Стилиян – Малкият принц, който рисува

Публикувано:
09:15ч / 16.07.2015г
Брой прочитания:
2 567
Брой коментари:
0

11749732_1117189654976425_814060764_nСигурно си спомняте думите на Малкия принц: „Моля… нарисувай ми овца!” и изненадата на възрастния човек, виждайки до себе си, сред пясъците на пустинята, едно малко момченце, дошло от далечна звезда. Нещо подобно на описаното от Антоан дьо Сент-Екзюпери преживях и аз преди година, когато сред шумотевицата на един прием се оказах близо до едно момченце, което ме погледна със звездни очи и ми каза: „Аз рисувам.” Почувствах се не по-малко изумена от автора на „Малкия принц”, защото светските приеми не са място, където често се срещат деца, а и едва ли първото нещо, което човек очаква да чуе от едно дете, когато случайно се озове до него, са думите: „Аз рисувам.”

„А, така ли! – отговорих тогава. – Ами добре, браво!” Момченцето обаче явно държеше да взема на сериозно думите му и добави: „Искаш ли да видиш?” Вече бях напълно заинтригувана, представих си как детето вади бележниче и започва да рисува и така сценката наистина щеше да заприлича на откъса от „Малкия принц”, но с разменени роли: рисуващият е не възрастният човек, а детето.

„Да, искам да видя как рисуваш!”

И Стилиян (тогава още не знаех, че се казва така) извади смартфона си и започна да ми показва снимки на свои рисунки. Дотолкова се бях вживяла в историята на Екзюпери, че си представях само класически лист хартия и някакъв молив или химикалка, но момченцето, с което говорех, просто ми напомни, че живеем в съвременния свят и техниката може да ни помага повече отпреди.

Следващата ми огромна изненада дойде от самите рисунки на Стилиян. Стори ми се невероятно едно дете да рисува толкова добре. По онова време вече обмисляхме информационния сайт на нашата фондация и в него важно място щеше да има рубриката „Таланти”. Разглеждайки творбите на малкия художник миналото лято, си казах, че непременно той ще бъде един от героите на тази рубрика.

И това наистина се случва сега, една година по-късно. Представяме ви 11-годишният художник Стилиян Петрунов!

Дядо на Стилиян е известният журналист Мохамед Халаф, един от най-често канените от медиите коментатори по теми за Близкия Изток. Същевременно той е и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски” – в катедра „Политология” на философския факултет курсът му е „Международните отношения и Близкия Изток”, а във Факултета по журналистика чете лекции по международна комуникация, арабски медии и глобализация. Гост-лектор е и в Нов български университет, участва в различни конференции.

Разказвам всичко това, защото, за да бъде разбран добре Стилиян, е важно да се знае повече за семейството му. Неговият дядо Мохамед Халаф е усетил желнието на детето да общува повече със зрели, възрастни хора и затова го води на много места със себе си, включително на приеми – където и самата аз за първи път видях младия художник. Усещайки силната духовна връзка между дядо и внук, държах да интервюирам Стилиян в присъствието на дядо му. За щастие, към тях се присъедини и майката на талантливото дете – Силвия Халаф, за която също ще стане дума малко по-късно.

Така започна разговорът ми с трима събеседници и една тема: Стилиян, който рисува!

– Кога започна да рисуваш?

– Започнах преди една година. За рождения ден на един мой приятел реших да му подаря рисунка. Мама видя какво съм нарисувал и каза, че е много хубаво. После ме записа на школа…

– Преди това, когато беше по-малък, не рисуваше ли?

– Не, преди това не.

– Кога ти идва вдъхновението?

– Аз обичам да си рисувам сам, на спокойно място, без някой да ми гледа рисунките, без да ми пречи. Обичам да съм затворен в стаята и ако ми хрумне нещо – да си го нарисувам.

– А като ходиш на школа по рисуване, не ти ли пречат хората там?

– Не, защото ги познавам, те са ми приятни.

11739502_10153537429674309_1402220342_n– Ти си овладял много добре техниката на рисуване.

– Аз използвам техника със сенки, например, ако рисувам тяло на жена – правя едната част да е светла, а другата част на тялото да е по-тъмна… Пикасо рисува така.

Рисунка на Стилиян
Рисунка на Стилиян

– Той ли ти е любимият художник?

– Той и Ван Гог… Сезан също.

– Сега чете книга за Салвадор Дали – намесва се дядото на Стилиян, Мохамед Халаф.

– А на теб иска ли ти се да приличаш по стил на Салвадор Дали? – питам малкия художник.

– Не, той има много странен стил.

Св. княз Борис I, нарисуван от Стилиян
Св. княз Борис I, нарисуван от Стилиян

От разговора разбирам, че Стилиян е овладял техниката си на рисуване в школата на Станка Желева. Там децата прерисуват картини, но това не е буквално копиране, всяко дете влага и личен творчески елемент. Когато прерисували икони, Стилиян си избрал образа на Свети княз Борис.

