Статията за Априлското въстание, поместена на три колони на първа страница в „Ню Йорк таймс“ от 2 юли 1876 г. Отляво е Антонио Галенга, отдясно – Чарлз Бракънбъри. Снимки: nytimes.com, Уикипедия. Колаж: Владимир Дворецки

В предишна публикация разказах за доскоро неизвестна статия, публикувана във в. „Ню Йорк таймс“ на 2 юли 1876 г., в която анонимен кореспондент разказва за Дряновската епопея, на която е станал очевидец. През май т. г., когато изнесох презентация на тази тема в Историческия музей – Дряново, смятах, че има 50% вероятност анонимният очевидец да е кореспондентът на лондонския в. „Таймс“ в Цариград Антонио Галенга. През изминалите месеци продължих проучванията си и стигнах до извода, че Галенга е бил редактор и съавтор на статията в „Ню Йорк таймс“, но друг западен журналист е видял с очите си обсадата на Дряновския манастир и героизма на въстаниците от четата на поп Харитон. Освен това разширих обсега на изследванията си с още една чуждестранна публикация от онова време – на екипа на френското сп. “L’Illustration”, чиито илюстрации предоставят въздействаща визуализация на османските репресии в Северозападна България. В доклада, който изнесох на Петото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ в Дряново на 1 октомври т. г., сравних това отразяване с публикациите в три български вестника, излизали по това време в Цариград, Букурещ и Болград. Тъй като предстои този доклад да бъде публикуван в сборник, издаден от Исторически музей –  Дряново, няма да споделя тук целия текст, а само най-интересните факти по темата, на които се натъкнах.

Цели и резултати

Декларираните цели на Българския революционен централен комитет (БРЦК) са били да освободи България „чрез революция, морална и с оръжие“. Макар от военна гледна точка Априлското въстание да претърпява поражение, „моралната“ революция успява както в страната, така и в чужбина, вкл. и във Великобритания. Там общественото мнение масово застава зад българската кауза, въпреки че националните интереси на страната към онзи момент са диктували да се подкрепя Османската империя.

В своята информационна стратегия БРЦК набляга предимно на активизирането на българското население и пренебрегва чуждестранната преса. Единственият въстанически лидер, който прави изключение, е Христо Ботев, който изпраща телеграми до западни вестници за завземането на „Радецки“. Поради това около две трети от публикациите в западната преса за Априлското въстание до края на юни 1876 г. са именно за този епизод.   

За щастие, Априлското въстание е добре отразено, въпреки „конкуренцията“ на бойните действия в Западните Балкани. Според проф. д-р Здравка Константинова от ФЖМК на СУ, отзвукът от него е в над 200 европейски периодични издания с над 5000 публикации само до края на 1876 г. и стига чак до САЩ и Нова Зеландия. Публикациите в чуждестранния печат са основно за събития в Четвърти революционен окръг, тъй като до него е можело сравнително лесно да се стигне с Баронхиршовата железница. Но въстаническите действия в Северна България също биват отразени, при това Дряновската епопея е единственият епизод от Априлското въстание, на който е попаднал западен журналист-очевидец.

Хронология

Брошурата „Перо, взето назаем от „Дейли нюз“ от 1912 г., в която О’Донъл разкрива, че пръв е писал за Априлското въстание. Снимка: Internet Archive

