Ще запомним лятото на 2018 г. с пътуването ни до Мексико. Самото му начало беше вълнуващо за нас, защото винаги изпитваме особена тръпка, когато отиваме на друг континент. От Мадрид до Канкун летяхме с Джъмбо джет на два етажа. Само по себе си това е забележително преживяване. Единственият дискомфнрт пътникът може да изпита от прекалено голямата височина, на която се издига този легендарен самолет, защото тогава се появява шум в ушите.

Приятно ни е да си спомняме първите впечатления от пристигането ни на полуостров Юкатан и от хотелския комплекс „Dreams Puerto aventuras“, където прекарахме 8 дни. В него има няколко ресторанта и различни атракции – басейни, изкуствени езерца и канали. Там по цял ден кипеше плажен живот с музика, танци и игри. Летуващите предпочитаха да плажуват край хотелските басейни, защото точно в тази част на Карибско море се бяха натрупали дебели килими с водорасли, които обслужващият персонал вскидневно, но напълно безуспешно се опитваше да почисти.  За наша радост, бяхме в стая с изглед към морето и можехме да посрещаме изгрева.

Сутрините ни на полуостров Юкатан започваха с птичи песни – надпяването на птици с непознати за нас гласове понякога чувахме още от 4.30 сутринта. Не е чудно, че бяхме будни по това време, защото тогава в България беше 12.30 ч. на обед. Едни от най-приятните ни мексикански спомени са за закуските на открито, когато компания ни правеха санате – вид птица, приличаща на сврака.

Санате са навсякъде на полуострлов Юкатан, както гълъбите у нас. Много са гласовити, но пеят далеч по-приятно от братовчедките си свраките. Пристъпват по земята важно и кръчетата им приличат на плавници. Не се притесняват от хората и може спокойно да си похапват в близост до вас. А нашата закуска там беше предимно с плодове и все по-популярното гуакамоле – пастет от авокадо.

Докато пиехме сутрешното кафе на една от терасите в хотела, все едно попадахме в резерват за птици – кацаха на съседните маси или се виеха в небето. Ставахме свидетели на интересни птичи истории. Веднъж някакво дребно пиле закръжи настойчиво около клоните на палма сред изкуственото езеро и прогони оттам няколко санате, доста по-едри от напористото пиле. След като те се разлетяха, малкото геройче се настани гордо насред палмовите листа с вид на победител. Постоя минута-две и отлетя. Толкова му било желанието да остане на харесаното от него място! Явно по-важно е било да възтържествувало над по-големите. Това за съжаление не успяхме да заснемем. Затова пък имаме снимки от друга история на същата тераса. Едно пиленце с пухче по главицата седеше неподвижно на върха на дръвче в саксия. Хем изглеждаше важно, хем си личеше, че не може да отлети – мъничко беше. По някое време до него долетя майка му, кацна до него, но не знаеше как да му помогне. Владо предположи, че ще го заварим на същото място и следващата сутрин, но не стана така. Явно майка му се беше справила с проблема.

Почти всеки ден пътувахме до някоя забележителност на полуострова. Тръгнахме по стъпките на древните маи. Посетихме останките в Чичен Ица (снимката вляво), Ек Балам (снимката вдясно), Тулум и Коба. Всяка една от тези екскурзии заслужава отделен разказ. Сега накратко ще обобщя, че не само споменът за маите е жив. Жив е и техият език. Екскурзоводите ни винаги се стараеха да ни кажат по някоя дума или израз на този език. Навсякъде се продава под формата на сувенири календарът на маите или букви от азбуката им.

Обикновено еднодневните туристически екскурзии на Юкатан се комбинират така, че първо да се посети древно селище на маите, след което – някой парк или сеноте (подземно езеро), където човек може да поплува, а понякога и да поплажува. Cenote е нещо характерно за полуостров Юкатан. Определят ги като природни кладенци, или, както вече споменах – поздемни езера. Маите са ги използвали за своите ритуали. Сега са туристическа атракция.

Близо до стария град на маите Ек Балам се намира Cenote Maya. Езерцето не е дълбоко и затова е възможно туристите без проблем да се спускат по въжета от гърлото на кладенеца до водата, която е изключително топла. Ние се възползвахме от тази възможност и това беше най-екстремното ни изживяване през това лято. На влизане и на излизане от езерцето, може за кратко човек да се изкъпе под душове, от които водата тече през кратунки.

Преди спускането в сеноте преминахмеме през ритуал, в който местният шаман прави заклинания, за да се върнем живи и здрави (снимките вляво и вдясно).

Наблизо се намира и екологична градина, където растат красиви цветя и полезни растения. Има и пчелини. В селищата наоколо хората са се приучили да се възползват от всички възможности, за да печелят прехраната си. Отглеждат или приготвят екологично чисти продукти, жените бродират върху блузи и рокли красиви шарки, предимно цветя, и ги продават на туристите. Има типични жилища, характерни за маите – с пръстен под и скромна мебелировка – също туристическа атракция.

Името на поредния природен кладенец, който видяхме на полуостров Юкатан се произнася Шкаюм. Посетихме го, след като разгледахме Чичен Ица. Не се бяхме досетили, че отново ще има възможност да се плува и не си взехме бански костюми, така че не се потопихме във водата. Предупредителните надписи, че дълбочината е 45 м. и всеки плува на собствена отговорност допълнително ни отрезвиха, затова само слязохме през един естествен тунел в скалата до самата вода. Поглеждайки нагоре имахме чувството, че сме на дъното на огромен кладенец, чиито стени са обрасли с растения… и с кокетни балкони, от които гледката може да се наблюдава от различна височина.

После отново се изкачихме догоре и в паркчето до изхода на сеноте се полюляхме на хамаци – друга типична мексиканска атракция.

Нашето посещение до древните градове Тулум и Коба беше последвано от приятен няколкочасов отдих в парка Шел-ха. Той е популярен, както и паркът Шкарет, за който ще разказваме отделно. Шел-ха е по-малък по размери, но пак не ни стигна времето за всички атракции. В Шел-ха най-голямата забележителност е кулата с водните пързалки. Тя се вижда отвсякъде и я има на много от фотосите ни. Лично аз нямах желание да се спусна отвисоко по водните серпантини, но Владо се изкуши. Само че е трябвало да се реди на опашка в кулата, а аз го чаках пред басейна. Сред другите атракции в парка ни допадна едно корабче с прозрачно дъно, където могат да се наблюдават риби като в аквариум. Разбира се, и в Шел-ха има сенотес – подземни езерца и канали, но нямахме време да се спуснем в тях.

Не може да си ходил в Мексико и да не си опитал истинска текила. Една сутрин посетихме магазин за вълшебната напитка. Намираше се близо до хотела ни.

Продавачката не само ни даде да дегустираме от трите вида текила, но ни разказа по какво се различават и как се консумират. Текилата се произвежда от синьо агаве – растение, подобно на кактуса. В зависимост от времето за ферментация цветът й е различен: бялата е най-младата, която е престояла няколко месеца, бледожълтата е ферментирала над една година, а наситеножълтата – няколко години. Ние знаехме, че текилата се пие със сол и с лимонов сок, но мексиканците използват и сок от портокал. Освен това прибавят лют червен пипер. Наистина се постига магичен вкус! В магазина е възприоизведена обстановката в мексиканска ферма, където са прави текила, и посетителите имат възможност да се вживеят за кратко в ролята на местни производители и консуматори на текила.

А за настроението, което текилата създава, както и изобщо за умението на мексиканците да се веселят тепърва ще разказваме.

Автор: Гергина Дворецка

 

Източник: www.evropaworld.eu