– В школата ни питаха какво искаме да рисуваме: Исус, Богородица, Свети Георги, Свети Петър… Аз си избрах Борис, че ми беше най-интересно.

Освен школата на Станка Желева Стилиян е посещавал и други курсове. В един от тях имал задачата да рисува върху коприна и той изобразил Феникс.11736994_10153537429709309_305554944_n

– Дадоха ни да прерисуваме едни картинки с животни – те бяха бебешки: Мечо Пух, пчеличката Мая. Аз си избрах един Феникс, защото беше по-труден – уточнява Стилиян.

След като разговарям с 11-годишен художник, редно е да го попитам как е с училището, ходи ли там с удоволствие.

– Отличник ли си?

– Да, донякъде. По-скоро петици, отколкото шестици… Но сега на матурите в четвърти клас нямах петица, всичко беше 6!

От дядо му научавам, че ходи на курсове по английски в Британския съвет.

– Сигурно и арабски знаеш.

– Не, на арабски още не съм го учил – отговаря Мохамед Халаф вместо внука си – но и това ще стане, защото той много иска да знае езика.

   – Обичаш ли да четеш? – продължавам интервюто.

   – Да. За история, география… Дядо ми подари историята на България и книги за учени – за Айнщай и др..

– Кажи каква музика слушаш? – подсказва следващия въпрос Мохамед Халаф и се оказва, че внукът му обича джаз. И опера.

– Самият ти пееш ли? – питам аз.

– Не, аз не мога – признава детето. – Някои неща не мога да ги правя така добре, както рисуването.

– Като те гледам, мисля, че си много артистичен – актьор не искаш ли да станеш?

– Не. По-скоро сестра ми е артистична. Аз съм от срамежливите.

– Защо ли не мога да ти повярвам, че си от срамежливите – казвам най-откровено, припомняйки си как миналата година това непознато за мен дете първо ме заговори и ми каза, че рисува.

Стилян с деца от школата по рисуване
Стилян с деца от школата по рисуване

– Срамежлив е, наистина – потвърждава и майка му Силвия Халаф. – Но сам подбира хората, с които контактува.

– Аз не искам да съм публично лице – заявява Стилиян

– Е, защо? – любопитствам аз.

– Защото, ако стана публично лице, няма да мога да дишам от папараци. Аз обичам по-затворения живот. Люба, сестра ми, където отиде, започва да се запознава с хората около нея, да пее песнички, да танцува. Аз, както ви казах, съм по-затворен човек. Мама е като Люба. А аз приличам на дядо – произнася Стилиян и поглежда с гордост Мохамед Халаф.

– Копира ме – усмихва се дядото.

После двамата с дъщеря си ми обясняват, че момчето има чертите на баба си, съпругата на Мохамед, вече покойница – от нея са светлите звездни очи на Стилиян.

Не се изкушавам да поведа разговора към преплитането на различни култури в това българо-арабско семейство. Достатъчно е да се убедя с очите си, че децата от така наречените „смесени” бракове най-често са красиви, талантливи, необикновени! Майката на малкият художник също е доказателство за това – завършила е финанси в Лондон, но впоследствие открива, че не й допада да работи в банка. В момента е направила кулинарията своя професия. Когато я гледа човек, по-скоро би си я представил като телевизионна или кинозвезда. Баща й наистина се е опитал да я насочи към телевизионната журналистиката, но и там Силвия не се почувствала в свои води. Сега е напълно удовлетворена от работата си. В момента пише книга и когато я завърши, ще имаме повод да говорим специално за нея.

Стилиян засега няма амбицията на майка си да се изявява като писател. Смее се, че като 6-годишен написал стихотворение, но баба му деликатно го посъветвала да не продължава със стиховете. „Значи не е било много хубаво стихотворението, щом баба така ми каза” – смее се детето. Неговата наблюдателност и въображението му обаче вероятно след години ще го насочат към белетристиката.

Накрая го питам как се вижда в бъдещето.

– Не знам. Каквото стане от мен – стане. Дано през тези години живот, които ми предстоят, да ме запомнят с нещо!

Фениксът, нарисуван от Стилиян
Фениксът, нарисуван от Стилиян

Това беше интервюто ми с детето, което при първата случайна среща с него преди година, най-неочаквано ме заговори и ми каза, че рисува, а после ме изненада с невероятно добрите си рисунки.

11-годишният Стилиян иска в бъдеще да го запомнят с нещо. Истината е, че и сега, който е разговарял с него, го е запомнил със странното съчетание между зрялост и детска чистота. Както Малкия принц на Екзюпери.

 

Интервюто взе Гергина Дворецка

 

Източник: www.evropaworld.eu