На 18 март 2019 г. (понеделник) от 18:30 ч. в Литературния клуб на библиотеката (пл. „Славейков” № 4) в поредицата „Преводач на месеца“ ще се срещнем с една много интересна личност. Тя ни е подготвила различни изненади, с които да навлезем не само в тайните на превода, но и на самия нидерландски език, от който превежда. Водещ на събитието ще бъде журналистката и писателка Гергина Дворецка, а за Анета Данчева-Манолова ще говорят проф. Милена Кирова и литературният критик Георги Цанков. Очаква се в представянето да се включат също известният наш поет Георги Константинов, проф. Александър Костов, чл.-кор. на БАН, както и издателите Дора Минева („Сонм“) и Пламен Тотев („Персей“).

Анета Данчева-Манолова е преводачка от нидерландски език (във вариантите му холандски и фламандски) и популяризатор на литературите на Белгия и Холандия. Тя е един от първопроходците в тази област. От години подбира, превежда, пише предговори и популяризира в България стойностни автори от тези страни – предимно литературна класика, но и съвременна проза и поезия. Има издадени около 30 книги. Освен тях, три антологии и множество други преводи, публикации и изяви, свързани с историята и литературата на Белгия и Холандия, както и с културните връзки на България с тези страни. Паралелно с дългогодишната си работа като редактор в Българската национална телевизия, десетина години е кореспондент за България на Холандското радио.

Сред известните и значими автори, представени от нея, са Ян Волкерс с култовия му роман „Нещо сладко”, номинираните за Нобелова награда Сеес Нотебоом и Луи Пол Боон, един от най-стойностните холандски прозаици – Й.М. Бисхьовел, литературният биограф Анейет ван дер Зейл, големият белгийски автор Хюго Клаус, постмодернистът Петер Верхелст, холандските класици Луи Куперюс и Слауерхоф, изтъкнатите съвременни писатели Кони Палмен, Кун Петерс, Маренте де Моор.

Отделено й е място в изданието „Българо-белгийските връзки от Втората световна война до наши дни” на историка проф. Александър Костов (2007).

Интервюирана е като литературен преводач за холандския вестник „NRC Handelsblad” (1999 и 2018 г.), както и за холандското радио, по което е излъчен неин творчески портрет (2002).

Член е на СПБ и СБЖ.

Има Годишна награда на СПБ за превод на проза.

Член е на престижната Холандска академия за литература в Лайден.

Носител е на високо международно отличие – орденът „Леополд Втори” за принос в развитието на културните ни връзки с Кралство Белгия.

ПРЕВОДИ на Анета Данчева-Манолова:

Книги, преведени от нидерландски език:

1. “Нещо сладко”, роман, Ян Волкерс („Литературен форум“, 1995)
2. “Морски камък”, избрани стихове, Ханс ван де Ваарсенбург („Прозорец“, 1998)
3. “Ловецът има син”, стихове, Жозеф Дельо („Пет плюс“, 1999)
4. “Музеят на всекидневието”, избрани стихове, Вилем М. Рохеман („Пет плюс“, 2000,)

5. “Малки загадки”, избрани новели, Луи Куперюс („Пет плюс“, 2002)

6. “Копнежът”, роман, Хюго Клаус („Пет плюс“, 2003)
7. “Очите и зовът”, избрани стихове, Еди ван Влийт („Пет плюс“, 2003)

8. “Цветовете на съня”, избрани стихове, Вилем М. Рохеман, („Пет плюс“)

9. “Законите”, роман, Кони Палмен („Колибри“, 2005).
10. “Клубът на тузарите”, роман, Саския Ноорт („Унискорп“, 2007)

11. “Менует”, роман, Луи Пол Боон („Пет плюс“, 2007)
12. “Косово: отложената независимост”, историческа публицистика, Раймонд Детрез (2008, „Куин Маб“)
13. “Ритуали”, роман, Сеес Нотебоом ( „Колибри“, 2008)
14. “Един прекрасен недостатък”, роман, Артюр Жапен (Летера“, 2008,)

