Европейската комисия прие стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани, потвърждавайки европейското бъдеще на региона.

В стратегията се посочват приоритетите и областите на съвместно засилено сътрудничество с цел преодоляване на конкретни ключови предизвикателства и по-специално необходимостта от основни реформи и добри съседски отношения.

Стратегическият документ разяснява стъпките, които Черна гора и Сърбия следва да предприемат за приключване на присъединителния процес до 2025 г.; другите държави могат да ги настигнат, но засега Черна гора и Сърбия са единствените две държави, с които вече се водят преговори за присъединяване. Тази перспектива в крайна сметка зависи от силната политическа воля, осъществяването на реални и трайни реформи и окончателното разрешаване на споровете със съседните държави. Албания и бившата югославска република Македония отбелязват значителен напредък по пътя си към ЕС и Комисията е готова да изготви препоръки за започването на преговори за присъединяване въз основа на изпълнените условия. Комисията ще започне изготвянето на становище относно молбата за членство на Босна и Херцеговина след получаване на изчерпателни и цялостни отговори на своя въпросник. При непрекъснати усилия и ангажираност Босна и Херцеговина би могла да стане кандидат за присъединяване. Косово има възможност за траен напредък чрез изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, както и да ускори напредъка си по пътя към ЕС, когато обективните обстоятелства са налице.

За изпълнението на стратегията за Западните Балкани и за подкрепа на плавния преход към членство е абсолютно необходимо да има подходящо финансиране. Комисията предлага постепенно увеличаване на финансирането по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) до 2020 г., доколкото е възможно в рамките на разпределените средства по текущия пакет. Само за 2018 г. вече е предвидена предприсъединителна помощ за Западните Балкани в размер на 1,07 милиарда евро в допълнение към близо деветте милиарда евро през периода 2007—2017 г.

Освен това Комисията оповести шест водещи инициативи с конкретни действия, които ЕС ще предприеме през следващите години в подкрепа на усилията за трансформация на Западните Балкани в области от взаимен интерес.

Председателят на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер заяви: „Като инвестираме в стабилността и просперитета на Западните Балкани, инвестираме в сигурността и бъдещето на нашия Съюз. Макар че няма да има други разширявания по време на настоящия мандат, днес Европейската комисия очерта европейското бъдеще за Западните Балкани. При силна политическа воля, реални и трайни реформи и окончателно решаване на споровете със съседни държави Западните Балкани могат да постигнат напредък по своя път към ЕС.Дали това ще бъде постигнато, ще зависи изцяло от обективните им заслуги. Европейската комисия ще бъде строга, но и справедлива. Ще посетя всяка от страните в Западните Балкани в края на месеца, за да отправя ясно послание: продължавайте с реформите и ние ще продължим да подкрепяме европейското ви бъдеще.“

Върховният представител и заместник-председател Федерика Могерини заяви: „Западните Балкани са част от Европа: споделяме обща история, географско положение, културно наследство, възможности и предизвикателства — днес и в бъдеще. Общ е интересът да работим все по-сплотено за осигуряване на икономическото и социалното развитие на нашите народи, както и сигурността. Тази стратегия показва пътя, който ни предстои: всеки от шестимата ни партньори трябва да преодолее веднъж завинаги миналото, а всички ние заедно — да направим процеса на Западните Балкани към Европейския съюз необратим и да обединим отново континента.Стратегията ясно ни показва обща, ясна, недвусмислена, надеждна и конкретна перспектива за интеграция в ЕС на всяка от шестте държави партньорки. Идните месеци ще бъдат не само натоварени, но и от решаващо значение, за да гарантираме, че тази историческа и уникална възможност няма да бъде пропиляна.“

Комисарят по въпросите на европейската политика за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан подчерта: „Днес потвърждаваме, че вратата на Съюза е отворена за Западните Балкани, които вече са анклав, заобиколен от ЕС, и че предложението ни е искрено. С новия подход, подплътен с конкретни мерки, укрепваме процеса на разширяване, за който са необходими надеждни усилия и реформи, по-специално за засилване на принципите на правовата държава. Трябва да продължим да работим за благото на гражданите.“

Акцент върху убедителните реформи и помирението

За да спазят критериите за членство в ЕС и тъй като това е в техен интерес, Западните Балкани трябва да изпълнят всеобхватни реформи в ключови области. Принципите на правовата държава, основните права и управлението трябва да бъдат укрепени в значителна степен. Съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, както и реформата на публичната администрация трябва да доведат до реални резултати, а доброто функциониране на демократичните институции — да бъде засилено в значителна степен. Икономическите реформи трябва да се осъществят активно, така че да бъдат преодолени структурните слабости, ниската конкурентоспособност и високото равнище на безработица.

