На първата снимка: автопортрет като мис Академия – маслени бои върху платно. Следват серия от рисунки от два периода  – с молив (като ученичка и студентка в Художествената академия в София) и с червена креда (сепия) в творчеството й в Германия. Те се публикуват за първи път.

Родена е в Кюстендил на 1 май 1934 г. Биографията й е като в приключенски роман: ранна загуба на бащата офицер, герой от три войни, но несправедливо обвинен, осъден и екзекутиран от т.н. Народен съд, пълна конфискация на имуществото и политически репресии срещу цялото й семейство, няколко пъти й отказват да я приемат в Художествената академия, въпреки отлично издържаните приемни изпити, а след като накрая най-сетне се добира дотам, само след две години по повод унгарското въстание през 1956 г. я изключват по политически причини. След като загубва още два семестъра,  я „възстановяват“ след личната намеса на партийния вожд Вълко Червенков, пред когото тя смело се защитава при случайна тяхна среща в една художествена галерия.

През 1961 г. се дипломира с оценка „отличен с похвала“. До 1968 г. печели редица конкурси и осъществява украсата на големи архитектурни обекти в България (награда на Съюза на архитектите през 1967 г.). Многостранният й талант се изявява и в областта на живописта и особено на портрета. Но след редица творчески разочарования в борба й срещу политическите неправди и безполезни опити да изплува от блатото на така наречения „социалистически реализъм“ Мила Милчева поема рисковете на емиграцията. Бяга на Запад през „зелената граница“, без паспорт, с риск да я върнат в България с окови на ръцете.

Установява се в Мюнхен, където намира благоприятна почва за творческо развитие и се утвърждава като самобитен творец, свързан завинаги с корените си. Изгражда изключително успешна кариера на свободен художник  и доцент по рисуване, портрет, живопис, стенопис във Фолксхохшуле (своеобразен свободен вечерен университет за възрастни). За над 35-годишната си ползотворна преподавателска дейност е отличена със „Златната игла” – висока педагогическа награда на Бавария. През 1974 скорошната емигрантка от България печели конкурс измежду десетки известни германски и други европейски художници – за монументалната украса на новопостроено училище, обявено по-късно за най-красивото в цялата провинция. Друга нейна стенописна конкурсна творба от 1981 г. украсява болницата в престижния квартал „Богенхаузен” в баварската столица. Голямата й професионална любов обаче си остават боите.

Автопортрет – триптих

Тя потвърждава уменията си на изключителен майстор на портрета (особено на детския). Мила Милчева редовно участва в Общогерманските художествени изложби, като нейни произведения печелят награди на тях. Тя изгражда свой собствен стил, наричан от критиката „монументална портретна живопис” или „портретна живописна композиция”. Междувременно Мила започва да използва и смесена техника, при която по подобие на старите майстори включва в работите си златен варак.

Художественото наследство на Мила Милчева включва произведения в областта на монументалната и битовата керамика, живописта и портрета, стенописа, графиката, оформлението на книги… Нейните портрети (най-много на деца) красят десетки домове в Германия и други европейски страни. Тя е дългогодишен член на Съюза на свободните немски художници и е включена в различни издания на енциклопедичните справочници Who is who?  за най-известните в областта на културата и изкуството личности в новата си родина.

 Автор: Асен Милчев

Още по темата на сайта ни:

Възпоменателна изложба на Мила Милчева „Прозорец към душите“

Изкуството не познава граници

THE OWL BOOK – Необикновената история на една детска книжка

Източник: www.evropaworld.eu