Едно от най-вълнуващите за мен събития през миналата седмица беше представянето в СУ „Св. Климент Оридски“  на юбилейния сборник „Отвъд думите” по повод 70-тата годишнина на Рафаел Алварадо, дългогодишния любим преподавател в Катедрата по испанистика и португалистика и популяризатор на испаноезичната култура в България. Много поколения испанисти, завършили СУ, помнят неговите лекции и курсове. Признателни студенти и колеги, представители на Институт Сервантес и посолството на Испания у нас присъстваха на събитието, за да кажат: „Благодарим, Рафаел!“

Всъщност, Рафаел навърши 70 години през 2013 г., но подготовката на един юбилеен сборник изисква време. Резултатът си е заслужавал усилията! Съставителите Адриана Миткова и Боряна Кючукова-Петринска са подбрали текстове на испански и български, които със сигурност ще заинтригуват всеки филолог – те са в тематичните области езикознание, литература, превод, дидактика, общество. Напълно достойно издание за многостранна личност като Рафаел Алварадо Димитров! Преподавател, автор на два учебника по испански, преводач, журналист с 15 авторски документални филма и дългогодишен кореспондент на испанския вестник „АВС”. В богатата му професионална и творческа биография ще отбележим още: ръководител на Катедрата по испанска филология от 1979 до 1983 г., почетен консул на Колумбия у нас, съучредител на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България. Неслучайно по време на събитието в  Софийския университет Къдринка Къдринова, председател на сдружението, връчи на юбиляря специалното отличие „Обединител на култури“!

Преди няколко години бях поканила Рафаел и съпругата му Грозданка Алварадо като събеседници в предаването „Мултикултурни диалози” по програма „Христо Ботев” на БНР. Тогава той каза и няколко думи за себе си, които бих искала да припомня сега.

Роден е в град Баранкия, Колумбия, от майка българка и баща испанец. И двамата му родители идват в тази латиноамериканска страна като имигранти – майката от Турция, бащата – от Испания. Майката е била полиглот, като млада е работила като преводачка в кабинета на Кемал Ататюрк.

В България Рафаел пристига през 1958 г. и твърди, че тогава почти не е говорел български език, знаел отделни думи, едвам сричал. По това време страната ни установява дипломатически отношения с Куба, през този период у нас често идват на посещения синдикални и партийни лидери от комунистическите партии на Латинска Америка и Рафаел започва работа като преводач. Налага се да усъвършенства българския си език. Записва се в български техникум и без да взема специални уроци, научава езика. В този техникум Рафаел се запознава с брата на красивата Грозданка, а после и със самата нея. Харесват се, стават близки и когато през 1964 г. предлагат на Рафаел да отиде на работа като преводач в Куба, двамата се женят и заминават заедно. В Хавана се записват в университета и завършват испанска филология. В Куба се раждат и двамата им синове. За всичко, което е постигнал като професионалист, Рафаел винаги е разчитал на своята съпруга, която също е педагог, преводач, журналист, работила е дълги години като пресаташе в посолството на Испания у нас. Двамата бяха заедно и при представянето на юбилейното издание „Отвъд думите” по повод 70-тата годишнина на Рафаел.

А какво остава отвъд думите? Разбира се, обичта, свързваща българската и испаноезичните култури! Обич, на която Рафаел Алварадо е посветил живота си!

Автор на текста и снимките: Гергина Дворецка

 

 

 

Източник: www.evropaworld.eu