Семейство Далчеви в Цариград, 1909 г. Христо Далчев (отдясно) с баща си Атанас Далчев, съпругата си Виктория Димшова и децата Любомир Далчев (в средата) и Атанас Далчев. Снимка: Уикипедия. Отдясно: статията в австралийския в. „Трут“ от 3.9.1910 г. Снимка: Национална библиотека на Австралия. Колаж: Владимир Дворецки

Бащата на големия наш поет Атанас Далчев – Христо Далчев, е спомогнал за легализирането на синдикатите в Османската империя през 1910 г. Това става ясно от публикации в австралийската преса от онова време, дигитализирани от Националната библиотека на Австралия.

„Интересен казус, засягащ правото на сдружаване на работниците в Турция, бе поставен оня ден пред съда в Салоника (Солун – б. а.), под формата на наказателно дело, заведено от полицията срещу ръководителите на местния съюз на тютюноработниците, заради незаконно сдружение“, пише в броя си от 3 септември 1910 г. излизащият в град Пърт в. „Трут“. Вестникът подчертава, че защитникът на синдикалистите – младият „македонски“ депутат г-н Далчев пледирал, че професионалните съюзи не са подвластни на закона за сдруженията, който се отнася само до политически организации. Съдиите единодушно възприели тази гледна точка, и оправдали обвиняемите, като обявили, че профсъюзите са законни организации, тъй като не са изрично забранени със закон. По време на съдебните заседания няколко хиляди работници, напуснали работа, се събрали пред сградата на съда и при обявяването на присъдата запели работнически и социалистически песни. След това те манифестирали по улиците и били приветствани от интернационални трибуни за „първата победа на отоманската работническа класа“.

Манифестация на еврейски работници в Солун през 1908 или 1909г. Снимка: Уикипедия

Малко по-обширна е статията на същата тема в излизащия в Сидни в. „Интернешънъл соушълист“. В нея се обяснява, че полицията в Солун, подкрепена от правителството, под натиска на работодателите направила опит да смаже съюза на тютюноработниците, който дотогава се радвал на свобода на действие. Полицията закрила седалището на профсъюза и въпросът бил поставен пред Апелативния съд на Солун. „Нашите другари бяха защитавани от младия македоно-български адвокат-социалист Христо Далчев“, изтъква „Интернешънъл соушълист“. Вестникът потвърждава, че три хиляди работници от всички браншове присъствали на процеса, за да демонстрират солидарността си с обвиняемите. Секретарят на профсъюза (Аврам – б.а.) Бенароя бил особено красноречив. Той свързал зараждането на синдикатите с победата на политическите свободи в страната (става въпрос за младотурската революция от 1908 г. – б. а.) и подчертал, че смазването на свободата на профсъюзите би означавало, че в Турция вече няма конституция, освен формално, и че се е върнал на власт старият режим. След дълго обсъждане съдиите огласили оправдателната присъда, като декларирали, че профсъюзите не можело да бъдат разпуснати в Турция, тъй като нямало закон, който да ги забранява. След обявяването на присъдата по улиците на голямото отоманско пристанище манифестирали 8000 души, скандирайки „Да живеят профсъюзите! Да живее Социалистическата федерация! Да живее социализмът!“. Те също така пеели „Интернационала“, „Песента за 1 май“, и испанския революционен химн. Вестникът пояснява, че много пролетарии от Солун са евреи, основно от испански произход. Между другото, споменатият в статията Бенароя е български евреин от Видин. Той е бил учител в Пловдив, където става широк социалист. След младотурската революция се преселва в Солун, където става редактор на вестника на Социалистическата работническа федерация, а по-късно основава Гръцката комунистическа партия.