Първата дописка за Априлското въстание в чуждестранния печат е била публикувана в британския седмичник „Спектейтър“ още на 3 юни 1876 г. Авторът Франк Хю О’Донъл получава информацията от свой агент във Виена, работещ за австро-унгарското правителство. Следват две дописки в лондонския „Таймс“ от кореспондента на вестника в Атина Уилям Стилман, получени (по всяка вероятност) от американския почетен вицеконсул в Солун Периклис Хаджилазару (гърчеещ се българин-патриаршист). Последният е замесен неволно в трагичната гибел на френския и германския консул в Солун – Жюл Мулен и Хенри Абът, убити от фанатизирана тълпа при спасяването на българска девойка от потурчване. Именно това безпрецедентно убийство се оказва информационен катализатор за насочването на вниманието на западната общественост към България. Същевременно зетят на Хаджилазару – д-р Васил Караконовски, лекар в руското посолство в Цариград, писал писма до руски публицисти и пратил дописка в „Одесский вестник“, която според проф. Йоно Митев е първата публикация в руския печат за Априлското въстание. Според американския изследовател Дейл Уокър обаче, „Първият българин, алармирал за турските зверства, е художникът Станислав Доспевски. Той събира данни за „унищожителната атака над Татар Пазарджик” и ги предоставя на Найден Геров, руски вицеконсул във Филипополис. Изпраща известия и на руските вестници „Голос”, „Московские ведомости”, „Санкт Петерсбургские ведомости” и „Новое время”. За тази си дейност през август 1877 г. Доспевски е хвърлен в затвора в Пловдив заедно с Иван Евстратиев Гешов, който е изпращал писма до „Таймс“ и е информирал британски и американски дипломати за зверствата. Гешов едва избягва бесилката, а Доспевски умира в затвора в Цариград на 23 декември 1877 г. при неизяснени обстоятелства.

Първата подробна статия за Априлското въстание и османските зверства при потушаването му е публикувана на 23 юни 1876 г. в лондонския в. „Дейли нюз“. Тя е изпратена на 16 юни от постоянния кореспондент на вестника в Цариград – видният юрист сър Едуин Пиърс. Той пише в мемоарите си, че ръководителите на Робърт Колеж д-р Джордж Уошбърн и д-р Албърт Лонг предоставили информация за зверствата на него и на Галенга. Колегата му от „Таймс“ изпратил статията си на същата дата – 16 юни, но „поради неизвестни причини“ редакцията не я публикувала. Това не е чудно, тъй като лондонският официоз следвал политиката на правителството на Дизраели – да се подкрепя Османската империя като противовес на Русия. В своите мемоари Галенга твърди, че редовно е пращал дописки за Априлското въстание, но те не са били публикувани. Може да се предположи, че поради нежеланието на редакцията на „Таймс“ да пуска неблагоприятни за имиджа на турците материали той е прибегнал до решението да прати кореспонденцията за Дряновската епопея на „Ню Йорк таймс“. Галенга имал връзки с американската преса, тъй като през 30-те години на 19-и век работил в САЩ и публикувал статии в тамошните вестници.

Очевидец

Карта на обсадата на Дряновския манастир по данни от статията в „Ню Йорк таймс“ и други източници, създадена с програмата Gemini AI.  

През изминалите няколко месеца продължих да проучвам този случай и стигнах до извода, че най-вероятно Галенга не е очевидецът на героичната отбрана на Дряновския манастир, тъй като по онова време непрекъснато е изпращал дописки и писма от столицата на Османската империя. Той обаче със сигурност е редактор и съавтор на статията, публикувана от в. „Ню Йорк таймс“ на 2 юли 1876 г., съдейки по стила на материала. През изминалите месеци проучих кои известни западни журналисти от страни, участвали в Кримската война, са били в този регион, и по метода на изключването стигнах до следния извод: очевидецът на Дряновската епопея е британски военен разузнавач под журналистическо прикритие, който е работил известно време в Белград през зимата и пролетта на 1876 г. В сръбски източници той се споменава като „майор Торнтън от Сейнт Ленърдс“. Но сръбският историк Стеван Павлович разкрива, че това е псевдоним. По всяка вероятност, зад него се крие ген.-майор (тогава подполковник) Чарлз Бракънбъри (1831-1890) – елитен офицер от кралската артилерия, участвал в Кримската война, специалист по землени укрепления, и изявен служител в разузнавателния отдел на британското министерство на войната. През ноември 1875 г. в. „Отаго дейли таймс“ пише, че той е изпратен като официален наблюдател на есенните маневри на германската армия – първо в Хановер, след това – в Силезия. После следите му се губят, но в лондонския „Таймс“ започват да се появяват аналитични материали за бойните действия в Западните Балкани, изпратени от „нашия специален кореспондент в Белград“. Този „поток“ секва през пролетта на 1876 г. Това съвпада с датировката на пътуването по Дунава на анонимния дописник на „Ню Йорк таймс“. Година по-късно, именно като пратеник на лондонския „Таймс“ Бракънбъри отразява със специално разрешение Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., като е акредитиран към руския Генерален щаб. Той придружава отряда на ген. Гурко при похода му през Търново и Шипченския проход, като изпраща компетентни дописки – очевидно теренът вече му е познат.

