Народното събрание гласувало бюджет за откриване на държавно рисувално училище, и Мърквичка бил извикан от Пловдив да го оглави. Заедно с него заработил българският художник Антон Митов, а проф. Борис Шатц бил назначен да преподава скулптура. Под влиянието на тези трима мъже България напредва бързо в областта на художественото образование, завършва статията си Фредерик Мур.

Статия във в. „Сидни морнинг хералд“, озаглавена „Възходът на един велик живописец“ Снимка: Национална библиотека на Австралия

Колкото и да е странно, тази публикация за неизвестен в чужбина живописец от малка България привлича вниманието на доста медии в Британската империя. С помощта на онлайн търсачките на колекцията от стари вестници в националните библиотеки на Австралия и Нова Зеландия успях да открия девет материала на тази тема, отпечатани през май и юни 1904 г. Два от тях са поместени в новозеландската, а седем – в австралийската преса. Най-голямо впечатление прави публикацията във в. „Сидни морнинг хералд“ от 18 май 1904 г., озаглавена „Възходът на един велик живописец“. Тя представлява съкратена версия на статията от сп. „Уиндзор магазин“. На свой ред този материал е препечатан със същото гръмко заглавие седмица по-късно във в. „Екзаминър“, излизащ на остров Тасмания. За съжаление, вестникарските публикации в колониалната преса не са използвали илюстрации, което би подсилило ефекта от текста. Но макар читателите в Австралия и Нова Зеландия да не са получили възможност да видят репродукции от прекрасните картини на Мърквичка, все пак тези материали имат своята историческа стойност като първото запознанство на британските колонии на другия край на света с изкуството на свободна България. На първо място обаче трябва да се изтъкне заслугата на автора на първоизточника – американският журналист Фредерик Мур, написал приносната статия за Мърквичка в „Уиндзор магазин“.

Владимир Дворецки

Дигитализирания оригинал на статията в „Уиндзор магазин“ може да прочетете на този линк: https://archive.org/details/windsormagazine05unkngoog/page/573/mode/1up?view=theater

Сродни публикации на сайта ни:

Изложба в СГХГ разкрива европейските корени на българското изкуство

Източник: www.evropaworld.eu