Писателят Макс Лобе за семейните традиции в Камерун
Камерунският писател Макс Лобе живее в Швейцария от 18-годишната си възраст. Там завършва журналистика и комуникации, а после политически науки и администрация. Пише романите си на френски език, а после открива за себе си и родния език на своя народ, баса. Макс Лобе беше гост на Софийския международен литературен фестивал в края на 2019 г. и участва в предшествалата го международна конференция в Софийския университет на тема „Да пишеш на френски“. Младият писател направи много интересни изказвания за особеностите на френския език, който се говори в Африка, но покрай това спомена и за някои особености на африканските култури. Днес, в Световния ден на Африка, ви предлагам част от интервюто ми с него, посветена на семейните традиции в Камерун.
Защо заминахте за Швейцария?
Заминах за Швейцария, защото част от семейството ми живееше там, по-точно две от сестрите ми. Освен това родителите ми често ходеха там на почивка. Всъщност, отидох в Швейцария, за да продължа образованието си и останах вече 16 години.
Но пътувате в други франкофонски страни.
Трябва да кажа, че франкофонията ми помогна да пътувам. Литературата ми отвори доста врати. Това беше голям шанс за мен. По-рано пишех малко наивно, но сега разбирам какво правя и че то е сериозно занимание. Пътуванията са нещо хубаво, но уморяват. Трябва да си почивам, трябва да пиша. Но пътувам и представям Швейцария, която за мен означава много, както и Камерун, където съм роден.
Обичате ли да се връщате и в Камерун?
Това е родината ми. Когато се връщам там, нямам проблеми. Запазил съм нещо детинско у себе си и имам нужда от тази наивност и невинност, защото ако не гледаш света с очите на дете, губиш способността да се учудваш, губиш нюансите на цветовете.
Казахте, че в Камерун имате няколко майки.
Аз вече разбирам европейците, но допреди няколко години за мен беше немислимо някой да си присвои едно дете. Детето не е предмет. То принадлежи на всички и всички трябва да се грижат за него.
Кои са например вашите майки?
Лелите ми, съседката…
Дори съседката?
Да, дори съседката. Тя участва във възпитанието на детето. Както и продавачката. Защото, ако някой ден майката ми няма пари, за да ми купи храна, отивам при продавачката и й обяснявам, че сега нямаме пари, но после ще платим, и тя ми дава храна. Така тя става моя майка. Дори не е нужно да й обяснявам. Ако знае, че майка ми в момента я няма, продавачката сама ще ме повика и ще ми даде да ям. Това вече започва да изчезва, за което много съжалявам, защото вече и ние се повлияхме от Запада, дори се американизирахме. Хората стават индивидуалисти! В моето детство не беше така. Когато се връщам сега в африканските страни също се сблъсквам с това: „Не докосвай МОЕТО дете!“ Аз израствах с много жени, които са ми били майки. Ако жената, която те е родила, отиде някъде, има други майки, които ще се погрижат за теб.
Това само за вашия народ, който говори езика баса, ли е характерно или и за други африкански народи?
Мисля, че в културите банту, както и в северната част на страната, обществата са органични, в тях онова, което засяга един човек, засяга всички останали.
Дори да нямат роднинска връзка?
Да, защото съществува приятелството. Някои приятели могат да ти станат като братя и сестри. Дори може да кръстиш детето си на името на някой приятел. Всичко това постепенно изчезва, защото вече всеки предпочита да живее в своя свят.
А каква е ролята на бащата в Камерун? Защото разговарях с млада жена от Мали, която ми каза, че бащата е най-важният човек във възпитанието на детето. Тя например имаше няколко бащи! В Камерун матриархат ли имате?
Много ми харесва този въпрос! На практика съществуват и двата варианта, но мъжът си е мъж. Феминистките ще ми се разсърдят, но е така. Мъжът е основата фигура в семейството. Каквото и да се случва, той стои начело, но това съвсем не означава, че той взема решенията. Решенията ги вземат майките. Но тъй като мъжът е главата на семейството, той е този, който ще изрече какво е решението. Това са матриархални общества, но външно изглежда, че мъжът има последната дума.
Интервюто взе Гергина Дворецка
В рубриката Francophonie на сайта ни може да прочетете оригинала на интервюто на френски език.
Сродни публикации на сайта ни:
Малийката Япама Доло – доброволка на Франкофонията в София
Източник: www.evropaworld.eu