Страницата от учебника по фортификация на полк. Бракънбъри, в която той се издава, че е бил в района на Търново и Шипченския проход още преди войната. Снимка: https://babel.hathitrust.org

Отгоре на всичко, в своя учебник по фортификация, издаден в Лондон през 1888 г., полк. Бракънбъри, вече като началник на британския Артилерийски колеж, отделя един абзац за района на Търново и Шипченския проход. В него той разкрива, че „Английски щабни офицери, изпратени да разузнават тази страна преди войната, докладваха, че този път вероятно ще бъде избраният от руснаците…“. Това звучи като признание, че е участвал в тази мисия. Наблюденията на анонимния кореспондент на „Ню Йорк таймс“ върху обсадата на Дряновския манастир и ефективността от артилерийския обстрел също сочат към авторството на Бракънбъри.

Намеса

В статията обаче има няколко „чужди тела“, които показват редакторска намеса, включително и добавяне на текст от други източници. Например в материала пише: „Говори се, че в Каракилиси цяло училище от петдесет деца е било изклано“. Такова селище в Първи революционен окръг няма. От друга страна, в Четвърти революционен окръг има две селища със сходни названия, където са били унищожени цели училища – Карамусал (където са дадени 50 жертви) и Клисура. Освен това, в края на статията на „Ню Йорк таймс“ се споменава за обесени българи по гарите в Пазарджик и Пловдив. Не изглежда вероятно човек, пътуващ от Дряново за Цариград, да мине през тези градове, които са много пó на запад от прекия маршрут. Тези данни явно са добавени от редактора на статията Галенга, за да направи материала по-впечатляващ и да постави частния случай в контекста на цялостната картина след потушаването на Априлското въстание.

Фрегатата „Франклин“, пратена към Турция през 1876 г. Отдясно: официално писмо от президента на САЩ Юлисис Грант, с което той изпраща в Сената доклада на Скайлър. Снимки: Уикипедия, Библиотека на Конгреса на САЩ. Колаж: Владимир Дворецки

В предишния си материал за статията в „Ню Йорк таймс“ писах, че „публикациите за Дряновската епопея и зверствата над цивилното население в района не дават в САЩ толкова силен ефект, както репортажите на Макгахан във Великобритания и Европа като цяло“. Редно е да коригирам това мое твърдение. Всъщност терорът над българското население след разгрома на Априлското въстание довежда до дебати в Конгреса на САЩ и дори до намесата на президента ген. Юлисис Грант. Героят от Гражданската война дори изпраща ескадра от пет военни кораба (около една десета от боеспособните единици на Военноморския флот на САЩ тогава) първо в Солун, а след това и в Босфора, за да защити американските граждани и Робърт Колеж. Същевременно на 6 юли 1876 г. в Цариград пристигнал на работа като секретар на посолството на САЩ и генерален консул Юджийн Скайлър (1840-1890). Той се запознал със ситуацията и още същия месец отишъл да прави анкета из засегнатите райони. През август 1876 г. Скайлър изготвя предварителен доклад, който „изтича“ в британската преса и потвърждава истинността на емоционалните репортажи на Макгахан. Въпреки това нито консулът, нито посланикът Хорас Мейнард са наказани от Държавния департамент. Пълният доклад на Скайлър пък е изготвен през ноември. Той съдържа и сведения за въстанието в Търновско и Габровско, вкл. и в Дряново. Скайлър коригира някои неточности в статията на „Ню Йорк таймс“, но реално доказва нейната правдивост.

