Книгата „Присъдата“ от Нейка Кръстева е написана увлекателно, но не е лека за четене заради темата си – съдбата на болните от множествена склероза в България. Нелечима, поне засега, болест, която води до пълна инвалидизация, затова наистина е жестока присъда за всеки с тази диагноза.

Нейка Кръстева е известна журналистка с дългогодишна практика в печатните медии. Работила е във „Вечерни новини“, „Отечествен фронт“, 168 часа“, „Стандарт“. Била е главен редактор на седмичника „Политика“, а в момента ръководи англоезичното издание „Europost“. Спечелила си е авторитет в разследващата журналистика. Реално „Присъдата“ е едно перфектно проведено журналистическо разследване. Проблемът е разгледан детайлно, потърсено е мнението на всяка от страните: болните и техните близки, лекарите.  Същевременно авторката е проучила огромна по обем информация, свързана с болестта и нейното лечение в световен мащаб. Ситуацията навсякъде е драматична: лекарствата са много скъпи и не лекуват, а облекчават в една или друга степен страданията на болния. Страшната истина е, че фармацевтичните фирми се стремят към печалба и нямат интерес да се търси лек, който да води до окончателно оздравяване. Укриват се и тежките странични ефекти от някои лекарства.

България не прави изключение. Пределно откровено Нейка Кръстева представя проблемите, с които се е сблъсквал всеки, който е имал нужда от лекарска помощ. Силата на нейната книга е и в това, че представя лични съдби. Главен герой в „Присъдата“ е Андрей – млад, талантлив компютърен специалист, поразен от страшното заболяване.  Авторката е предала неговия автентичен разказ за живота му преди и след получаването на „присъдата“ множествена склероза: осъзнаването, че всекидневието ти, общуването ти с другите коренно ще се променя, желанието да се бориш, моментите на очаяние, надеждата. Другите герои в книгата са майката на Андрей и неговата приятелка, които постоянно са в негова помощ, работодателят му, поел „риска“ да назначи човек с такова заболяване. В книгата е включено и интервю с академик, национален консулнант по нервни болести. Той категорично отрича лечението на множествената склероза да вреди. Говори за участието на екипа си в клинични проучвания на нови лекарства, благодарение на което се получава допълнително възнагражднение към заплатите, а дали после фармацевтичните фирми може да скрият истинските резултати от проучванията, излиза извън неговото полезрение.

Виждаме по-късно инцидентно същия академик през погледа на друга героиня от книгата, Криси, също болна от множествена склероза. И се питаш осъзнават ли понякога светилата в медицинската наука какво впечатление правят с държанието си към редовите пациенти.

Нейка Кръстева заслужава поздравления и за композицията на книгата си. Историята на Криси е преплетена с тази на Андрей не само заради общото им заболяване, а за да просветне и лъч надежда в общата отчайваща картина – младата жена съумява да живее с тази диагноза, да се възстанови психически след първоначалния шок и да гледа оптимистично напред. С „Един процент надежда“ завършва и разказът на Андрей, при когото болестта неумолимо напредва.

„Присъдата“ не може да се чете безпристрастно, тя предизвиква емоции. На първо място – съчувствие и съпричастност към жертвите на болестта, които неслучайно не наричам просто персонажи в книгата, а герои, каквито те действително са, водейки всекидневната си битка с тежкия здравословен проблем. „Присъдата“ предизвиква и възмущение от някои опити да се печели на гърба на болните, от често срещаното бездушие към съдбата им.

Достойнство на книгата е живият език – точен, пределно ясен, без словесни еквилибристики и опити за художествено разкрасяване. Една истинска, въздействаща документална проза, каквато европейският читател все повече цени.

Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu