За гърците и Европа

Публикувано:
10:12ч / 27.07.2015г
Брой прочитания:
413
Брой коментари:
0

Автор на размислите за принадлежността на гърците към Европа е гръцкият писател Димостенис Куртовик (на снимката). На български е издаден романът му „Носталгията на змейовете” (изд. Балкани, 2005, превод Здр. Михайлова).

Оригиналното заглавие на текста е:

Платон или Филики Етерия?

Не е възможно Платон да играе във втора национална дивизия. Така бе мотивирал на времето Жискар д’ Естен пледоарията си в подкрепа на участието на Гърция в Супер Лигата на обединена Европа. Междувременно се разкая. И не е единственият. Много пъти оттогава, с особена честота и напрегнатост през последните години, в различни европейски кръгове са били изразявани съмнения дали Гърция има място в Европа. През последните два месеца подобни съмнения у мнозина европейци са придобили тенденцията да се превърнат в гневна и или (още по-лошо) в ледена негативна увереност. В близък план, не са малко и гърците, които поставят въпроса дали в крайна сметка не принадлежим към Ориента, а не към Запада.

Въпросът няма никакъв смисъл, по причини по-непосредствено понятни, отколкото връзката ни с Платон. Исторически и политически като държава Гърция е обърната към европейския Запад, още откакто е била в родилни мъки утробата, която я е родила. А тази утроба е Просвещението. Онова, което наричаме „Национално Възраждане” би било немислимо  без Просвещението. Както и гръцките факлоносци, подготвили идеологически националната революция от 1821 година, една негова гръцка издънка организирала и започнала въстанието. Гърция е единствената държава на Балканите, родила се от движение,  непосредствено проникнато от идеите на Просвещението, и от тази гледна точка принадлежи към Европа много повече, отколкото България или Румъния.

На политическо ниво, разбира се, „Филики Етерия”* скоро претърпява поражение. Но нейният идеологически завет слага своя печат върху съдържанието на Борбата и, впоследствие, определя веднъж завинаги ориентацията на държавата, която се нарича Гърция, въпреки всички дисплазии, изкривявания, амбивалентност и временни дерайлирания. В този смисъл „Филики Етерия” излиза победител. Тя разгръща единствената победоносна от множество европейски революции, вдъхновени от идеите на Френската. Добре е да помним това, особено в тези дни, и да го напомняме на онези европейци, които обтягат прекалено въжето подхвърлящо на съмнение.

Би ли могла, впрочем, Гърция да е последвала различен път? Дали бихме имали по-добра съдба в една държава от тип различаващ се от западния? Разочаровани от постиженията на гръцката държава или поради идеологическо предразположение, редица интелектуалци, от Йон Драгумис и Атанасиос Сулиотис до нашите съвременни обожатели на Византия, са отговаряли утвърдително. Въобразявали са си едно нормално еволюиране, или по-скоро плавен завой, на Османската империя към една втора Византия, в която гърците държат нещата под контрол. Те не ни казват обаче как биха се справили суверенните гърци със стремленията към национално еманципиране на другите народи в империята. Една подобна държава, дори да би била постижима, би била ориенталско, анахронистично, болнаво и деспотично формирование. Няма причина да съжаляваме, тъй като на негово място имаме една етнически хомогенна държава с най-дългата демократична традиция  в района.

Мнозина, в Гърция и в чужбина, оспорват европейската принадлежност на Гърция по леко различаващ се начин: гърците казват те, нямат поведение на европейци. Това мнение струва толкова колкото и твърдението, че гърците нямат поведение на елини. То претендира за някаква желязна, с точно определени граници, неизменно застинала идентичност, сякаш се отнася до религиозна секта или монашеска общност. Разбира се, европейската идентичност, както всяка идентичност, притежава някои непроменливи ценности. Но тя има и вариации, които се развиват, по някой път раздалечавайки се, друг път схождайки се. Важното е да има желание за разбирателство в общата рамка на съзнание, определяна от тези ценности. От тази гледна точка, мнозина европейци днес нямат по-европейско поведение, отколкото имаме ние, гърците.

Превела от гръцки: Здравка Михайлова

* Филики Етерия – (означава „съдружие, завера на приятелите“). Най-значимата тайна организация, създадена, за да подготви гръцката революция за освобождаване от османско владичество и създаването на независима гръцка държава. Основана е през 1814 г. в Одеса. Един от водачите на организацията е Александър Ипсиланти.

Сродни публикации в сайта ни:

„Какво дирят варварите“ от Димостенис Куртовик

Източник: www.evropaworld.eu