От тази седмица търсете в книжарниците романа на хърватската писателка Оля Савичевич „Адио, каубой“, издание на „Ерго“.

Оля Савичевич-Иванчевич (р. 1974) е сред най-популярните съвременни хърватски автори, защитила таланта си както с поезия, така и с проза. Родена е и живее в Сплит. Завършила е хърватски език и литература във философския факултет в Задар. Автор е на 5 стихосбирки и на сборника с разкази „Да разсмееш куче“, удостоен с наградата за най-добра проза, писана от автор до тридесет и пет години. Дебютният й роман „Адио, каубой“ прави истински жанров и тематичен пробив в хърватската литература и заслужено е провъзгласен за най-добър роман на 2010 година. Скоро след това е преведен на македонски, немски, испански и английски.

Написана в необичайната жанрова рамка на далматински уестърн, „Адио, каубой“ е социална драма, в която зад привидната екстравагантност на повествованието се крие стремежът на авторката да разкрие в дълбочина съдбата на обикновените хора от предградията на Сплит. Книгата е разказ за израстването на главната героиня, в чието мислене критичното отношение към родната среда се преплита с топлота и лиризъм, пробудени от спомена, от познатите и обикнати миризми, вкусове, цветове и звуци на Далмация. Със завръщането си в родния град Рузинава се опитва да осмисли своя житейски избор, както и този на трагично загиналия си брат, на съсипаната си от скръб майка, на неочаквано намерения и отново изгубен свой любим, да удържи победа в непресекващия сблъсък между чувства и действия, ерос и танатос, ранимост и жестокост. „Адио, каубой“ разказва за нетолерантността и насилието, за различието – като лично бреме, като реакция срещу предишните поколения, като опит да го преболееш в динамичното редуване на любов и омраза, привличане и отблъскване.

„И тъй, ето ме. Пристигнах! Върнах се в този град, който е една голяма вехтошарница, кал и маслинови дръвчета, прекрасен прах, вечери на запуснатата тераса на хотел „Илирия“, частици от тежки метали във въздуха, боклуци и борове, котки и хлъзгави рибешки люспи по мазния хелинг и море, неподвижно чак до ноември, докато не задухат югозападните ветрове.

…Юли е към края си, нощната жега избива от земята, земни протуберанси нагъват асфалта – не е валяло повече от два месеца. Пред мен има няколко километра до дома и няколко часа до утрото. Зад мен е Загреб, далечен, по-далечен от този Перм, от Осака и Джуно, дори от Санта Фе, най-далечния град.

„Такива са градовете, в които оставяш изгубените си илюзии“, би казал Нед Монтгомъри, любимият ни каубой, и с цигара в устата би пришпорил коня си към залязващото слънце.“

(откъс от книгата)

Изданието е подкрепено от литературната мрежа ТРАДУКИ

Превод от хърватски Русанка Ляпова

Художник Елица Баръмова

Източник: www.ergobooks.eu