15. “Серенада”, роман, Леон де Винтер, („Пет Плюс“, 2008,)
16. “Благодетелите”, роман, Елс де Хрун („Фама“, 2009,)
17. “Голям европейски роман”, роман, Кун Петерс („Колибри“,2011, )

18. “Мистър Фини и светът надолу с главата”, книга за деца, Лаурентийн ван Оранйе („Сиела“, 2011)

19. “Кръгът на боговете”, избрани разкази, Й.M.A. Бисхьовел („Сиела“, 2013)

20. “Аутистът и пощенският гълъб”, роман, Родаан Ал Галиди („Балкани“, 2014)

21. “Мистър Фини и загадката сред дърветата”, книга за деца, Лаурентийн ван Оранйе („Сиела“, 2014)

22. “Спасение за рибите”, роман, Анелиз Вербеке („Балкани“, 2015)

23. “Сони Бой”, литературна биография, Анейет ван дер Зейл („Сиела“, 2016)

24. “Тонгкат”, роман, Петер Верхелст („Сонм“, 2016)
25. “Пътешественикът”, роман, Ян Якоб Слауерхоф („Слънце”, 2017)

26. “Нидерландската дева”, роман, Маренте де Моор („Изида“, 2017)

27. “Психея”, роман-приказка, Луи Куперюс („СОНМ“, 2018)
28. “Хроники” – пътуване през историята”, историческа енциклопедия за деца, Петер Хус („Таймлайнс“, 2018)

Под печат:

29.„Светът утре”, Ричард ван Хойдонк, футуристична нонфикция, („Кръгозор“, 2019),

30. „Забраненото царство” и
31. „Бунтът на Гуадалахара”, два исторически романа, Ян Якоб Слауерхоф, („Слънце“, 2019)

В момента работи над: поезия – фламандски класици: Гидо Гезеле, Карел ван де Вустейне, Паул ван Остайен; философия – Йохан Хьойзинха; съвременна проза – Стефан Хертманс, Кун Петерс, Томи Виринга.

Антологии (специални броеве на списание „Пламък”):

• „Проза от Фландрия” (2008)
• „Фламандска поезия и есеистика” (2006)
• „Нидерландскоезична поезия и есеистика” (2000)
• „Съвременни холандски белетристи” (2001).

Криминална новела „От все сърце и чаша сливова”, Боб Мендес, в антология на криминалния разказ (2000, Аргус).

Стихове от фламандския поет Филим Мерсман за литературна вечер на посолството на Белгия в София.

Участия в специални издания в Белгия и Холандия:

• стихотворението „Косово”, Ян Мишкин (2006, Поезисентрум Гент)
• стихотворението „По-нататък” на Рут Ластерс (2009, Мьоленхоф/Манто)
• стихотворението „Първичен взрив” на Лике Марсман (2010, Ван Орсхот)
• стихотворението „Само художниците виждат”, Вилем Рохеман, (2018, списание „Амброзейн”)
• стихотворението „Аматьор” на Вилем Рохеман за поетическата инсталация „Поезиомат” (София, Нощ на литературата”, 2017)
• стихотворението „Времето” на Хюго Клаус за Стената на белгийската поезия, София.

Преводи от български на нидерландски език:

• две стихотворения на Гео Милев, за откриване на негов паметник в Белгия, 2009
• стихотворения на Георги Константинов, Бойко Ламбовски, Кристин Димитрова за конкурса „ТрансПоези”, Брюксел (2012, 2013, 2014)
• стихотворението „Две хубави очи” на П. Яворов за 24 май, българското посолство в Брюксел

Преводи от английски, френски и нидерландски език на игрални и документални филми за БНТ (между които „1984” на Джордж Оруел и „Полин и Полет”).

Източник: Столична библиотека