Всички държави трябва да се ангажират на думи и дела да преодолеят наследството от миналото чрез постигане на помирение и разрешаване на набелязаните проблеми, и по-конкретно на граничните спорове, много преди присъединяването си към ЕС. Необходимо е всеобхватно, правнообвързващо споразумение за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово, за да могат да напредват по пътя си към европейско бъдеще.

За изпълнението на стратегията за Западните Балкани и за подкрепа на плавния преход към членство е абсолютно необходимо да има подходящо финансиране. Комисията предлага постепенно увеличаване на финансирането по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) до 2020 г., доколкото е възможно в рамките на разпределените средства по текущия пакет. Само за 2018 г. вече е предвидена предприсъединителна помощ за Западните Балкани в размер на 1,07 милиарда евро в допълнение към близо деветте милиарда евро през периода 2007—2017 г.

Следващи стъпки по пътя към членство в ЕС

Политиката за разширяване на ЕС е неделима част от по-широката стратегия за укрепване на Съюза до 2025 г., очертана от председателя Юнкер в речта му за състоянието на Съюза от септември 2017 г. и в пътната карта за по-обединен, по-силен и по-демократичен Съюз. Въпреки че ЕС би могъл да наброява повече от 27 държави членки, динамиката на напредъка по пътя на всяка от държавите от Западните Балкани се обуславя от нейните собствени заслуги и скоростта, с която тя напредва, в зависимост от конкретно постигнатите резултати. В стратегията са разяснени стъпките, които Черна гора и Сърбия следва да предприемат за приключване на присъединителния процес до 2025 г.; другите държави могат да ги настигнат, но засега Черна гора и Сърбия са единствените две държави, с които вече се водят преговори за присъединяване. Тази перспектива в крайна сметка зависи от силната политическа воля, осъществяването на реални и трайни реформи и окончателното разрешаване на споровете със съседните държави.

Всички държави от Западните Балкани имат възможност да постигнат напредък по своя път към ЕС.Комисията оценява всички страни по справедлив и обективен начин въз основа на техните заслуги и скоростта, с която напредват. Албания и бившата югославска република Македония отбелязват значителен напредък по пътя си към ЕС и Комисията е готова да изготви препоръки за започването на преговори за присъединяване въз основа на изпълнените условия. Комисията ще започне изготвянето на становище относно молбата за членство на Босна и Херцеговина след получаване на изчерпателни и цялостни отговори на своя въпросник. При непрекъснати усилия и ангажираност Босна и Херцеговина би могла да стане кандидат за присъединяване. Косово има възможност за траен напредък чрез изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, както и да ускори напредъка си по пътя към ЕС, когато обективните обстоятелства са налице.

Политически ангажимент на лидерите на региона

На разглежданите държави предстои много работа, за да бъдат в състояние да отговорят на условията и критериите за членство в ЕС. В стратегията се подчертава, че лидерите на региона не трябва да изпитват съмнения по отношение на стратегическата си ориентация и ангажираност. Именно те трябва да поемат отговорност, за да превърнат тази историческа възможност в реалност.

Подготовка на ЕС за приемане на нови държави членки

ЕС трябва да има готовност да приеме нови държави членки, включително от институционална и финансова гледна точка, след като те изпълнят необходимите условия. Съюзът трябва да стане по-силен, по-стабилен и по-ефективен, преди да се разрасне още. За ефективното вземане на решения е необходимо да се гласува с квалифицирано мнозинство в Съвета по отношение на областите на политиката, за които такова гласуване вече е предвидено. Освен това, както бе обявено от председателя Юнкер в речта му за състоянието на Съюза за 2017 г., през първото тримесечие на 2018 г. Европейската комисия ще представи възможностите за допълнително засилване на гласуването с квалифицирано мнозинство. Също така е необходима по-ефективна система за справяне със системните заплахи или нарушения на принципите на правовата държава в коя да е държава — членка на ЕС. През октомври 2018 г. се очаква инициатива на Комисията в тази връзка.

И накрая, трябва да бъдат въведени специални условия, за да се гарантира, че бъдещите държави членки не могат да блокират присъединяването на други държави кандидатки от Западните Балкани.

Източник: Представителство на ЕК в България