Солистът и режисьор на Националния музикален театър Александър Мутафчийски чества своя 50-годишен личен и 25-годишен творчески юбилей с емблематичния мюзикъл „Цигулар на покрива“. За 25 години на сцената на Музикалния театър оперетната звезда изиграва почти всички комедийни или така наречените субретни роли в оперетите, присъствали в репертоара на Театъра. Зад гърба си има над 60 роли в жанровете оперета и мюзикъл.

Александър Мутафчийски печели публиката с красивия си топъл глас, както и с големия си артистичен талант.  Имал е щастието още в началото на своя професионален път, в първата си субретна роля – Кайетан в „Циганска любов“, да срещне идеалната си сценична партньорка – Катерина Тупарова, с която, по неговите думи: „…през годините сякаш станахме едно цяло. От роля в роля, от пиеса в пиеса…. Все прекрасни субретни герои – любими за нас, обичани и от публиката…“ 

Казвал е, че смята за емблематични в кариерата си ролите на Бони от „Царицата на чардаша“ и на Иван в „Българи от старо време“, но ние много го харесваме и като барон Жупан и княз Популеску от „Графиня Марица“, като барон Шатоньоф в „Принцесата на цирка“, а и като мечката Балу от детския мюзикъл „Законът на джунглата“…  Не можем да не отбележим, че малките зрители в залата винаги искрено му се радват!

Освен водещ солист на националния ни оперетен театър, Александър Мутафчийски е още сценарист и режисьор на концерт-спектакли, сред които „Една вечер с хитовете на Бродуей“, „Зимна приказка“, „Оперетно вариете – Подари мечта!“ и „Grand Cancan – Великата оперета“, представени на сцената на Музикалния театър. Режисьор е на най-новата постановка на оперетата от Асен Карастоянов „Българи от старо време“, както и на мюзикъла за деца „Зайченцето бяло“, поставени в Музикалния театър.

Към богатия му музикално-сценичен репертоар в жанровете „оперета“ и „мюзикъл“, се добавят и изпълненията му на камерна музика. Участвал е в пет издания „Нова българска музика“ с произведения, написани специално за него.

Има записи за фондовете на Българска национална телевизия и Българско национално радио.

Носител е на множество награди в областта на музикалното изкуство, сред които първа награда на конкурс за млади оперетни и мюзикълни певци „Мими Балканска“, „Кристална лира“ за върхови постижения в музикалната култура, наградата „Златно перо“ за принос към българската култура, „Сребърна лира“ за високи художествено-творчески постижения и по повод 20 години творческа дейност и др.

Онова, което винаги ни е правило впечатление у него по време на пресконференции или при неформални разговори, е чувството му за екипност и за отговорност към новопостъпилите млади актьори, чиито първи изяви на сцената трябва да срещат морална подкрепа. Същевременно изпитва уважение и към талантите на оперетата, които вече не са сред нас, но паметта за тях трябва да се поддържа жива.

Наскоро в поредицата „Срещи на чаша шампанско… “ беше представена книгата на музиколога Петър Мавров за популярния навремето, но вече рядко споменаван голям тенор Стоян Коларов, починал през 1964 г. Режисьор, сценарист и водещ на срещата беше Александър Мутафчийски. който по-късно написа: „Нищо не започва и нищо няма да свърши с нас!… Професионална оперета и Музикален театър има от повече от 104 години в България. Щастлив съм, че имах възможността да реализирам една среща на Камерната сцена на Музикалния театър, посветена на една незаслужено пренебрегвана и позабравена звезда на оперетата и операта в България, тенорът Стоян Коларов.“ (вдясно: снимка от събитието)

Не е случайно, че Александър Мутафчийски е предпочел да отпразнува своя двоен юбилей с „Цигулар на покрива“, макар да има още десетки запомнящи се роли в спектакли на Музикалния театър. Неговото превъплъщение в млекаря Тевие е нов връх в изпълнителската му кариера. Освен че отново изявява прекрасното си чувство за хумор, в тази роля Мутафчийски постига неподозирани трагични висоти. Той се вживява в образа на беден човек, който държи да спазва традициите, но и трите му дъщери го „предават“ (като един крал Лир от въображаемото село Анатевка). Освен това, солистът на Музикалния театър е вплел в своята игра дълбокия смисъл на заглавието на култовия мюзикъл. Еврейската поговорка гласи: „чувствам се като цигулар на покрив“, тоест принуден съм да балансирам в деликатна ситуация. Точно това и прави (анти)героят на Мутафчийски – опитва се да опази семейството си в бурни времена, когато неговите сънародници често стават жертви на погроми. Дори хепиендът е с горчив привкус – Тевие става архетипният Скитник-евреин. За значимото актьорскот постижение на Мутафчийски вероятно е допринесъл и фактът, че той е помощник на постановчика на „Цигулар на покрива“ у нас – световно известният сръбски режисьор Небойша Брадич.

В ролята на Тевие го видяхме и по време на Софийския фестивал на музикалния театър на сцената в парка на Военна академия това лято. Снимки от спектакъла може да видите тук.

„Цигулар на покрива” е красива притча за дома, любовта и семейството. Това е разказ за едно общество, което успява да устои на житейските несгоди и дори в нещастието намира смисъл да прославя живота и да му се  радва. Затова този разказ е смешен и тъжен, в него има и лудост – всичко, което е характерно за човешката природа. Това превръща произведението на композитора Джери Бок и либретистите Джоузеф Стайн и Шелдън Харник в универсална творба.

Музикалният театър очаква своята публика на „Цигулар на покрива“ в две поредни дати – на 3 декември от 19 ч. и на 4 декември от 17 ч, когато ще се отбележи 50-годишния личен и 25-годишния професионален юбилей на водещия солист на националния ни оперетен театър – Александър Мутафчийски, който казва за себе си:

„Музикалният театър се превърна в най-важното и значимо нещо от моя живот. Там живея, там изгарям в работата си.“

Пожелаваме му още дълги години да блести на сцената!

Гергина и Владимир Дворецки

В публикацията е използвана и информация от Музикалния театър.

Източник: Музикален театър и Evropaworld.eu