Стихове от Франсиско Муньос Солер

Публикувано:
11:44ч / 12.02.2022г
Брой прочитания:
512
Брой коментари:
0

Франсиско Муньос Солер е роден в испанския град Малага на 24 декември 1957 г. Автор е на близо 30 книги с поезия. Има публикации в над 100 литературни издания. Превеждан е на английски, френски, португалски, руски, турски, арабски, бенгалски, италиански, румънски, български, македонски, асамски, казахски, узбекски, немски, хинди. Участвал е в международни поетични фестивали и панаири на книгата в Испания, Италия, Франция, Индия, Бангладеш, Палестина, САЩ, Канада, Мексико, Куба и много страни от Централна и Южна Америка. Самият той е организирал литературни събития в родния си град Малага. 

Наскоро той ни изпрати цикъл свои стихотворения, преведени на български от Виолета Бончева, които публикуваме на сайта ни:

ФРАНСИСКО МУНЬОС СОЛЕР

ИСПАНИЯ

 

В ЕДНА СТАЯ,

на един скъпарски хотел,

чиито огромни прозорци наблюдават

границата,

в една гореща неделя в Тихуана,

без нещо за правене, само като едно растение,

абсорбирам като вода стихотворения

на Буковски –

прочетох някои от първите му години

и ме обзема тяхната анархия,

блясъка на неговата поезия.

 

В Тихуана

 

ОБХВАНАТА ОТ НОЩТА,

от любовта и приятелството,

пие, приказва, танцува, целува,

очите й искрящи търсят състрадание

и надежда,

иска тази нощ никога да не свършва,

заобиколена от хора,

които я обичат.

В Тихуана

 

ДА ОБХОДИШ ПОЛОВИНАТА СВЯТ,

за да измислиш места,

преминавайки ненужно други,

в някоя част на света,

за да се върнеш с мен.

 

В Тихуана

 

ЗНАМ КЪДЕ Е БОЛКАТА,

която идва при нас и владее

в точката неосезаема,

гравитираме без мярка

за повече,

отколкото искаме,

да преобърнем Земята.

 

В Тихуана

 

НИКОЕ МЯСТО НЕ Е ЗА ЖИВЕЕНЕ,

ако не очакваш една целувка,

един жест на нежност.

 

В Тихуана

 

ВЧЕРА ПРОЧЕТОХ ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ НА БУКОВСКИ –

казваше, че една проститутка за домашна услуга

донесла неговите стихове неиздадени

и без копие,

и си спомних,

че никого не бях заблуждавал,

представих си неговата досада,

и каква би била моята.

Предчувствайки го,

в Тихуана оставих десет,

очаквам да ги изпратят, защото,

както той каза

има много поети

и малко поезия.

 

На летището в Мексико Сити

 

ОСТАВЯМ ТХУАНА,

нейния шумен център

с безлична физиономия,

нейната граница и нейните лагери

за депортирани,

една противна скулптура

в жестока колония на насилници,

нейния див плаж

и нейните острови Коронадас,

 

нейните препятствия, нейния хиподрум,

нейните хрътки,

нейния автономен университет,

нейните отходни места,

нейните прогимназии,

нейните поети,

нейните добри хора

и нейната грапава хубост.

 

Летището в Мексико Сити

 

ДНЕС, ДЕНЯТ НА САН ФРАНЦИСКО, ПРАЗНУВАМ

във въздуха: Мексико, Франция… Малага,

много часове по летищата четейки,

наблюдавайки Енрике,

седящ сред разнообразните характеристики на хора

от всички континенти,

в Париж има група японци,

почти всички младежи,

прави ми впечатление,

че почти всички жени са с очила

и ми приличат на безполови,

искам прогресът да не засегне всички,

би било тъжно.

Летище Шарл дьо  Гол, Париж

 

Превод от испански: Виолета Бончева

Източник: www.evropaworld.eu