Българска княгиня главно действащо лице в испанска опера от 1878 г.
Роже дьо Флор влиза в Константинопол начело на своите каталонски наемници. Картина от Хосе Морено Карбонеро, изложена в Сената на Испания. Отдясно: сопраното Ерминия Борги-Мамо, първата изпълнителка на ролята на българската княгиня Мария в операта „Роже дьо Флор“. Колаж: Владимир Дворецки
Може ли да си представите, че една българска княгиня е главното действащо лице в испанска опера от 1878 г.? И че премиерата на тази творба се е състояла в мадридския оперен театър „Театро Реал“ по повод венчавката на крал Алфонсо XII? Да, наистина това е така. Българската княгиня Мария, дъщеря на цар Иван Асен III, е главното действащо лице в операта „Роже дьо Флор“ на испанския композитор Руперто Чапѝ (1851-1909). Това е едно от малкото чуждестранни музикални произведения, в които водеща роля има представител на българската царска династия.
„Роже дьо Флор“ е опера в три действия, която младият композитор Чапѝ създал по либрето на испанския поет Мариано Капдепон. Тази творба е на историческа тематика, като действието се развива и по нашите земи. Роже дьо Флор е известен средновековен авантюрист, рицар тамплиер, пират и водач на т. нар. каталонска компания – формация от наемници от Пиренейския полуостров, прочула се с победите си над турците в Мала Азия. За да мотивира Роже, през септември 1303 г. византийският император Андроник II Палеолог го сватосва за своята племенница княгиня Мария и му дава титлата кесар. Мария Асенина Палеологина е дъщеря не само на неособено популярния у нас Иван Асен III, но и на сестрата на Андроник царица Ирина. Бракът на нашата княгиня и новоизпечения византийски кесар продължава по-малко от две години. Роже дьо Флор е убит на 30 април 1305 г. по време на пир в Одрин по заповед на Михаил IX Палеолог, който е съуправител на Византийската империя заедно с баща си Андроник. Все пак Мария успява да дари Роже със син, който носи неговото име. А каталонските наемници си отмъщават на подлите византийци за убийството на своя водач, като в продължение на две години подлагат на кървав терор имперските владения в Тракия и Македония.
Венчавката на Алфонсо XII и Мария-Мерседес Бурбон-Орлеанска в мадридската катедрала „Аточа“. Снимка: Уикипедия
Този драматичен сюжет, който се основава на исторически свидетелства, дава солидна основа на операта на младия композитор, който по-късно се утвърждава като автор на над 150 сарсуели (испански оперети). Чапѝ създава „Роже дьо Флор“ по време на специализация в Париж и Италия. Там той пише и първите си две едноактни опери, които също са поставени в „Театро Реал“. „Роже дьо Флор“ е по-сериозно произведение, в което музикалните критици виждат положителното влияние на Майербер, Верди и дори Вагнер. Тази опера на Чапѝ обаче има трудна съдба, подобна на тази на каталонския авантюрист. За първото й изпълнение е бил подбран звезден състав. Ролята на Мария е поверена на прочутата на времето италианска певица Ерминия Борги-Мамо. В Роже де Флор се превъплъщава нейният сънародник – тенорът Енрико Тамберлик. За да може премиерата да се вмести в графика на венчавката на 23 януари 1878 г., изпълнени са само първите две действия. Операта е представена изцяло едва месец по-късно – на 22 февруари. Кралският брак, с който е свързана премиерата й, продължил само пет месеца – кралица Мария-Мерседес (първа братовчедка на нашия цар Фердинанд) починала едва два дена, след като навършила 18 г.
Репетиция за концертното изпълнение на „Роже дьо Флор“ в „Палау де ла Музика“ във Валенсия. Снимка: levante-emv.com
Макар вокалната партитура да била издадена скоро след премиерата, пълната партитура останала само в ръкопис (такава била практиката в Испания по онова време). Когато обаче съвременни музиканти потърсили нотите, за да поставят „Роже дьо Флор“ през 2009 г. по повод 100-годишнината от смъртта на композитора, оказало се, че около половината от първо действие било изгубено. Въпреки това, било решено непълната версия да бъде представена на 9 октомври – деня на автономната област Валенсия. Националистически страсти обаче осуетили възраждането на тази опера. Организаторите на проекта от валенсийската концертна зала „Палау де ла Музика“ предложили да променят либретото така, така че навсякъде в текста вместо за „каталонци“ да се говори за „валенсийци“ или „арагонци“. Наследниците на Руперто Чапѝ обаче се противопоставили на това, и се наложило представлението да бъде отменено. Едва през 2012 г. в „Палау де ла Музика“ във Валенсия била изпълнена „Роже дьо Флор“, но в концертна версия. Междувременно музикологът Емилио Касарес Родисио успял да възстанови липсващите части от оркестровата партитура на базата на публикуваните вокални ноти. Представлението се състояло под диригентската палка на Мигел Анхел Гомес Мартинес, а ролята на Мария била поверена на испанската певица Ана Мария Санчес (1959-2022).
Не ми е известно „Роже дьо Флор“ да е поставяна в България, макар че увертюрата към тази опера да е била изпълнена от Софийската филхармония през 1992 г. Би било добре някой наш оперен театър да прояви интерес към тази творба на Руперто Чапѝ не само заради това, че в нея се разказва за съдбата на българска княгиня, но и заради художествените й достойнства. Тя би могла да се изпълни и в оригинал на испански, тъй като у нас вече има немалко певци, които владеят езика на Сервантес.
Автор: Владимир Дворецки
Сходни публикации на сайта ни:
Източник: evropaworld.eu