Стихове от Франсиско Муньос Солер

Франсиско Муньос Солер
Франсиско Муньос Солер е роден в испанския град Малага на 24 декември 1957 г. Автор е на близо 30 книги с поезия. Има публикации в над 100 литературни издания. Превеждан е на английски, френски, португалски, руски, турски, арабски, бенгалски, италиански, румънски, български, македонски, асамски, казахски, узбекски, немски, хинди. Участвал е в международни поетични фестивали и панаири на книгата в Испания, Италия, Франция, Индия, Бангладеш, Палестина, САЩ, Канада, Мексико, Куба и много страни от Централна и Южна Америка. Самият той е организирал литературни събития в родния си град Малага.
Наскоро той ни изпрати цикъл свои стихотворения, преведени на български от Виолета Бончева, които публикуваме на сайта ни:
ФРАНСИСКО МУНЬОС СОЛЕР
ИСПАНИЯ
В ЕДНА СТАЯ,
на един скъпарски хотел,
чиито огромни прозорци наблюдават
границата,
в една гореща неделя в Тихуана,
без нещо за правене, само като едно растение,
абсорбирам като вода стихотворения
на Буковски –
прочетох някои от първите му години
и ме обзема тяхната анархия,
блясъка на неговата поезия.
В Тихуана
ОБХВАНАТА ОТ НОЩТА,
от любовта и приятелството,
пие, приказва, танцува, целува,
очите й искрящи търсят състрадание
и надежда,
иска тази нощ никога да не свършва,
заобиколена от хора,
които я обичат.
В Тихуана
ДА ОБХОДИШ ПОЛОВИНАТА СВЯТ,
за да измислиш места,
преминавайки ненужно други,
в някоя част на света,
за да се върнеш с мен.
В Тихуана
ЗНАМ КЪДЕ Е БОЛКАТА,
която идва при нас и владее
в точката неосезаема,
гравитираме без мярка
за повече,
отколкото искаме,
да преобърнем Земята.
В Тихуана
НИКОЕ МЯСТО НЕ Е ЗА ЖИВЕЕНЕ,
ако не очакваш една целувка,
един жест на нежност.
В Тихуана
ВЧЕРА ПРОЧЕТОХ ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ НА БУКОВСКИ –
казваше, че една проститутка за домашна услуга
донесла неговите стихове неиздадени
и без копие,
и си спомних,
че никого не бях заблуждавал,
представих си неговата досада,
и каква би била моята.
Предчувствайки го,
в Тихуана оставих десет,
очаквам да ги изпратят, защото,
както той каза
има много поети
и малко поезия.
На летището в Мексико Сити
ОСТАВЯМ ТХУАНА,
нейния шумен център
с безлична физиономия,
нейната граница и нейните лагери
за депортирани,
една противна скулптура
в жестока колония на насилници,
нейния див плаж
и нейните острови Коронадас,
нейните препятствия, нейния хиподрум,
нейните хрътки,
нейния автономен университет,
нейните отходни места,
нейните прогимназии,
нейните поети,
нейните добри хора
и нейната грапава хубост.
Летището в Мексико Сити
ДНЕС, ДЕНЯТ НА САН ФРАНЦИСКО, ПРАЗНУВАМ
във въздуха: Мексико, Франция… Малага,
много часове по летищата четейки,
наблюдавайки Енрике,
седящ сред разнообразните характеристики на хора
от всички континенти,
в Париж има група японци,
почти всички младежи,
прави ми впечатление,
че почти всички жени са с очила
и ми приличат на безполови,
искам прогресът да не засегне всички,
би било тъжно.
Летище Шарл дьо Гол, Париж
Превод от испански: Виолета Бончева
Източник: www.evropaworld.eu