Илюстрации

Глави на български въстаници, изложени край портата на Видинската крепост. Оригиналната гравюра в “L’Illustration” (отляво), препечатана в модифициран вид в „La ilustración Española y Americana”. Колаж: Владимир Дворецки

Освен статията в „Ню Йорк таймс“, единственият друг репортаж от потушаването на Априлското въстание в Северна България е бил изготвен от екип на френското списание “L’Illustration” (репортерът Людовик Ригондо и художниците Пол Кофман и Ладислав Е. Петрович). Също като анонимния кореспондент на американския вестник, те дошли с параход по Дунава от Белград. Ригондо, Кофман и Петрович дори пътували с кораба „Радецки“ и научили от капитан Енглендер за завземането му от Ботевата чета. При пребиваването си във Видин, Белоградчик, Пирот, Ниш и Алексинац те станали очевидци на екзекуции на български въстаници и зверства над мирни жители. Репортажите им, публикувани в “L’Illustration” от средата на юли до ноември 1876 г., имали силен ефект благодарение на графичните си илюстрации. Те били препечатани в модифициран вид в испаноезичното издание „La ilustración Española y Americana”.

Във Видин френските журналисти видели няколко обесвания и едно обезглавяване. Освен това те се ужасили от набучените на пики глави на въстаници, изложени край портата на видинската крепост. Кофман предположил, че това са „главите на някои от българските въстаници от епизода с „Радецки“. Това обаче противоречи на други сведения, че главите на убитите Ботеви четници са били закарани първо във Враца, а после в София. По всяка вероятност във Видин са били изложени глави на убити местни жители или на български доброволци от Сръбско-турската война.

Рисунка на кап. Енглендер под пасаж, в който се споменава Ботев. Текстът под изображението гласи: „Пасажерката, която ще се грижи за ранените“. Снимка: Internet Archive

При препечатването на материалите от „La ilustración Española y Americana” се получава друг гаф: испанският журналист Еусебио Мартинес де Веласко описва 28-годишния Ботев като „белобрад господин на преклонна възраст с изискани маниери“. Това е резултат от пропуска на френския екип, който не слага адекватен пояснителен текст под рисунката на кап. Енглендер в броя от 22 юли.

Първата страница на броя на “L’Illustration” от 2 септември 1876 г. Снимка: Internet Archive

В броя си от 2 септември 1876 г. “L’Illustration” публикува на цялата си първа страница една гравюра, която е уникална по своя характер – тя е озаглавена „Български въстаници на Балканите“. Докато повечето изображения на участници в Априлското въстание са рисувани месеци по-късно, тази илюстрация се базира на скици, правени от натура от Петрович по време на бойните действия в Северозападна България. Това се потвърждава от портретната прилика на основните фигури с известни български войводи. Може да се разпознаят Филип Тотю, с характерния му висок заоблен калпак, и Панайот Хитов с неговите дълги прави мустаци. Но тъй като гравюрата е била „сглобена“ в парижката редакция, допусната е същата грешка като в испанското издание. Втората фигура отдясно наляво носи чертите на кап. Енглендер, но с гъста черна брада и в европейска военна униформа.

