Цар Фердинанд изнесъл анонимно доклад на орнитологичен конгрес в Оксфорд
Цар Фердинанд излиза от сградата „Роудс Хаус“ в Оксфорд, където се е провеждал орнитологичният конгрес през 1934 г. Отляво се вижда публикацията във в. „Дънстан таймс“, озаглавена „Фердинанд Лисицата: Кариерата на един бивш цар“. Снимки: МОН, Национална библиотека на Нова Зеландия
Бившият български монарх цар Фердинанд е участвал в орнитологичен конгрес във Великобритания през 1934 г. и дори е изнесъл анонимно доклад за птиците в Източна Африка, който е бил посрещнат със специален интерес. Това научих неотдавна от публикация в новозеландския вестник „Дънстан таймс“ от 1937 г., която се позовава на твърдения на българката лейди Мюър (Надежда Станчова – б. а.). Тази любопитна новина от миналото се потвърждава и от други статии в чуждестранни медии. „Фердинанд Лисицата“, както е бил наричан нашият монарх по време на Първата световна война заради дългия му нос и хитрия му нрав, първоначално живеел безгрижно като австрийски ерцхелцог във Виена. Както пише сп. „Нейчър“, той обаче развил интерес към орнитологията още на 13-годишна възраст под влиянието на кронпринца Рудолф, който също бил уважаван орнитолог. Когато Фердинанд бил избран за български княз през 1887 г., той вече бил член на Германското орнитологично дружество, на което останал патрон до смъртта си. Още преди това младият благородник посетил Бразилия, за да изучава птиците на Южна Америка. След като се възкачил на българския трон, той основал през 1889 г. Княжеския естественоисторически музей (сега Националният природонаучен музей към БАН), където се съхранявали личните му колекции от птици, бозайници и пеперуди.
Залата с птиците в Националния природонаучен музей (НПМ) в София. Снимка: НПМ
Както е известно, през октомври 1918 г. Фердинанд абдикира в полза на своя син – цар Борис III. След това той се оттегля в малка вила в германския град Кобург, но всяка година осъществява дълги пътувания в чужбина. Според лейди Мюър, Фердинанд е проявил достойнство в изгнанието си и затова вестниците пишели толкова малко за него.
Надежда Станчова е първата жена дипломат в България и на Балканите. Тя е дъщеря на нашия политик и дипломат Димитър Станчов, била е придворна дама на княгиня Мария-Луиза и царица Елеонора. Владеела е осем езика, била е секретар-преводач на нашата делегация при подписването на Ньойския договор. След Деветоюнския преврат през 1923 г. и убийството на премиера Александър Стамболийски, в знак на протест тя подава оставка като първи секретар на българската легация във Вашингтон. Започва работа като журналист и продуцент в Би Би Си, а през 1924 г. се омъжва за шотландския благородник лорд Александър Мюър. След това работи в британското външно министерство и в Обществото на народите, но продължава да подкрепя българската кауза. Тя посредничи за уреждането на визитата на цар Борис III и царица Йоанна в британското кралско имение Балморал в Шотландия през 1938 г.
Надежда Станчова през 1922 г. Снимка: Уикипедия
Лейди Надежда Мюър разказва пред „Ивнинг пост“, че в Кения се запознала с бял ловец, който бил шофьор на цар Фердинанд из тази африканска страна и в съседна Уганда. Бившият ни монарх проявил забележителни познания за птиците, животните и растенията, както и голяма издръжливост и търпение. Докато си почивали на брега на езерото Виктория, шофьорът забелязал, че под наметалото си Фердинанд носел орден. Бившият цар разказал, че получил отличието преди близо 40 години от британската кралица Виктория в замъка Уиндзор. Фердинанд е бил племенник на нейния покоен съпруг принц Алберт. Както обаче припомня в. „“Отаго дейли таймс“, синът на Виктория – крал Едуард VII, по едно време отказва да разреши на нашия цар да стъпи във Великобритания.
Цар Фердинанд заедно с директора на НПМ д-р Иван Буреш в Египет през 1929 г. Снимка: БНР
Визитата на Фердинанд през 1934 г. е била осъществена инкогнито. Както допълва „Отаго дейли таймс“, той пристигнал в пристанището Дувър под името граф Мурани (едно от родовите му имения в Унгария – б. а.). Бившият цар бил придружен от четиричленна свита, охранявали го служители на британската Сикрет сървис. Не била съобщена причината за идването му на Острова, но се предполагало, че е във връзка с любимото му хоби – орнитологията.
Повече подробности за визитата на Фердинанд дава уелският в. „Нейшън“. Той потвърждава, че през юли 1934 г. бившият ни цар е участвал в Осмия международен конгрес по орнитология, който се е провел в Оксфорд. Нещо повече – „граф Мурани“ е бил избран за един от тримата вицепрезиденти на престижната научна проява с участието на над 350 делегати от 25 страни!. „Нейшън“ отделя специално внимание на традиционната „дълга екскурзия“, която се провежда в края на всеки конгрес. За целта били избрани населените с птици острови по крайбрежието на графство Пембрукшър в Западен Уелс, които били сравнително близо до Оксфорд. Британският Кралски военноморски флот предоставил за превоз на делегатите два свои разрушителя – „Уиндзор“ и „Улфхаунд“. 73-годишният Фердинанд бил специален гост на борда на „Уиндзор“. Разрушителите бързо и безпроблемно откарали орнитолозите до островите благодарение на факта, че нямало вълнение. Но там се оказало, че страдащият от подагра Фердинанд изпитвал големи затруднения при ходенето. Наложило се да го придружава флигел-адютант със специално столче, на което монархът да си отпочива на всеки стотина метра. Оказали му още една специална почест, като го закарали с катера на „Улфхаунд“ на обиколка около остров Скомър, за да разгледа отблизо гнездещите морски птици.
Цар Фердинанд (в средата) на борда на британския разрушител „Уиндзор“ по време на пътуването до птичите острови в Западен Уелс. Снимка: „Нейшън“
Въпреки че Фердинанд е бил световно признат орнитолог, не е известно той да е нарекъл на свое име някой вид птици, които е открил. Огромната колекция от пернати, които е донесъл от своите експедиции в Африка и Южна Америка или е закупил от други специалисти, и днес може да се разгледа в Националния природонаучен музей в София.
Автор: Владимир Дворецки
Сродни публикации на сайта ни:
Източник: evropaworld.eu