Обложка на плоча със запис от постановката на „Кан-кан“ на Бродуей. Снимка: Ютюб

Кралят на мюзикъла – американският композитор Коул Портър (1891-1964), е създал над 800 популярни песни, някои от които и днес са в постоянния репертоар на изпълнителите на джаз, в това число и у нас. Не е добре известно обаче, че сред героите в мюзикъла на Портър „Кан-кан“ има български скулптор. Според мои проучвания, първообразът му може да е един от основателите на Държавното рисувално училище (днес Националната художествена академия).

„Кан-кан“ не е толкова популярен, колкото шедьовъра на Портър „Целуни ме, Кейт“, който неотдавна имаше премиера в Музикалния театър и се радва на значителен зрителски интерес. Но все пак и този мюзикъл предлага забавен сюжет, комични образи и, разбира се, буйни танци от края на 19-и век в Париж. Действието се развива в новооткрито кафене в Монмартър, чиято собственичка решава да привлече клиентела с танцьорки на кан-кан. Това обаче й създава проблеми с органите на реда, но любовта води до хепиенд. 

Един от второстепенните персонажи в този мюзикъл е българският скулптор Борис Адзинидзиадзе (чието фамилно име звучи по-скоро като грузинско). Той има връзка с танцьорката Клодин, която се съгласява да вечеря с критика Илер Жусак, за да осигури положителна рецензия за произведенията на любимия си. Но тъй като Клодин отхвърля попълзновенията на Илер, той разкритикува творбата на Борис. Скулпторът му обявява дуел, но припада от малодушие. В края на краищата засраменият критик е принуден да напише възторжена рецензия за творбата на Борис.   

Както се вижда, образът на българския скулптор има и положителни, и отрицателни черти. Неговата връзка с Клодин допълва основната сюжетна линия – любовната интрига между съдържателката на кафенето „Бал дю Паради“ Мом Фисташ и съдията Аристид Форестие. Но все пак комизмът в ролята на Борис дава възможност за изява на някои добри изпълнители като австралийския актьор Ерик Рейман, който дори засенчва главните герои (при постановката в Мелбърн през 1955 г., според статии в местната преса).

Най-важният въпрос, който си зададох, е защо на Коул Портър му е притрябвало да вкарва в мюзикъла си именно български скулптор, при това с такова нехарактерно за нас фамилно име. Трябва да се подчертае, че композиторът е познавал добре космополитната артистична атмосфера на Париж. Той е пребивавал във френската столица по време на Първата световна война и е водил доста екстравагантен начин на живот благодарение на издръжката от богатото си семейство. Възможно е Коул Портър да е чул клюки за един от първите български скулптори, който е учил в Париж при Марк Антоколски през първата половина на 90-те години на 19-и век. Става въпрос за родения в Литва Борис Шатц (1866-1932), който дотолкова се прочува с майсторството си, че през 1895 г. княз Фердинанд го кани за придворен скулптор.

Тримата основатели на Държавното рисувално училище – Антон Митов (отляво), Борис Шатц и Иван Мърквичка. Снимка: Списание „Уиндзор“

След като се преселва в София, Щатц извайва бюстове на монарха и на други наши държавници, а освен това става един от тримата основоположници на Държавното рисувално училище и първият професор по моделиране в него. Около Шатц винаги е имало любовни интриги. Той се развежда с жена си, тъй като тя му изневерила с неговия ученик – бъдещият голям наш скулптор Андрей Николов. През 1905 г. професорът обявява публично любовта си към тогава 16-годишната Дора Габе. След като младата поетеса не отговаря на чувствата му, Шатц с разбито сърце напуска България и се преселва в Берлин. Скулпторът е пребивавал и в САЩ. През 1904 г. той е отговарял за построяването на българския павилион на продължилото десет месеца световно изложение в Сейнт Луис, щата Мисури. В края на живота си Шатц е ходил редовно в Америка, за да моли за средства за поддръжката на основаната от него Художествена академия „Бецалел“ в Йерусалим. При една такава мисия той починал в Денвър, щата Колорадо. При всички случаи, Шатц е бил доста известен сред американската еврейска общност, в която има и много представители на шоубизнеса.

Според историка на американския мюзикъл Ричард Нортън, инициативата за създаването на „Кан-кан“ дошла не от Коул Портър, а от прочутия продуцент Сай Фойър (между другото, той е продуцирал и култовия филм „Кабаре“ – б. а.). Фойър също пребивавал известно време в Париж, но в края на Втората световна война. Той също се влюбил в Града на светлината и се запалил по идеята да създаде мюзикъл, чието действие се развива по времето на Тулуз-Лотрек. Фойър ангажирал Коул Портър да напише партитурата, а след това се заел да увещава сценариста Ейб Бъроус, с когото работил по успешния мюзикъл “Guys and Dolls”, да напише либретото. Бъроус дълго време упорствал, тъй като никога не бил в Париж, но склонил, след като разбрал, че ще си сътрудничи с Коул Портър.

Ханс Конрийд изпълнява ролята на българския скулптор Борис в първоначалната постановка на „Кан-кан“ на Бродуей през 1953 г. Отляво е Клодин (Гуен Върдън), а отдясно – Мом Писташ (Лило). Снимка: Фейсбук профилът на Katharine Lhota

Макар „Кан-кан“ никога да не постигнал успеха на „Целуни ме, Кейт“, той все пак не се представил зле сред публиката. Първоначалната постановка на Бродуей, чиято премиера била през 1953 г., имала цели 892 представления в продължение на над две години. От този спектакъл тръгнала бляскавата кариера на Гуен Върдън (любимката на Боб Фоси), която получила награда „Тони“ за ролята на Клодин. Същото отличие заслужил и хореографът Майкъл Кид. В тази постановка ролята на българския скулптор Борис изпълнявал Ханс Конрийд, чийто баща е еврейски имигрант от Виена. Това бил неговият дебют на Бродуей, той изпълнил две от песните в спектакъла.

Мюзикълът имал добра съдба и в лондонския Уест Енд. След премиерата през октомври 1954 г. „Кан-кан“ имал там 394 представления.

Постер за филма „Кан-кан“ (1960). Снимка: Уикипедия

Както много други мюзикъли, и „Кан-кан“ бил екранизиран. За съжаление, киноверсията му не била успешна, въпреки звездния актьорски състав – Франк Синатра, Шърли Маклейн, Морис Шевалие, Луи Журдан… Причината за този провал може би се крие в големите промени в сценария, при които отпадат части от либретото, включително и образът на българския скулптор Борис.

Автор: Владимир Дворецки

Сродни публикации на сайта ни:

„Целуни ме, Кейт“ на Музикалния театър ни пренася на Бродуей

Мърквичка представен като „Живописец на българите“ в британско списание през 1904 г.

Източник: www.evropaworld.eu