Стихове от марокански поети – втора част

Публикувано:
17:30ч / 11.06.2018г
Брой прочитания:
958
Брой коментари:
0

Публикуваме другата част от преводите на стихотворения от марокански автори, представени на първата Вечер на мароканската поезия в България, която се състоя на 1 юни 2018 г. в резиденцията на Н.Пр. г-жа Закиа Ел Мидауи, посланик на Кралство Мароко у нас.

34305158_1759999597395817_8095274240627965952_oСтиховете прозвучаха в оригинал на арабски или френски и в превод на български език. Специалните гостенки на събитието, поетесите Надя Якин и Назиха Ал Мунтасир, прочетоха по едно свое стихотворение и по едно от поетесите Наджат Ражжах Ом Санаа и Муния ал-Алали, чиито преводи са включени в настоящата публикация. Снимките към нея са направени по време на литературното четене, като тази вляво е на журналиста Лъчезар Лозанов. На нея г-жа Малика Ел Хаддад, съветник в посолството на Кралство Мароко в София, чете в оригинал на френски език стохотворението на поетесата Фатема Шахид в оригинал на френски език.

 

“     “     “

Наджат Ражжах Ом Санаа

Празните столове

Ей, празни столове,

лишени от аромата на любимите,

тънете в мълчание,

никой не ви поглежда.

Есенните листа на Септември

ви покриха.

Толкова сте бледи!

Стъпките на мъглата

ви доближават,

настигат ви и стари приказки,

любовни истории,

стихове,

а вечерите придобиват форма

на прегръщащи се дървета.

Дървета се прегръщат.

Духат носталгични ветрове.

Ей, празни столове!

Покрай вас се разбиха

мечтите.

Свидетели сте на първи капки дъжд,

на първа среща,

на първи стих,

на първа радост.

Ей, празни столове!

Предсказвате отсъствието,

празнотата,

болката от дългото очакване,

прахосването на душевния копнеж,

когато изводите са направени.

Ей, празни столове!

Превод от арабски език: Хайри Хамдан

Поетесата Наджат Ражжах Ом Санаа е член на Управителния съвет на Съюза на писателите в Мароко, член на Световната литературна ислямска асоциация, както и на Творческата асоциация и международните контакти. Член е и на Мароканската организация за правата на човека и други граждански и литературни организации, кореспондент е на арабски и марокански информационни сайтове. Печели литературната награда „Наджи Нуман” в Ливан. Участва във форуми, фестивали и пресконфереции в Мароко и в чужбина. Нейни творби са публикувани в различни марокански и арабски вестници и списания. Стиховете й звучат още от края на седемдесетте години на двайсети век в арабски радиа и арабските отдели на световни радиа. Издала е стихосбирките „Стихове под окупация”, „Приказки за отсъстващото време”.

 

“  “  “

Фатема Шахид

Пустинна ездачка

Пустинна ездачка

в златен пурпур обвита

галопирам в безкрая на смутната нощ –

черна плитка над моите ароматни извивки.

Нумидийска пустиньо, твойте корени сини

ме пронизват в сърцето и кръвта ми разцъфва,

в розов цвят се превръщам.

Стъклописът небесен

на звездния прилив

е бездънен ковчег за дарения-песни,

а сияйните дюни

са дворци тишина,

пирамиди заспали

под дъха на боговете.

Превод от френски език: Гергина Дворецка

Фатема Шахид, родена в град Тарудант, е поетеса, писателка, консултант по комуникации в Мароко. Тя е сред най-изявените жени в изкуството и културата на своята страна. Председател е на Мароканската асоциация за солидарност и развитие, която работи за социално-.икономическото развитие чрез програми за самоусъвършенстване за най-бедното население. Живее и работи в Казабланка.

 

“       “      “

Аиса Икен

Митове и легенди

Разлиствам с ръка,

зажадняла от митове,

маслиновите клони,

покриващи безкрая,

долината на забравата.

Като Орфей със неговата лира

опитвам времето да усмиря

и да го спра,

да отнеса легендите оттатък хоризонта на нетрайното.

Превод от френски език: Гергина Дворецка

Аиса Икен е роден през 1937 г. в Кенчела, живее и работи в Рабат. Той е художник и поет, съчетаващ в творчеството си въображаемото и реалността. По-известните му творби са „Песен на Волубилис“ и „Песен на Делфи“. Умира през 2016 г. в Рабат на 79-годишна възраст.

 

“       “      “

Муния ал-Алали

Говори Шехеразада:

Попита ме събеседникът ми:

„Коя си ти?”

Аз съм тази, която винаги

те чака в края на пътя.

Аз съм твоята разсеяност

в прегръдката на болката

и отново ти помахвам с надежда.

Аз съм Ева, втората ти половина.

Другата ми половина е хамелеон.

Аз съм сълзата, която те вълнува

и блести, за да потъне в забвение.

Аз съм поклонът във всяка изгубена молитва,

далече от Меката на молещия се и от Всевишния.

Аз съм непокорният поклон на хора,

които не желаят да сведат челата си надолу.

Аз съм куца и сляпа в очите ти, незначителна

проститутка, лишена от стимула и желанието

просто да остане.

Аз съм половината на изтичащия ден.

Другата му половина е напоена с надежда и очакване.

Затова ме изпиши, ако можеш!

Изтрий ме, когато успееш!

Тъй като съм самата дълбина,

единствено проникновението има смисъл.

Не ме интересува вече коя съм аз,

Нито ти кой си, нито твоите желания?

Превод от арабски език: Хайри Хамдан

Муния ал-Алали е мароканска поетеса. Емигрира в Италия, където живее и работи като преводач. Председател е на „Организация на новия хоризонт“, която се занимава предимно с решаване на проблемите на мароканското малцинство в Италия.

 

“    “    “

 Абдерахман Бенамза

Описание на пътуването в самия себе си

Хората, спящи като птици,

всеки от тях кристал в нощта,

градини малки, потопени

във водите на съня,

изпълнен с лудост.

Превод от френски език: Гергина Дворецка

Абдерахман Бенамза е френско-марокански поет, писател и изкуствовед, роден през 1952 г. в Маракеш. Издал е 5 книги. В поезията си съчетава реализъм и въображение.

 

“    “    “

Абелатиф Лааби

Не вярвайте

Не вярвайте,

че се оставям на съдбата,

без да реагирам.
Езикът ми може да е остър

и провокативен

срещу създаването на нови догми,

представени в обвивка постмодерна

на битката между добро и зло.

Противодействам с
моите муниции –
сълзите на една бунтарска съвест
срещу организирания хаос
на света.
Последен мохикан ли съм?
Едва ли.

Превод от френски език: Гергина Дворецка

Абелатиф Лааби е френско-марокански преводач, писател и поет, роден през 1942 г. във Фес. През 1966 г. основава списание „Souffles“ дихания, което играе забележителна роля в културното обновление в страната и в страните от Магреба. Заминава за Франция през 1985 г. Получава наградата „Гонкур“ за поезия на 1 декември 2009 г. и Голямата награда на Франкофонията на Френската академия през 2011 г. Член е на Съюза на мароканските писатели.

Стихове от други марокански поети може да прочетете тук.

Още по темата на сайта ни:

Първа вечер на мароканската поезия в България

Източник: www.evropaworld.eu