Мисли и фрагменти в „Евдемонии“ от Христо Стоев

Публикувано:
17:38ч / 11.08.2015г
Брой прочитания:
617
Брой коментари:
0

Издателство „Ерго“ предлага през август философско-есеистичната творба на Христо Стоев, включена в поредицата за хуманитаристика „Контрапункти“. Безценно четиво както за любознателните, така и за ерудити, философи и адепти.

Христо Стоев
Христо Стоев

Христо Стоев е роден през 1973 г. в Бургас. Част от най-ярките му спомени от юношеството и по-сетне са свързани с прочетените книги. Избрал е да учи философия (дали преднамерено осъзнато?) вероятно поради това, че философията съчетава мащабност на възгледа с ангажираност към съкровено човешкия смисъл. Трудно е да се прецени защо го увлича тъкмо философията на Кант, но за да ви дистанцира, вероятно би отговорил: поради нейната строга, но и деликатна рационалност и загриженост за многостранните измерения на човешкото достойнство.

Освен на тази, която държите в ръцете си, Христо Стоев е автор и на две книги върху философията на Кант. Наред с критическото мислене той цени изкуството, защото е уверен, че нещастието в неговата най-интимна форма представлява дефицит на смисъл. Живее и преподава в София.

Тази книга се е родила като фрагменти, но няма фрагментарен характер. Обединена е от общ дух на търсене на смисъл и четири женски имена, вплетени в обща игра. Тя не представлява чиста философия, нито литература par excellence, но търси общото им пространство, доколкото цени пълнокръвното единство на послание и стил.

Всички теми в нея опират в крайна сметка до спецификата на човешкото присъствие в света. Ако перифразираме един философ на 20-ти век, можем да кажем: човекът е същество, което превръща собственото си битие в проблем. Това самопроблематизиране се случва още на ниво поведение или жизнена нагласа, но тук то е предприето по пътя на философската рефлексия.

(откъс от книгата)

Мисли за щастието (1)

Щастието е особено нещо – винаги е свързано с преживяването на конкретна и уникална ситуация, а същевременно се опитва да ни се представи като нещо универсално и всеобщо. В този смисъл щастието винаги клони към това да се самоподмени и да изневери на себе си.

Някои дотам са увлечени по усета за универсалност, че цял живот нещастно се опитват да си осигурят предполагаемите му условия (на щастието).

Всъщност истината е, че щастието, доколкото зависи от нас, е не състояние, а жест.

 

Мисли за щастието (2)

Щастие на гръцки е eudaimonia. Eu – благо, daimonia – демоние. Щастието, това е благодемоние. Демонът, това е вестител. Той скрива, чрез това, че открива.

Няма универсални демони. Всеки демон има свое собствено лице. За него няма дума, но за него има име. Името не може да бъде повторено. Демоните не са подвластни на заклинания. Те се явяват само тук и сега. Изрязват процепи в хода на времето. Избират жеста, в който да се въплътят.

Щастието е не просто демонично, то е евдемонично.

 

Оформление на изданието: Иво Рафаилов

Източник: www.ergobooks.eu