Броят на в. „Балкански дневник“ от 13.8.1909 г., в който е поместена статията със суперлативи за дейността на Христо Далчев като депутат в османския парламент. Снимка: Народна библиотека – Пловдив

Приносът на Христо Далчев за легализирането на отоманските профсъюзи е само една кратък епизод от дейността на този голям защитник на правата на българите в поробена Македония. Той е роден през 1872 г. в Кукуш (според други източници – в кукушкото село Женско, днес с. Палео Гинекокастро в Гърция).  Започва работа като прошенописец в съда в Кукуш. През 1892 г. се записва във Висшето юридическо училище в Цариград, което завършва през 1896 г. След това преподава турски език в Солунската българска мъжка гимназия и работи като адвокат. Паралелно с това Атанас Далчев води и кореспонденцията на турски в Солунската българска община. Като адвокат многократно защитава в османските съдилища активисти на ВМОРО. През 1903 г. е арестуван от турските власти и затворен в солунския затвор Бялата кула. Пет години по-късно обаче, след младотурската революция, е избран за народен представител на Серския санджак в османския парламент от групата на Яне Сандански – Народната федеративна партия (българска секция). Като депутат Христо Далчев защитава активно културно-образователните и икономически права на македонските и тракийските българи. Както отбелязва в. „Балкански дневник“ в броя си от 13.08.1909 г. по повод заседанието на парламентарната комисия за спорните черкви и училища, „днешният ден бе съдбоносен и ние всички трябва да благодарим единствено на г-на Далчева, който спаси честта на нашия народ. Той един, единствен, мъжки се бори против всички в комисията и с едно чудно достойнство защищаваше каузата на българите и в името на правдата апелираше, че спорните черкви и училища трябва да се отстъпят на болшинството. Към края г-н Далчев им заяви, че ако въпросът се разреши несправедливо и в полза на гърците, той ще си даде оставката от депутатството. Справедливото искание на г-на Далчева и твърдото му решение да се бори до край, макар и сам против 6 гласа, привлече на страната си и известния турски депутат Мустафа Ариф ефенди, който с всичкия пламък на душата си защитаваше законното искание на Далчева“. През ноември 1909 г. пък той протестира пред османския вътрешен министър по повод настаняването на мюсюлмански бежанци от Босна в български области. А година по-късно парламентарната група на гръцките депутати в османския парламент определила като свой кандидат за второто подпредседателско място в камарата именно българина Далчев! По този повод в. „Жьон Тюрк“ пише, цитиран от „Държавен вестник“: „Тази година, както изглежда, гръцките и българските депутати ще действат задружно. Те гласуваха в пълно съгласие при избора на бюрото. Депутатът от Серфидже заяви, че единствената причина за враждата между българи и гърци – конфликтът, породен от спорните църкви в Македония — не съществува повече, вследствие на което нищо не може да попречи на гърци и българи да вървят задружно“.

Междувременно през април 1910 г., на първия събор на обществено-културната организация Българска матица, Далчев е избран за председател на нейния управителен съвет, а на следващата година – за председател на нейния църковно-училищен отбор. През март 1911 г. заедно с Тодор Павлов е представител на Екзархията в комисията, образувана от представители на различните патриаршии, която има за задача да защитава училищните привилегии на християнското население. През същата година Далчев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя, но този проект пропада поради избухването на Балканската война.

Христо Далчев с жена си Виктория и с петте им деца (отляво надясно) Борис, Любомир, Атанас, Надежда и Цветанка. Снимка: Столична библиотека

Не успях да открия следи от политическата дейност на Христо Далчев в стиховете на сина му. Все пак поетът е бил едва осемгодишен, когато семейството му идва да живее в свободна България след Междусъюзническата война. Трябва обаче да се отбележи, че многобройната фамилия живее в къща на ул. „Солунска“ – може би случайна, но все пак някаква връзка с града, който са били принудени да напуснат. Именно в този дом Атанас Далчев пише своите стихове, с които остава завинаги в нашата литература. А след като „къщата с жълтите стени“ е унищожена от бомбардировките през Втората световна война, семейството е настанено в кооперацията на ул. „Солунска“ №6, където сега има паметна плоча. Както писах в предишна публикация, там в малък апартамент Атанас Далчев е превеждал неуморно, за да изхранва близките си, включително и баща си, който умира през 1949 г.

Автор: Владимир Дворецки

Сродни публикации на сайта ни

По следите на първите български преводачи в София – I част

Източник: evropaworld.eu