Разговор между писателите Христос Хоменидис (отляво) и Тодор П. Тодоров. Снимка: Владимир Дворецки

Един гръцки и един български писател намериха общи черти в началото на творческия си път и дадоха своя принос към изграждането на мостове между България и Гърция. Това стана вечерта на 1 април т. г. в зала „Стефан Гечев“ на гръцкото посолство в София, където се срещнаха Христос Хоменидис и Тодор П. Тодоров – двама творци на средна възраст, които вече имат европейско признание.

Проявата бе открита от преводачката от гръцки Здравка Михайлова, която има големи заслуги за взаимното ни опознаване. Н. Пр. Алексис Мариос Либеропулос, посланик на Гърция у нас, разкри, че като млад е гостувал на Хоменидис, за да го чуе как чете свои разкази. Сега се превежда на български език неговият роман „Ники“, който е награден с Държавната награда за литература на Гърция през 2015 г. и с Наградата за европейска книга за 2021 г.

Говори Н. Пр. Алексис Мариос Либеропулос. Снимка: Владимир Дворецки

Водещият на срещата Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата, че през последните две години преведените гръцки книги у нас и български в Гърция са по-малко от десет, но има надежда техният брой да се увеличи. Залог за това е наличието на преводачи, които неуморно работят за тази благородна цел. Желев изтъкна, че през тази година България ще бъде специален гост на Солунския панаир на книгата през май. Той заяви, че ще се постарае ние да върнем жеста и Гърция да стане специален гост на панаира на книгата в НДК.

Христос Хоменидис отговаря на въпроса на водещия Светлозар Желев (отляво). Снимка: Владимир Дворецки

Желев запита Хоменидис как е започнал да пише. Гръцкият писател обясни, че семейството му се занимавало с политика и е било репресирано по време на режима на „черните полковници“ през 60-те години на 20-и век (одисеята на майка му, която на възраст 70 дни е била арестувана и зпратена в изгнание на Цикладите, е тема на романа „Ники“). Тъй като нямали пари, най-голямото развлечение на малкия Христос било да чете книги. Първата книга, която му направила впечатление, била „Тайнственият остров“ на Жул Верн. Когато пораснал, започнал да пише стихове, за да впечатлява момичетата, но не му потръгнало с поезията. Според него, най-великият гръцки поет е Константинос Кавафис, а всички останали са малки дръвчета в сянката на могъщия му дънер. Първия си разказ Хоменидис написал, въобразявайки си какво би станало, ако почине баба му. Той дал разказа на 95-годишната старица да го прочете, а тя казала, че е добър.

Тодор П. Тодоров не се сдържа и също разказа за своето детство. Той израснал в интелигентско семейство – майка му превеждала от немски. Близките му, естествено, го карали да чете приключенска литература, но на него Жул Верн не му бил интересен. Той се увлякъл по научната фантастика от поредицата на Библиотека „Галактика“ и започнал да пише на същата тема. Когато живеел в Прага с родителите си, баща му показал някои негови разкази на големия писател фантаст Любен Дилов-баща. Той обяснил на малкия си колега, че има оригинални идеи, но му липсват описания на природата и други картини. Тодор П. Тодоров разбрал, че това е нужно, за да може читателят да се потопи в един нов свят. Неговият роман „Хагабула“ бе обявен за „Роман на годината“ у нас и получи специално отличие на Европейската литературна награда за 2024 г.

Неформален разговор преди началото на дискусията. Снимка: Владимир Дворецки

На срещата в зала „Стефан Гечев“, наречена така в знак на почит към паметта на големия преводач на гръцка литература, присъстваха дипломати, културни дейци, преподаватели, издатели и преводачи, включително и Марина Деливлаева, която превежда романа „Ники“. Тя ми обърна внимание, че на корицата на гръцкото издание има снимка на майката на Христос Хоменидис.

За съжаление, не можах да остана докрая на дискусията, но Здравка Михайлова любезно ме информира за развитието на разговора между двамата писатели. Тодор П. Тодоров говорил за „икономия на болката“ – по какъв начин страдат, мърморят и се оплакват българите, и как го правят гърците; по какъв начин двата народа преживяват и осмислят травмата. Като народопсихологическа разлика изтъкнал и това, че българите искали да бъдат германци, но все нещо не им достига. Хоменидис вметнал, че гърците никога не са искали да бъдат германци – нямало как, след като са били под ботуша на нацистката окупация през Втората световна война.

Говори Здравка Михайлова. Снимка: Владимир Дворецки

Ето какво добави Здравка Михайлова:

Събитието, организирано от гръцкото посолство, е много навременно: то се случва в момента между 25 март,  когато Гърция отбелязва празника на националната си независимост – Гръцкото Благовещение, положило началото на освободителната революция от 1821 г., и  началото на май (7-10 май), когато България ще бъде фокусна страна на Международния панаир на книгата в Солун (Тодоров и Желев ще бъдат сред българските участници там). Това има както символично, така и практическо значение за укрепване на българо-гръцките литературни връзки. 

Между  гръцката и българската култури и книжнина съществува вековно общуване, още от времената на Византия, продължаващо през периода на българското Възраждане и придобиващо нови измерения и съдържание в съвременността.  

Като две съседни страни с изключително приятелски отношения и сътрудничество в различни области, все още съществуват „бели петна“ във взаимното опознаване на нашите култури и литертури. Подобни събития имат за цел да прехвърлят мостове както към читателската публика, така и към издатели, пред които служат като „визитна картичка“ за произведения на все още непревеждани у нас в самостоятелна книга автори като Хоменидис..Но и за двупосочно общуване, среща на гръцкоговорящата част от публиката с творчеството на Тодоров, представен в съседната ни страна с преводи на негови разкази и откъси от романа „Хагабула“. Да се надяваме, че сравнително скоро и българските, и гръцките читатели ще могат да държат в ръка преведени най-известните романи на двамата, съответно „Ники“ и „Хагабула“, отбеляза известната преводачка Здравка Михайлова.

Да се надяваме също така, че този интересен диалог между български и гръцки творци ще продължи и на по-широки форуми, като предстоящите панаири на книгата в Солун и София!

Автор: Владимир Дворецки

Подробен фоторепортаж от събитието може да видите тук

Източник: evropaworld.eu