Български медии

Съобщения за боевете край Дряново във в. „Зорница“ от 14 май 1876 г. Снимка: Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив

При отразяването на Априлското въстание в 12 български вестника (в Османската империя и в чужбина) са публикувани около 1000 журналистически материали (СБЖ 2026). Вероятно първата публикация на тази тема е в излизащия в Цариград седмичник „Зорница“ от 30 април 1876 г. Според редакционната политика, политическите новини започват на трета страница. Под тази рубрика на първо място се разказва за статия в руския в. „Санкт-Петербургская газета“ за съюза на трите северни империи, следват две колони за убийството на консулите в Солун, и едва след това има две по-кратки дописки за „смущенията в България“, които изместват по-назад новините от въстанието в Босна. При отразяването на избухването на Априлското въстание „Зорница“ цитира телеграми до Портата и дописки от турски вестници, които първоначално омаловажават мащаба на събитието и броя на жертвите. На 14 май вестникът отразява и въстанието в Дунавската област, като дава противоречиви данни за боя при Дряновския манастир според „Курие д’Ориан“ и „Басирет“.

Броят на „Нова България“ от 17 май 1876 г. Снимка: nova-bulgaria.blogspot.com

В уводната статия на първия брой на „Нова България“ (последният вестник, издаван от Христо Ботев) от 5 май 1876 г. пише за избухналото Априлско въстание в Четвърти революционен окръг, като се добавя: „Други така също верни известия ни дадоха да разберем, че и нашите шопе в Пирот и Белоградчик са вдигнали топора си срещу своите петвековни кръвопийци. Освен това железницата между Варна и Шумен е прекъсната, а това е знак, че и в Дунавския вилает нашето народонаселение е присъединило или ще да присъедини своите яки мишци в съскиванието позорните вериги на робството“. В броя си от 17 май, вече с друг редактор, вестникът пише и за обсадата на Дряновския манастир, като цитира „опашатите лъжи“ на излизащия в Русчук официоз „Дунав“ за разгрома на четата на поп Харитон и ги „оборва“ с твърденията на анонимен дряновчанин за бягството на въстаниците през подземна пещера. В броя си от 25 май „Нова България“ съобщава подробно за завземането на „Радецки“ от „добре въоръжена чета от 3-400 млади момци“. Дописката завършва с твърдението, че въстаниците излезли край Оряхово, „което изгорили и попилели сичките турци у градът“.    

Броят на „Български глас“ от 29 юни 1876 г. Снимка: www.bashtina.org

Дряновската епопея е описана подробно и от излизащия в Болград в. „Български глас“ в броя му от 1 юни 1876 г. Според редактора на вестника, той получил писмо от Търново, от което станало ясно, че въстаниците разгромили обсаждащите Дряновския манастир османски войски (около 2000 души, дошли от Шумен), като дали само 7 жертви! „Български глас“ създава и интересна „градска легенда“. Вестникът твърди в броя си от 29 юни 1876 г.,, че двете дъщери на Бачо Киро като „амазонки“ са се присъединили към четата на Цанко Дюстабанов, за да отмъстят за баща си. Те участвали в разгрома на орда от 850 башибозуци и черкези близо до Дряново. По-малката 15-годишна щерка на Бачо Киро дори отрязала със сабя главата на командира им Исуф ага. Тази „новина“, чиято достоверност подлага на съмнение дори и редакторът на вестника, може да се оправдае с необходимостта да се повдигне духът на народа след поражението.

В заключение, бих изтъкнал, че макар публикациите в западния печат за Априлското въстание специално в Дряново и Северна България да са по-малобройни от тези в българските вестници, те са не само по-достоверни, но и достигат до много по-широка аудитория и съответно имат по-силен ефект. Това обаче не трябва да ни кара да подценяваме нашата емигрантска журналистика, тъй като тя участва според силите си в една справедлива информационна война, в която побеждава Истината. И затова, когато отдаваме почит на водачите и жертвите на Априлското въстание, следва да споменаваме също така българските и чуждестранните журналисти, които са го отразявали, както и нашите възрожденци, които с риск за живота си са им предоставяли информация за османските зверства.

Автор: Владимир Дворецки

Сродни публикации на сайта ни:

Дряновската епопея от 1876 г. отразена от чуждестранен журналист-очевидец

Източник: evropaworld.eu