Сградата Хайсейден в град Ига, която е един вид лого на международния хайку конкурс в памет на Мацуо Башо Снимката е от сайта на конкурса

Владислав Христов стана първият българин, спечелил голямата награда на международния хайку конкурс, организиран от Мемориалния музей на японския поет Мацуо Башо (1644-1694), съобщиха от Издателство „Ерго“.

Ежегодно в този най-стар световен хайку конкурс участват хиляди поети от цял свят. Тази година се проведе 79-ото му издание. Жури бе Хидетаке Кавараджи – професор в Университета „Сангьо“ в Киото. Участниците можеше да изпратя до 10 непубликувани хайку на английски. Отличеното хайку на Владислав Христов е следното: 

end of the war
the tombstones
without shadows

(край на войната
надгробните камъни
без сенки)

Всички отличени хайку можете да видите на адрес: https://www.basho-bp.jp/en/.

Владислав Христов Снимка: Ванеса Попова

Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен. Работи като журналист и фотограф. Негова поезия е публикувана в литературни издания като „Granta“, „Cider Press Review“, „Drunken Boat“ и др. Носител е на отличия в националните конкурси: „Кратка проза“ на LiterNet & eRunsMagazine (2007), „Хайку на свободна тема“ (2010), „Добромир Тонев“ (2015), „Славейкова награда“ (2015), Международния конкурс за хайку – „Cherry blossom“ (2011), голямата награда „Basho-an“ (2020) на Музея Башо, Токио, първо място на японския конкурс „Akita“ (2021) и др. Девет години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Член е на Световната хайку асоциация и на „The Haiku Foundation“. Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация „Frogpond“, Световния хайку клуб „World Haiku Review“, „Simply Haiku“, „The Heron’s Nest“, „Modern Haiku“ и др. През 2016 г. хайку на Владислав Христов влиза в обучителната програма на университета Кумамото, Япония. Съставител е на първия учебник по хайку на български „Основи на хайку“. Текстовете му са превеждани на 18 езика. Издадени книги: „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018), „Комореби“ (поезия, 2019), „Писма до Лазар“ (поезия, 2020), „Мопсът на Вазов“ (кратки прози, 2021), „Мед от оси“ (фейлетони, 2023), „Пойни птици“ (поезия, 2024, отличена с Националната награда за поезия „Иван Николов“), „Маслен нос“ (поезия, 2025). (Бибриографичната справка за Владислав Христов е публикувана в сайта LiterNet)

Ето какво сподели Владислав Христов специално за сайта на Фондация „Европа и светът“: 

„Винаги съм приемал световните си хайку успехи в контекста на цялостния подем на българското хайку. Несъмнено българските майстори на хайку, чрез своето международно признание, показват, че не големината на държавата и езика, а светоусещането и талантът са най-важните фактори за написването на високи поетични хайку образци. Радвам се, че през последните години световната хайку общност се обърна към социалните проблеми, които споходиха човечеството, минавайки през ковид и стигайки до войните, които, за съжаление, и в момента бушуват. В този смисъл хайку показа едно от най-важните си качества: да обединява пишещите хора от цял свят в общи, човеколюбиви каузи. Тази тенденция особено силно се усеща когато погледнем отличените стихотворения на големите световни хайку конкурси. Това са предимно хайку, чиито автори имат ясно изразена социална ангажираност. Идват преломни за планетата ни времена, в които поетите не могат да си позволят да стоят в позицията на щрауси, заровили глави в пясъка. Моите най-искрени почитания за всички поети, които си позволват да пишат за днешните страдания и провали на човешкия род. Защото само чрез словото можем взаимно да се лекуваме и да продължаваме да крачим задено напред, по-добри и разбиращи ближните си”.

В информацията за наградата на Владислав Христов, която разпространи издателство „Ерго“, се съобщават повече подробности за Мемориалния комплекс в град Ига:

Къщата, в която е роден бащата на хайку поезията Мацуо Башо известна като Миномушиан, се намира близо до североизточния вход на градската крепост на град Ига, префектура Мие. Мемориалният музей е построен в знак на почит към Башо. Библиотеката на музея пази ръкописите на поета, наред с множество документи, представящи предмодерната ренга и хайкай литература. В средата на XVII век къщата е била в Акасака-чо, където си съжителстват Мачия, поселенията на самураи от по-низшите класи, и фермери. Бащата на Башо, Мацуо Йозаемон, се мести от Цуге в Ига, по-големият му брат, Ханзаемон, наследява имота, а семейство Мацуо живее там докъм края на XIX век. Откакто е обявена за исторически обект през 1955 г., къщата е отворена за посетители и претърпява няколко ремонта, а през 2018 г. и бива подложена на цялостна реставрация от управата на град Ига.

От 1947 г. насам Фестивалът Башо се организира ежегодно на 12 октомври, когато се отбелязва годишнината от смъртта на големия японски поет. Предшественик на този фестивал е Възпоменателният ден Шигуре, който се е състоял ежегодно от 1694 до 1946 г. Освен церемония, се провежда и национален конкурс за хайку, както и поклоннически пътувания до интересни места, свързани с Башо. Това поетично събитие улавя духа на културата и историята на този прекрасен планински град.

Сградата Хайсейден (началната снимка), която е един вид лого на международния хайку конкурс в памет на Мацуо Башо, е изградена в град Ига преди около 80 години по повод 300-ата годишнина от рождението на големия поет-пътешественик. Овалният покрив се нарича „чадърът на пътешественика“. Твърди се, че останалата част от сградата напомня за лицето и дрехите на Башо. Тя е фантастичен пример за традиционна японска архитектура, изградена през съвременната ера.

Източник: Издателства "Ерго" и www.evropaworld.eu